Решение № 320 от 29.03.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 890/2021
- Вид
- Решение № 320
- Подписан
- 29.03.2021
- В сила
- 05.06.2021
- Състав
- Николай Захариев Петров
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
РЕШЕНИЕ
№ 320 гр. Пловдив , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Николай З. Петров при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20215330200890 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030009678/17.09.2020г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на К. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200/двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДВП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се представлява от адв.Р., който излага доводи по същество защо следва да се отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено от фактическа страна следното:
На 24.08.2020г. около 15.05 часа в гр.Пловдив, жалбоподателя Ц., управлявал лек автомобил Тойота Авенсис с рег. номер **.При управление на 1 автомобила Ц. навлязъл в кръстовището на ул.Пещерско шосе и ул.Кресна, не спрял на пътен знак Б-2 и ударил странично лек автомобил Фолксваген с рег. номер *** като от настъпилото ПТП по автомобилите имало материални щети.Бил подаден сигнал за нарушението и двамата водачи изчакали идването на полицейски служители.На място пристигнали свидетелите К.Д. и А.Г. които отработили ПТП и по начина на настъпване на удара св.Д. преценил, че вина за ПТП е на К.Ц. и му съставил на място АУАН с бл. номер 264372/24.08.2020г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН били депозирани възражения, които не били уважени и впоследствие въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани полицейските служители Г. и Д., които потвърждават описаното в съставения АУАН и как е прецено кой е виновния водач.В хода на съдебното следсвие без разпитан и св.С.П., която е отивала на среща с Ц. и е пристигнала на мястото минути след настъпилото ПТП.От показанията на св.П. фактически се повтвърждава и казаното от св.Д., че полицаите са съставили на Ц. АУАН тъй като са му казали, че няма как да съставят на другия водач акт, тъй като Ц. не е спрял на стопа.В дадени обяснения относно вината жалб.Ц. отрича да носи вина за настъпилото ПТП, като се представят и снимки от настъпилото ПТП качени и на сайта трафик нюз.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но не по сочените в жалбата причини. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като необорени от страната.Фактическата обстановка се подкрепя и от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които практически са идентични.
В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.Установената по делото 2 фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършени нарушения, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.
Тезата на жалб.Ц., че другия водач се е блъснал в него не се кредитира от съда, тъй като видно от представените снимки от адв.Р. действително се вижда страничен удар на Фолксвагена и леко ударена предница на Тойотата управлявана от Ц..Фактически няма как този страничен удар да бъде ако управлявания от Ц. автомобил е бил в покой.Дори това да е така последния заяви, че е навлезнал в кръстовището и дори да спрял непосредствено след като то той отново се явява нарушител на пътен знак Б-2.
В хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила.Спазени са сроковоте по чл.34, ал.1 от ЗАНН, АУАН и НП са изготвени съобразно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Действително липсва пряк свидетел на нарушението и полицейските служители не са издирили такъв, което рпинципно е в разрез с разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, но това нарушение не е от категорията на съществените с оглед наличните по делото писмени и гласни доказателства.
Неправилно е приложена обаче нормата на чл.6, т.1 от ЗДВП като нарушена такава.Това е обща норма на задължение, която се прилага само когато липсва специален състав на нарушение.В случая приложима е нормата н а чл.50, ал.1 от ЗДВП която гласи „на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“.Описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно че при управление на МПС и навлизане в кръстовището на ул.Пещерско шосе и ул.Кресна….водача удря движещия се по път с предимство автомобил сочи именно като нарушена разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДВП.Неправилното приложение на закона е както в АУАН, така и в наказателното постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
3
Все пак съдът за пълнота следва да обърне внимание, че от ПТП не са настъпили значителни материални вреди, водача Ц. е правоспособен водач от над 20 години и няма други санкции с наказателни постановления по реда на ЗДВП, с оглед на което ако беше приложена правилната санкционна норма, щеше да бъде обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.В случая обаче поради нарушение на материалния закон е безпредметно мотивиране и обсъждане на това дали случаят е маловажен.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по реда на АПК.Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство по делото.Възнаграждението видно от представените доказателства е платено в брой и е близко до определения в наредбата минимум от 300лева.Делото продължи в две съдебни заседания с разпит на трима свидетели не е с фактическа и правна сложност и искането следва да бъде уважено в цялост въпреки направеното възражение, тъй като както съда отбеляза изплатеното възнаграждение е малко над минимума.Ето защо Областна дирекция на МВРПловдив следва да бъде осъдено да се заплатят разноските направени от жалбоподателя в размер на 400лева.
Водим от горното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-1030009678/17.09.2020г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на К. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200/двеста/ лева на основание чл.179, ал.2 вр. с ал.1, т.5, пр.1 и 2 от ЗДВП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на К. Х. Ц. с ЕГН ********** от гр** сумата от 400 /четиристотин/ лева за направените по делото разноски.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4
5