Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 545 от 13.03.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 3012/2017
Вид
Решение № 545
Подписан
13.03.2018
В сила
01.12.2018
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА БОЙЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

Гр. София, 13.03.2018 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3012 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са от “Е.С.И.” ЕООД, ЕИК *******, против ответника “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. трето и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на фотоволтаична централа с мощност 200 kWp (0,2 MW), изградена върху покрива на производствени халета между оси И и О, с идентификатор *** в УПИ IV, кв. 9 по плана на гр. Петрич, община Петрич, с адрес: гр. Петрич, ул. “*******, която е присъединена към електроразпределителната мрежа. Твърди, че с отмяната на т. 4, раздел III на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, която е приложима за фотоволтаични централи като тази на ищеца, е отпаднало правото на ответника да търси плащане на цена за достъп в определения в отмененото решение размер, ответникът е следвало да му върне сумите, събрани въз основа на отменените временни цени за достъп. Твърди, че с нотариална покана, връчена на ответното дружество на 31.03.2014 г., е поканил ответникът в седмодневен срок от получаването й да възстанови сумите по фактурите за периода от 31.10.2012 г. до 31.10.2013 г. Твърди, че до момента ответното дружество не му е заплатило претендираните суми.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 66 660,30 лева, представляваща получена на отпаднало основание временна цена за услугата Достъп до електроразпределителната мрежа за периода от

31.10.2012 г. до 11.11.2013 г. за фотоволтаичната централа на ищеца, въз основа на отменената с влязло в сила решение на ВАС точка 4, раздел III на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, и законна лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба (27.10.2017 г.) до окончателното й плащане, както и сумата в размер на 23 823,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2014 г. до 12.10.2017 г. вкл. Претендира направените в производството разноски.

Ответникът “Ч.Р.Б.”

АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че в случая е налице не само законово основание, но и валидно облигационно отношение между страните, което на свой ред обосновава наличието на валидно задължение за ищеца да заплаща цената за достъп, доколкото ответникът е предоставил възмездно на ищеца услугата, което е основание за плащане. Излага съображения, че цената за достъп се дължи по силата на вмененото от законовата норма задължение. Твърди, че предоставянето на услугата достъп от ответника на ищеца е извършено през периода и отношенията са възмездни. Сочи, че предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР, установено в закона, е самостоятелно основание за плащане на процесната сума.

Сочи, че ответникът е изправна страна и е предоставило престацията (услугата достъп), поради което не е налице неоснователно обогатяване. Излага аргументи по съществото на спора. Оспорва иска и в частта за начисления ДДС, доколкото същият се дължал на фиска. Сочи, че ищецът е получил тази сума, съответно дори и искът да е основателен, какъвто не е, за тази част от сумата би се получило двойно плащане, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Ответникът оспорва основанието и размера на претендираната от ищеца лихва за забава. Прави възражение за погасяването на претендираните суми (главница) поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като се касаело за периодично изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за претендираните лихви на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Претендира направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа с мощност 200 kWp (0,2 MW), изградена върху покрива на производствени халета между оси И и О, с идентификатор *** в УПИ IV, кв. 9 по плана на гр. Петрич, община Петрич, с адрес: гр. Петрич, ул. “*******, която е присъединена към електроразпределителната мрежа и за която заплаща цена за достъп на ответното дружество.

По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-70/07.06.2012 г., издадено от Началника на РДНСК – югозападен район за гореописаната фотоволатична инсталазия върху покрива ва производстевни халета, от което се прави извод, че фотоволтаичната централа на ищеца е въведена в експлоатация на 07.06.2012 г., т.е. в периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г. и за същата е приложима т. 4, раздел III на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР.

Представени са сключени между ищеца като производител и ответника договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на “Ч.Р.Б.” АД ДПЕРМ **********/08.06.2012 г., договор за използване на разпределителната мрежа от производител № ********** от 16.07.2012 г. и анекс към договор за използване на разпределителната мрежа от производител № **********/22.05.2012 г.

