Решение № 121 от 21.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Бургас, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20242100501842 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод въззивната жалба на Х. С. С., Х.

С. С. и С. С. С., представлявани от адв. В. Грънчева, против Решение № 159/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 55/2023 г. по описа на PC-Айтос, с което е прието за установено, че ищецът С. А. С. е собственик на ¼ ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда – къща със застроена площ от 97 кв.м., изградена в недвижим имот, находящ се в *** и представляващ УПИ VII-172, кв. 15 по плана на селото, отменен е издаденият в полза на Х. С. С. и Х. С. С.

Нотариален акт № 131, том І, рег. № 840, дело 107/09.03.2021 г. на нотариус Георги Георгиев в частта относно ¼ ид.ч. от правото на собственост върху горепосочената сграда, както и са присъдени разноски в полза на ищеца.

Според въззивниците обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано - постановено при противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства, както и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че ищецът няма правен интерес да претендира за ¼ ид.ч. от правото на собственост върху процесната сграда, а само за 5/32 ид.ч. от това право, тъй като той е наследник само на Е. И. К. и квотата му от наследството й е равна на 5/32 ид.ч, като още в отговора на 1 исковата молба ответниците са направили възражение за недопустимост на предявения иск за размера над собствените на ищеца идеални части, но съдът не се е произнесъл по него. Твърди се също така, че съдът служебно е конституирал като ответник по делото един от наследниците на общите наследодатели, без да са били налице условията за това, тъй като в производството по иск за собственост съсобствениците не са необходими, а обикновени другари. На следващо място се твърди, че в първоинстанционното решение липсва анализ на всички събрани по делото доказателства, не са обсъдени направените от ответниците в отговора на исковата молба възражения, не са изложени мотиви защо са кредитирани част от показанията на свидетелите, а останалата част от тези показания е игнорирана. Сочи се, че съдът е достигнал до фактически изводи, които не съответстват на установеното от доказателствата по делото, както и изводите са направени в нарушение на правилата на логическото мислене. Освен това се твърди, че съдът е разместил доказателствената тежест, като не е съобразил задължителната практика на ВКС и приетото в Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. относно това чия е доказателствената тежест при оспорване на нотариалния акт на ответниците за правото им на собственост върху процесната сграда. Заявено е, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и по съществото на спора, тъй като ищецът не е успял да проведе пълно и главно доказване на твърдяните от него обстоятелства, а в решението си първоинстанционният съд е приел обратното. Изложени са доводи по съществото на спора, като са обсъдени събраните по делото доказателства. Моли се решението на РС-Айтос да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, както и на въззивниците да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на въззивниците, който поддържа жалбата, не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от лица, имащи право на жалба и отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. от ГПК, поради което е допустима.

Въззиваемият С. А. С. не е подал отговор в законоустановения срок, не е изразил становище по въззивната жалба, не е представил писмени доказателства, не е направил доказателствени искания. В съдебно заседание въззиваемият не се явява лично и не изпраща процесуален представител, редовно призован.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Айтос е образувано по искова молба на Ю. С.

С. и С. А. С. против Х. С. С. и Х. С. С., с която се моли да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците е собственик на 2 по ¼ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в *** и представляващ къща масивна двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VII-172, кв. 15 по плана на с. Разбойна, както и да бъде отменен като неверен нотариален акт № 131, т. І, рег. № 840, дело № 107 от 09.03.21021 г. на нотариус Георги Георгиев с рег. № 557 на НК. Претендира се и присъждане в полза на ищците на направените разноски по делото. Твърди се, че ищците са наследници на родителите си С. С. К. и Е. И. К., като те имат още двама наследници ответникът Х. С. С. и С. С. С.. Твърди се също така, че като наследници по закон ищците са съсобственици на процесната къща, но на 09.03.2021 г. брат им Х. С. и неговата съпруга Х. С. (ответниците по делото) са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на този имот, придобита въз основа на упражнявано в брак давностно владение, който според ищците е неверен и молят да бъде отменен. Ищците сочат, че процесната къща е построена от родителите им С. К. и Е. К. по време на техния брак и в нея са живели всички от семейството, като в допълнително становище във връзка с отговора на ответниците, което е депозирано по делото в първото открито съдебно заседание, ищците заявяват, че С. и Е. К. са построили процесната жилищна сграда в собствения си поземлен имот (без строителни книжа) и са станали нейни собственици по приращение. В исковата молба е признато, че ответниците са обитавали процесния имот, но се твърди, че това е станало с позволение на ищците, без ответниците да са оспорвали собствеността им и при съзнание на ищците, че са съсобственици на имота заедно с ответника Х. и с другия им брат С., както и с майка им Е. до нейната смърт. Сочи се също така, че през годините ответниците не са демонстрирали, че владеят имота като свой собствен и не са оспорвали собствеността на ищците, нито приживе на родителите им и въпреки, че ищците живеят в ***, Ю. С. всяко лято се е прибирала в България и е отсядала в процесния имот. Едва след смъртта на наследодателката Е. К. през 2018 г., ответникът е започнал да прави проблеми и да не пуска ищцата Ю. С. в къщата, поради което дори да се приеме, че по този начин той е демонстрирал спрямо нея намерение да свои имота, то не е изтекла десетгодишната придобивна давност, годна да направи ответниците собственици на целия имот, съответно констатираното в оспорения нотариален акт не е вярно. Ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК, като съдът намира, че същите са допустими.

