Решение № 4326 от 02.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4326 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100511161 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с № 25050997/04.07.2022 г. на М. Х. Г. срещу решение от 10.06.2022 г., постановено по гр. дело № 17416/2021 г. по описа на СРС, в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 629,99 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 70949, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 09.11.2020 г., до окончателното плащане на вземането, 99,21 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020 г., 26,87 лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 09.11.2020 г., до окончателното плащане на вземането.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на 1 ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Бруната България“ ООД.

В жалбата се прави оплакване, че първоинстанционният съдебен акт в обжалваната му част е неправилен поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че по делото липсват убедителни доказателства, че ответникът М. Г. притежава 4/6 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Отделно от това, жалбоподателят счита, че подадената молба-декларация представлява договор за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и третото ползващо лице и именно то дължи сумата за потребената енергия. Оспорва дължимостта на вземането за дялово разпределение поради липсата на доказателства такова да се извършва от ФДР, както относно това ищецът да е заплатил суми за дялово разпределение на третото лицепомагач. В заключение релевира доводи, че неоснователна се явява и претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваната част.

По делото е подадена втора въззивна жалба с вх. № 25052384/08.07.2022 г. от В.

Х. П. срещу решение от 10.06.2022 г., постановено по гр. дело № 17416/2021 г. по описа на СРС, в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 157,50 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 70949, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 09.11.2020 г., до окончателното плащане на вземането, 24,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. – 23.10.2020 г., 6,72 лева, представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 09.11.2020 г., до окончателното плащане на вземането.

Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди, като твърди, че такъв се явява другият ответник по делото, на чието име има открита индивидуална партида. Счита, че няма основание за присъждане на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца. Излага съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е бил поставен в забава. Моли за отмяна на решението на СРС в обжалваната част.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е 2 подала отговор на въззивна жалба, в който излага съображения за неоснователност на жалбите.

Третото лице-помагач не е изразило становище по подадените въззивни жалби.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността му е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивната инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете изключения, визирани в тълкувателното решение.

Разгледана по същество, въззивна жалба с вх. № 25052384/08.07.2022 г. е ОСНОВАТЕЛНА.

Уважаването на предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79 ЗЗД е обусловено от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на количество топлинна енергия през исковия период до процесния имот и за претендираната стойност; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Понятието „клиент на топлинна енергия“ (което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия", дефинирано в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.) е определено в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) , според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който 3 купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. от ал. 2. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиент) по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на потребителя (клиент), вкл. и относно приемането на ОУ (в този смисъл Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. дело № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, III ГО).

По делото не е спорно, а от събраните писмени доказателства (протокол от 26.08.2002 г. от ОС на етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. ****, вх. „А“, „Б“ и „В“, ведно със списък на етажните собственици, в който е положен подписът на ответника М. Г., удостоверение с изх. № 68-00910(4)/21.07.2014 г., издадено от „Географска информационна система – София“ ЕООД, че стар адрес – ж.к. ****, се отнася за жилищна сграда с шест входа със следния настоящ адрес: ж.к. „Красно село“, кв. ****) се установява, че сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот - апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. ****, вх. „Б“, ет. 3, е била присъединена към топлопреносната мрежа, както и че имотът е топлофициран.

4

От представения по делото договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 27.02.1991 г. се установява, че ответникът М. Г. и лицето А.И. П. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № РКС21-ТД261261/22.10.2021 г. и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № РКС21ТД26-1261/1/25.10.2021 г. лицето А.И. П. (майка) е наследодател на ответниците М. Х.

Г. (дъщеря) и В. Х. П. (дъщеря), които се явяват роднини по съребрена линия от втора степен (сестри). В случая ответниците не е оспорили факта на приемане на наследството, поради което не е в тежест на ищеца да установява приемането на наследството, тъй като насрещната страна е следвало да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти, какъвто представлява отказът от наследство, което тя не е сторила. Ето защо въззивният съд приема, че по силата на наследственото правоприемство В. П. и М. Г.

(и на самостоятелно основание притежаваща идеална част от правото на собственост върху имота) са придобили съответната идеална част от правото на собственост върху процесния имот. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, че имотът е бил отчужден или в полза на трето лице е било учредено вещно право на ползване.

Няма спор, че ответникът М. Г. е подала молба-декларация с искане за откриване на партида за целия имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, вх. „Б“, ап. 25. С откриването на индивидуална партида при топлопреносното дружество на името на ответника М. Г. е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора. При тази хипотеза ответникът М. Г. е станала клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за притежаваната от другия съсобственик – ответника В. П., идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Липсват данни да е б и л о подавано заявление за промяна на титуляря н а партидата от другия съсобственик-ответник В. П. или от трето за настоящия спор лице. Следователно задължение за заплащане на потребената в процесния имот топлинна енергия за исковия период е възникнало само за ответника М. Г., но не и по отношение на ответника В. П..