Решение № 122 от 13.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Враца, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20221400500419 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 10349/13.07.2022 г., от Я. И. П., с ЕГН ********** и Л. П. П., с ЕГН **********, против решение № 371 от 23.06.2022 г. по гр. д.

№ 2003/2021 г. на Районен - Враца, с което съдът е отхвърлил предявения от тях против Държавата Р. България представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск: да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по правоприемство и давност на целия бивш УПИ III-469, в кв. 5 по плана на с. *** от 1963 г. /който не е действащ към настоящия момент/ и включва УПИ V, п.и. 9, в кв. 4 на *** по плана на с. ***, общ. Враца одобрен със заповед № 2897/26.09.1998 г., с площ на целия имот от 980 кв. м. при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VI - 10 на Т. Ж. К., УПИ IV-8 на В. Г. и Д. С. както и на 532 кв. м. земя извън регулацията на селото, която се използва от ищците като градина, не е част от УПИ или УПИ - та по действащия план и не се явява като земеделски имот като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателите твърдят, че решение не е съобразено със задължителните указания на Окръжен съд - Враца по делото, дадени с определение № 73 от 12.02.2022 г. по ч. гр. д. № 27/2022 г., относно индивидуализацията на частта от бившия УПИ III- 469, в кв. 5 по плана на село *** от 1963 г., който останал извън регулация след одобряването на нов регулационен план на селото със заповед № 2897/ 26.09.1988 г. с всички доказателствени средства, вкл. и със заключение на специализирана геодезическа експертиза, тъй като липсата на заснемане на имота не се отразява на притежаваното право на собственост.

1

Поискали от районния съд изрично в проведеното открито съдебно заседание да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да определи границите, съседите и квадратурата на останалата извън регулация част от процесния имот. Това искане било оставено без уважение, с което решаващия състав на районния съд по същество възпрепятствал изясняването на спора от фактическа страна и постановил необоснован и неправилен съдебен акт. Поради това останали неизяснени въпросите дали въпросните 532 кв.м. площ извън регулация са идентични и са част от УПИ III- 469, в кв. 5 по плана на село *** от 1963 г., както и дали тези квадратни метри са част от закупения от ищците имот УПИ V-9, в кв. 4 по плана на село ***, Община Враца, Област Враца, одобрен със заповед № 2897/ 26.09.1988 г.. Според въззивниците отговор на тези въпроси бил възможен и само въз основа на един по - задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, какъвто решаващия състав на районния съд не направил в мотивите към обжалваното решение.

Според изложеното в жалбата обжалваното решение противоречало и на материалния закон и събраните по делото относими писмени и гласни доказателства. За да отхвърли предявения иск, съдът се позовал и на липсата на изтекла в полза на ищците придобивна давност, свързана със спецификите относно придобиването по давност на имоти държавна собственост съобразно решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България. В жалбата се поддържа че от представеното и приобщено като доказателство по делото ПМС № 20 от 03.05.1966 г., посочено като основание за отчуждаването на 1360 кв. м. от бившия УПИ III- 469, в кв. 5 по плана на село *** от 1963 г. в АДС № 76/ 25.05.1967 г., било видно, че никъде в него не е предвидена правна възможност за отчуждаване на имоти от страна на държавата. С оглед горното считат, че Държавата не е станала собственик на отчуждената част от бивш УПИ III- 469, в кв. 5 по плана на село *** от 1963 г., т. като не е налице годно правно основание за това.

Сочи се в жалбата, че независимо от наличието на АДС № 76/ 25.05.1967 г., във въпросния акт не било посочено годно правно основание за възникване на държавна собственост върху отчуждаваната част от имота (ПМС № 20 не било такова основание) и следователно същия акт нямал обвързваща съда материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно удостовереното с него право на собственост. При това положение, след като „отчуждената“ част от бившия УПИ III-469, в кв. 5 по плана на село *** от 1963 г. никога не била държавна собственост, то по отношение нея не съществувала правна пречка да бъде придобивана чрез давностно владение от частни лица. Твърди се, че предвид непротиворечиви показания на изслушаните двама свидетели, целият бивш УПИ III-469, в кв. 5 по плана на село *** от 1963 г. (включващ по историческа скица както въпросната „отчуждена“ част, така и собственият на ищците УПИ V-9, в кв. 4) повече от десет години и понастоящем се владеел от ищците като собствен, като въпросното владение било несмущавано от момента на придобиването на собствеността им върху УПИ V-9. От същите свидетелски показания се установявало и това, че преди ищците бившия УПИ III- 469, в кв.5 бил владян несмущавано и от праводателите им по сделките за покупко- продажба С. Ц. К. и Ц. К. Ц., от които закупили имота. Срока на въпросното владение (упражнявано лично от ищците и присъединеното към него такова на праводателите им по договорите за покупко- продажба 2 на УПИ V-9 в кв. 4) било повече от десет години, поради което и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС считат, че именно те са собственици по давност на неурегулирания терен, представляващ непопадащата в УПИ V-9, в кв. 4 част от бившия УПИ III-469, в кв. 5 по плана на село *** от 1963 г., до съществуващите огради преди река ***.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че за част от претендирания имот са представени 2 броя нотариални актове за покупко - продажба на недвижим имот и правото им на собственост в тази част не се оспорва, поради което ищците нямат правен интерес да искат установяване на собствеността си по правоприемство и по давност върху придобит чрез покупко-продажба имот, за което са представени неоспорвани доказателства. Неоснователен и недоказан бил искът по отношение на абсолютно неопределените 532 кв. м. терен извън регулацията на селото.

Предмет на спора можел да бъде само индивидуализиран недвижим имот - с точно определени граници, предназначение, вид и пр., като доказателствената тежест за установяване на това лежала изцяло върху ищците. Искът в частта за този терен нямал предмет и ищците не можели да се позовават на липса на възможности това да бъде извършено. Ищците претендирали съдът да признае за установено, че те са собственици по правоприемство и по давност на целия бивш УПИ III-469, в кв. 5, като въпросните 532 кв. м. се явявали идеална част от него. Идеални части от имот обаче не можели да се придобиват по давност. Ищците не доказали дали претендираният имот е държавна или общинска собственост, като в последния случай искът следвало да бъде насочен срещу Община Враца.

Не било доказано и дали собствеността е публична или частна. В представеното по делото удостоверение № 1666/13.07.2021 г. от Община Враца се съдържат данни, че с планово задание от 1963 г. за изработване на регулационен план на с. *** било заложено около реката да се предвиди озеленяване. Това означавало, че този терен е публична собственост.

При тази хипотеза на основание чл. 7, ал. 1 от ЗДС възразява за неприлагане на претендираната придобивна давност. При всички положения придобивна давност не можело да се претендира и предвид разпоредбата на § 1, ал. 1 от ЗР към Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн. ДВ, бр. 46, в сила от 01.06.2006 г.), с която е наложен мораториум на придобивните давностни срокове до 31 декември 2022 г. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд по Конституционно дело № 16 от 2021 г., но решението имало действие занапред и не засягало изминалия вече период. Изразява становище, че министърът на регионалното развитие и благоустройството не притежава пасивна легитимация да отговаря за недвижими имоти - държавна собственост извън тези, които са му предоставени съгласно чл. 14 от Закона за държавната собственост именно в качеството му на министър.

Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 12535/30.08.2022 г., депозирана от Я. И. П. и Л.

И.а П. - ищци по делото, чрез адвокат М. Д. против решение № 492 /17.08.2022 г., с което съдът е отхвърлил искането на ищците Я. И. П. и Л. И.а П. да бъде допълнено решение № 371 от 23.06.2022 г. по гр. д. № 2003/ 2021 г. на Районен съд - Враца, като се произнесе по предявения от адв. Д. в първото с.з., инцидентен установителен иск относно това дали акта 3 за държавна собственост № 46/25.05.1967 г. е правилно съставен или не с оглед приложено по делото ПМС № 20/03.05.1966 г., като неоснователно и недоказано. В жалбата се твърди, че изложените съображения от районния съд, въз основа на ко то е оставено без уважение искането на ищците за допълване на решението по делото чрез произнасяне по инцидентния им установителен иск, са незаконосъобразни, необосновани и неправилни. Инцидентния установителен иск е иск, който се предявява в хода на процеса от някоя от страните и има за предмет установяване съществуването или несъществуването на определено правоотношение, което е преюдициално /обуславящо/ за спора като цяло респ. за един или повече от исковете /първоначален или насрещен/. Излагат се подробни теоретични постановки относно института на чл. 212 ГПК и начина на предявяване на инцидентен установителен иск. Считат, че инцидентния им установителен иск е надлежно предявен и съдът е следвало да развие производство по него и да се произнесе по неговото същество, включително по реда на допълване на постановеното от него решение по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивна жалба с вх. № 12535/30.08.2022 г..

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваеми съдебни актове.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваните съдебни актове са валидни и допустими.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционните решения, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред районен съд – Враца ищците Я. И. П. и Л. И.а П. са предявили срещу ответника Държавата Р. България представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск: да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по правоприемство и давност на целия бивш УПИ III-469, в кв. 5 по плана на с. *** от 1963 г. /който не е действащ към настоящия момент/ и включва УПИ V, п.и. 9, в кв. 4 на *** по плана на с. ***, общ. Враца одобрен със заповед № 2897/26.09.1998 г., с площ на целия имот от 980 кв. м. при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VI - 10 на Т.

Ж. К., УПИ IV-8 на В. Г. и Д. С. както и на 532 кв. м. земя извън регулацията на селото, която се използва от ищците като градина, не е част от УПИ или УПИ - та по действащия план и не се явява като земеделски имот.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в отговора.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели.

Районният съд е отхвърлил предявения от ищците Я. И. П. и Л. И.а П. против Държавата Р. България представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството иск: да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците 4 са собственици по правоприемство и давност на целия бивш УПИ III-469, в кв. 5 по плана на с. *** от 1963 г. /който не е действащ към настоящия момент/ и включва УПИ V, п.и. 9, в кв. 4 на *** по плана на с. ***, общ. Враца одобрен със заповед № 2897/26.09.1998 г., с площ на целия имот от 980 кв. м. при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VI - 10 на Т. Ж. К., УПИ IV-8 на В. Г. и Д. С. както и на 532 кв. м. земя извън регулацията на селото, която се използва от ищците като градина, не е част от УПИ или УПИ - та по действащия план и не се явява като земеделски имот като неоснователен и недоказан.