В хода на делото и след указания на съда ищците са поискали като страна в производството да бъде конституиран и С. С. С., в резултат на което с Определение № 114/07.02.2023 г. това лице е конституирано като ответник по предявените искове.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от първоначалните ответници Х. С. С. и Х. С. С., в който се твърди, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Според ответниците общите наследодатели С. К. и Е. К. не са се конституирали като собственици на процесния имот с надлежен документ въз основа на извършена сделка или 3 по обстоятелствена проверка, нито някога са владяли сградата от момента на построяването й до тяхната смърт, съответно ищците не са придобили претендираното право на собственост въз основа на наследяване, тъй като наследодателите им не са притежавали такова, нито са придобили правото да се позоват на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, тъй като такова не са притежавали и наследодателите им приживе, за да бъде то включено в наследството. Ответниците също така твърдят, че както общите наследодатели, така и ищците никога не са владяли процесния имот, поради което те не могат да се позоват на изтекла в полза на наследодателите им давност. В подкрепа на горното сочат и факта, че през 2005 г. наследодателите на страните са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение на поземления имот и на построената в него паянтова жилищна сграда, но не и на процесната масивна жилищна сграда, т.е. те не само не са я владяли, но и не са я считали за своя. Твърди се и че ищците не са придобили правото на собственост върху процесната сграда на основание осъществявано от тях давностно владение, тъй като те никога не са я владяли - не са осъществявали фактическа власт върху този имот нито лично, нито чрез друго лице, а след заминаването им в *** около 1990 г. са идвали в сградата един-два пъти годишно на гости на брат им, но не са имали ключове за процесния имот и достъп до него като негови собственици, като фактическата власт върху имота е осъществявана само от първия ответник и неговото семейство. В отговора също така е заявено, че сградата е строена в период около 5-6 години – първоначално от бащата на страните и от ответника, а след 1973 г. – от ответника и неговата съпруга, като при сключване на брака им през 1974 г. те са получили къщата от родителите му чрез неформално дарение и това е било известно на всички страни по делото. След построяването на сградата (около 1975 г.) ответниците са се преместили да живеят в нея заедно със своите деца и това е бил техният семеен дом, сега там живеят синовете им и техните семейства, а общите наследодатели на страните никога не са живели в тази къща, като при връщането си в България веднъж годишно те отсядат там на гости на сина си. Ответникът С. С. и съпругата му също временно са живели на първия етаж на процесната къща с разрешение на ответниците – съпрузи.

Твърди се също така, че през цялото време ответниците Х. и Х. С. се грижат за целия имот (включително за дворното място) като за свой, обработват дворното място, ползват старата паянтова сграда и я поддържат, изградили са частично нова масивна ограда на дворното място, пристроили са процесната сграда, многократно са правили поддържащи ремонти, както и основен ремонт през 2009 г., направили са множество подобрения, като всичко било извършено с техни собствени средства. Горните обстоятелства били известни на ищците, тъй като ответниците демонстрирали владението си пред тях със съзнанието, че това е домът им, а ищците не се противопоставяли на това владение. Сочи се, че ответниците С. са владяли имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, със съзнанието, че това е техен имот, демонстрирали са това пред ищците и пред всички трети лица и са се 4 позовали на придобивното основание на чл. 79 от ЗС чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, както и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски по делото. При условие, че съдът намери исковете по чл. 124 от ГПК за основателни, се моли по отношение на ищеца С. С. искът да бъде уважен до размера от 5/32 ид.ч., тъй като той е наследник само на Е. К..

Постъпил е отговор и от ответника С. С., в който предявените искове са оспорени изцяло като неоснователни и недоказани. Твърди се, процесната сграда е изключителна собственост на Х. и Х. С. като построена и придобита от тях по време на брака им, а общите наследодатели на страните никога не са били собственици на тази сграда, не са живели в нея и не са я придобивали в собственост, съответно след смъртта им тя не е включена в наследствената маса. И този ответник сочи, че в процесната сграда са живели само ответниците С. и техните деца, като те са го допуснали да живее на първия етаж заедно със съпругата му след женитбата им. Заявено е, че Х. и Х. С. владеят процесната сграда повече от години, показвали са пред всички, включително пред ищците, че считат къщата за собствена и се грижат за ней като собственици. Останалите наследници ходили там само на гости и нямали ключове за тази сграда, като домът на семейството на родителите им е бил в паянтовата къща в същото дворно място. Според ответника всички в *** знаят, че процесната къща е собственост на брат му Х. и на неговата съпруга. Моли се исковете да бъдат отхвърлени изцяло, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото.