Определение № 263 от 31.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300503397 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8284/04.12.2023г. по ч.гр.д.№ 14152/2023г. на ПдРС, ХХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против И. С. С. по отношение на следните суми: 150 левавъзнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст, ведно с лихва за забава в размер на 16,23 лева за периода 06.04.2020г. – 05.02.2021г., ведно със законна лихва в размер на 42 лева за периода 05.02.2021г. – 28.09.2023г., 400 лева - възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси, ведно с лихва за забава в размер на 43,27 лева за периода 06.04.2020г. – 05.02.2021г., ведно със законна лихва в размер на 111,99 лева за периода 05.02.2021г. – 28.09.2023г., 54,09 лева - лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2020г. – 05.02.2021г., 11,68 лева- лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.04.2020г. – 05.02.2021г.. Разпореждането са обжалва по отношение на последните две суми, а именно 54,09 лева - лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2020г. – 05.02.2021г., 11,68 лева- лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.04.2020г. – 05.02.2021г..

В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението по отношение на законните лихви за забава, тъй като същите не се дължали на основание на неравноправни клаузи.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 14152/2023г. на ПдРС, ХХІV гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано 1 издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 500 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № 30042896214 от 28.02.2020 г., както и сумата от 139,99 лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 05.02.2021г. до 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането; 107,95 лева – договорно възнаграждение за периода 05.04.2020 г. до 05.02.2021 г., както и сумата от 30,22 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 05.02.2021г. – 28.09.2023г., ведно със законната лихва върху договорното възнаграждение от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането, както и за горепосочените сумите, по отношение на които заявлението е отхвърлено, като лихвите за забавено плащане са претендирани по следния начин: 125,26 лева за периода от 06.04.2020г.- датата на изпадане на длъжника в забава, до 05.02.2021г. и 324,21 лева за периода от 05.02.2021г.датата на изтичане на погасителния план, до 28.09.2023г..

С разпореждане от 04.10.2023г. на заявителя- жалбоподател дв настоящето производство, е дадено указание в тридневен срок от получаване на съобщението да посочи:

1) за лихвата за забава - как е формиран размерът й и върху какви вземания (да се разбие размерът й върху всяко вземане) 2) за законната лихва – върху какви вземания е начислена(да се разбие размерът й върху всяко вземане). С молба от 17.10.2023г. от „Профи кредит България“ЕООД е уточнено, че се претендира законна лихва за забава за периода от 05.02.2021г.- датата на изтичане на погасителния план, до 28.09.2023г. върху целите погасителни вноски, а именно в размер от 139,99 лева върху главницата, в размер от 30,22 лева върху възнаградителната лихва, в размер от 42 лева върху услугата Фаст и в размер от 111,99 лева върху услугата Флекси. Във връзка с тази молба с разпореждане от 01.11.2023г. на заявителя е дадено указание да посочи вземанията за лихва за забава за периода 06.04.2020г. - 05.02.2021г. до размер на законната лихва и отделно върху главницата, отделно върху договорната лихва. Подадена е молба за уточнение от 09.11.2023г.. Отново е уточнено, че законна лихва за забавена плащане се претендира върху целите погасителни вноски, като лихвата върху главницата е в размер от 54,09 лева, лихвата върху договорното възнаграждение- 11,68 лева, лихвата върху възнаграждението за услуга Фаст- 16,23 лева и лихвата върху възнаграждението за услугата Флекси- 43,27 лева. С разпореждане от 18.11.2023г. на заявителя е дадено указание да посочи 1)обезщетението за забава върху главницата, претендирано в размер на 54,09 лв. за период 06.04.2020г. – 05.02.2021г. да се посочи до размер на законната лихва и с начален период след 13.07.2020г.; 2)обезщетението за забава върху договорното възнаграждение, претендирано в размер на 11,68 лв. за период 06.04.2020г. – 05.02.2021г., да се посочи с размер след 13.07.2020г.. Заявено е същото уточнение, като е посочено, че за периода 13.03.2020г.- 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 28.02.2020г.. Видно от завереното копие от договора, дължимата 2 сума по кредита е посочена в размер от 607,95 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 500 лева, и възнаградителните лихви. Посочено е и общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги в размер от 1157,95 лева. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план.

В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 550 лева, т.е. в размер, надхвърлящ този на отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита повече от два пъти и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. Съответно- недължими се явяват и претендираните законни лихви върху договорното възнаграждение.

По отношение на законните лихви върху главницата заявлението ще следва да бъде уважено. Единственият мотив същата да бъде отхвърлено по отношение на сумата от 54,09 лева е, че началният момент на периода, за който се претендира законната лихва, следва да е 13.07.2020г., а не 06.04.2020г., като това не било изрично уточнено. Всъщност горният 3 извод на първоинстанционният съд относно началния момент на периода произтича именно от молбата за уточнение, в които се сочи, че за периода 13.03.2020г.- 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8284/04.12.2023г. по ч.гр.д.№ 14152/2023г. на ПдРС, ХХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД против И. С. С. по отношение на сумата от 54,09 лева- лихва за забава върху главницата за периода 06.04.2020г.- 05.02.2021г. и по- точно за периода 13.07.2020г.- 05.02.2021г., съобразно със заявеното от жалбоподателя уточнение, че за периода 13.03.2020г.13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.

ВРЪЩА делото на ПдРС, ХХІV гр.с. с указание да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 54,09 лева- лихва за забава върху главницата за периода 13.07.2020г.- 05.02.2021г..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8284/04.12.2023г. по ч.гр.д.№ 14152/2023г. на ПдРС, ХХІV гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД против И. С. С. по отношение на сумата от 11,68 лева- лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 06.04.2020г. – 05.02.2021г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4