Представено е също

Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ответника “Е.С.О.” ЕАД, на “ЕВН Б.Е.” ЕАД, на “Енерго-про мрежи” АД и на “Ч.Р.Б.” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, считано от 18.09.2012 г., в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

В раздел ІІI, т. 4 на Решение № Ц-33 на

ДКЕВР е утвърдена цена достъп в размер на 232,64 лева без ДДС за всеки произведен МВтч електрическа енергия за покривни и фасадни фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в перида 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г., чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., която цена е прилагана като дължима цена за достъп от ответното дружество по отношение на фотоволтаичната централа на ищеца съгласно представените фактури за процесния период.

Не се спори между страните по делото, че с Решение

№ 13667/21.10.2013 г. по адм. дело № 10056/2013 г. на ВАС, Петчленен състав, е оставено в сила Решение № 7135/27.05.2013 г. по адм. дело № 12723/2012 г. на ВАС, ІV отделение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносна и разпределителна мрежа за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преферентни цени за количествата продадена електрическа енергия, в частта раздел ІІІ, т. 4.

Не се спори между страните, че за процесния период от

31.10.2012 г. до 11.11.2013 г. вкл., през който е действала отменената точка на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът е заплатил на ответника и ответникът е получил сумите за временна цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа на ответника в размер от 66 660,30 лева, както се претендират от ищеца (т.е. от по 232,64 лева/МВтч съгласно временната цена за достъп, определена в раздел ІІІ, т. 4 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР).

За горното са представени по делото издадените от ответника на ищеца фактури № 0003300736/31.10.2012 г., № 0003301083/30.11.2012 г., № 0003301426/31.12.2012 г., № 0003301774/31.01.2013 г., № **********/28.02.2013 г., № 0003302712/31.03.2013 г., № 0003303110/30.04.2013 г., № 0003303469/31.05.2013 г., № 0003303943/30.06.2013 г., № 0003304184/31.07.2013 г., № 0003304468/31.08.2013 г., № 0003304889/30.09.2013 г. и № **********/31.10.2013 г. Представени са платежни нареждания за заплащането им от ищеца.

Представено е също Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКВЕР, с което е утвърдена на “Ч.Р.Б.” АД, считано от 13.03.2014 г., окончателна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени, в размер на 0,00 лева/МВтч без ДДС.

От представеното Решение №

КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, е видно, че на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки, предвиждащи задължение на операторите на мрежи да възстановят на производителите заплатените суми по временните цени за разликата, с която надвишават окончателните цени, както и обратно задължение на производителите да заплатят на операторите на мрежи сумите по окончателните цени, ако те са по-големи от временните цени. Предвидено е, че посочените компенсаторни мерки са приложими само по отношение на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорвали решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и за тези по отношение, на които към датата на постановяване на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. В мотивите на решението е посочено, че съдебната отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Представена е по делото от ищеца нотариална покана с рег. № 2010/2014 г., том 1, № 120 от 28.03.2014 г. на В.В.– нотариус с рег. № 268 на НК, с район на действие РС – София, изпратена от ищеца и връчена на ответника на 31.03.2014 г., в която е направено искане да бъде върната сумата от 55 945,29 лева без ДДС по 16 фактури за услугата достъп, издадени в периода 31.10.2012 г. – 31.12.2013 г., в седмодневен срок от получаване на поканата.

Основният спорен въпрос между страните по делото са правните последици от отмяната на т. 4, раздел ІІI на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР относно платените суми въз основа на същото от датата на приемането на решението от Комисията до датата на влизане в сила на решението на ВАС за неговата отмяна в частта по т. 4, раздел ІІI.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно

Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава – получаване на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание.

При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса при претенция за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже плащане на сумите за цена за достъп до разпределителната мрежа на ответника, чието връщане претендира; евентуално връчването на ответника на покана за връщане на платените суми. В тежест на ответника е да докаже основание за плащането на сумите.

Не се спори между страните, че с оглед на допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в процесния период от 31.10.2012 г. до 11.11.2013 г. ищецът е заплатил на ответното дружество общата сума от 66 660,30 лева с ДДС за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, както е описана по фактури в исковата молба.