Решение № 177 от 05.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330204660 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Е. Д. Д., с ЕГН: ********** против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 7203164 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен и прави искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения размер.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в 1 тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Електронен фиш Серия К № 7203164 е издаден срещу Е. Д. Д., с ЕГН:

********** за това, че на 14.08.2020 г. в 12:53 часа в гр.Пловдив, бул.“Асеновградско шосе“ срещу № 20, с посока на движение ул.“Цар Симеон“, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ ** с измерена скорост на движение от 75 км/ч при ограничение в населеното място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ ARH CAM S1. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 78 км/ч, а 75 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч.

За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят Е. Д. Д. при управление на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ ** на посоченото в ЕФ място се е движил със скорост от 75 км/ч, след отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, при разрешена в населено място скорост до 50 км/ч, при което превишил разрешената скорост с 25 км/ч.

Правилно деянието е подведено под материалната норма на чл. 21, ал.

1 от ЗДвП, доколкото деянието е за превишение на разрешената скорост от 50 км в час в населено място.

Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Е.

2

Д. Д. съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП като собственик на процесния лек автомобил към момента на нарушението. Жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни, които безспорно установяват , че на процесната дата самият Д. е управлявал моторното превозно средство.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, каквото е и настоящото АТСС ARH CAM S1, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки се приемат веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. В този смисъл по административната преписка е налице снимков материал – снимка, направена на датата и в часа, посочени в ЕФ, на посоченото в ЕФ място, на която много ясно се вижда идентичен по марка, модел и регистрационен номер автомобил с процесния в нарушение, при което снимката се явява доказателство за управлението на автомобила. Предвид на това съдът намира за безспорно установен регистрационния номер на МПС, с което е извършено нарушението.

В ЕФ правилно и законосъобразно е отчетен толеранс от – 3 км/ч от измерената скорост 78 км/ч и определена наказуема скорост 75 км/ч, като стойността на превишаването е наказуемо по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, която форма и съдържание съответстват на утвърдения със заповед на Министъра на вътрешните работи образец. Електронният фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП задължителни реквизити, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Въз основа на дадената легална дефиниция в ТР 1/2014 г. на ВАС е прието, че: "електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към 3

АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.

189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. ". Предвид характера на ЕФ на своеобразен електронен властнически акт, а не на изявление на конкретно физическо лице, същият не може да се приравни и на индивидуален административен акт и към него не могат да се прилагат механично правилата за компетентност на издателя по ЗАНН и АПК, относими към НП и ИАА. Неслучайно за разлика от ИАА и НП, за ЕФ не е предвидено посочване на издател, проверка на компетентността на същия и полагане на подпис от него.

Предвид изцяло новия принцип на автоматизъм, възприет при санкционирането на дееца с ЕФ: единственото релевантно обстоятелство е издаването на ЕФ от компетентната териториална дирекция на МВР, което изискване в случая е спазено, като конкретното физическо лице, което е разпечатило ЕФ и неговата компетентност са изцяло неотносими.

В случая е налице административно нарушение, установено с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, представляващо мобилна по своя характер видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип. Действително с ТР 1/26.02.2014 г. на ВАС се прие, че е недопустимо издаване на ЕФ при използване на мобилни камери. В тази част тълкувателното решение, обаче е прието при отменена материално правна уредба, като с оглед последващите законодателни изменения следва да се приеме, че е загубило актуалност. По-конкретно, в мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че е недопустимо заснемането на гражданите с мобилни камери, поради липса на разписани ясни и конкретни правила за извършване на това. Към момента тези правила са подробно и изчерпателно уредени в приетата след постановяване на тълкувателното решение Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., поради което към момента не съществува пречка за издаване на ЕФ при използване на мобилни камери. Предвид възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.

6 от 16.01.2018 г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

4

Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, който предвижда, че за превишаване на разрешената скорост в населено място се налага наказание глоба във фиксиран размер от 100 лв., който размер не подлежи на ревизиране от страна на Съда.

Също така Съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.

Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.

Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна намира, че справедливият размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.

Мотивиран от горното Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7203164 на ОД на МВР – Пловдив, с който на Е. Д. Д., с ЕГН: ********** му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Е. Д. Д., с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски в производството пред РС-Пловдив.

5

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6