Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8255 от 14.11.2016, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4851/2015
Вид
Решение № 8255
Подписан
14.11.2016
В сила
04.09.2017
Състав
РОСЕН БОРИСЛАВОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 68, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 68, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 257, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 257, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.24,ал.1,т.9 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И

Е гр. С. 14.11.2016 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен

Димитров при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4851 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищцата Е.Н.З.,

ЕГН ********** е предявила против З. „А.“ АД, *** иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания , вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП на 02.02.2015 г. за сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 02.02.2015 г., около 16.30 ч. в гр. С. е пострадала при ПТП като пътник в автобус от градския транспорт в гр. С., собственост на „СКГТ“ ЕАД, марка „Мерцедес“, с рег. № СА *****, вина за което носи водачът на автобуса – Г.Т. ***, в района на спирка на МГТ № 0542 потеглил без да осигури безопасно слизане на всички пътници в автобуса, при което тя е паднала от потеглящия автобус. Твърди, че след инцидента водачът на автобуса е напуснал местопроизшествието без да установи какви са настъпилите последици и без да изчака пристигане на органите на МВР. Вследствие на процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания – изкълчване на лакътната става и фрактура на лява радиална кост, в резултат на което е търпяла интензивни болки и страдания. На следващо място излага, че по отношение на увреждащото МПС – автобус, марка „Мерцедес“, с рег. № СА ***** е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност”на автомобилистите с ответното дружество – З. „А.“ АД към датата на ПТП.

В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да й заплати застрахователно обезщетение в посочения размер и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски по делото. ответникът

З. „А.“ АД оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автобус към датата на ПТП. На първо място счита, че не е доказано наличието на всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и конкретно виновно и противоправно поведение от страна на водача на автобуса, в резултат на което да е причинено настъпването на процесното ПТП. Твърди, че не е доказано нарушение от негова страна на правилата за движение по пътищата, както и механизма на ПТП. На следващо място оспорва, че ищцата е била пътничка в процесния автобус, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените от нея увреждания и механизма на ПТП. На следващо място оспорва тежестта и размера на причинените на ищцата вреди, както счита, че предявеният иск е прекомерно завишен по размер, с оглед принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради нарушение на чл. 68, ал. 3 от ЗДвП, като твърди, че тя е започнала да слиза от автобуса, когато същият е бил в движение и не на спирка. Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва поради неоснователност на главния иск. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

На основание чл.

219 от ГПК в качеството на трето лице помагач на страната на ответника е конституиран Г.Т.Т., ЕГН **********.

От негова страна не е депозирано становище по предявения иск.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От Констативен протокол № К – 124 се установява, че същият е съставен по повод на посетено ПТП, настъпило на 02.02.2015 г., около 16.30 ч. в гр. С., бул. „Рожен“, в района на спирка на МГТ № 0542 с посока на движение от бул. „Ген. Н. Жеков“ към ул. „Княгиня Мария Луиза“, между автобус, марка „Мерцедес“, модел „О 305“, с рег. № СА *****, управляван от водача Г.Т.Т. и паднал пътник, слизащ от автобуса - Е.Н.З. – ищца по настоящото дело. В Констативния протокол е отбелязано, че водачът на автобуса е напуснал мястото па ПТП без да уведоми органите на МВР.

По случая е образувано досъдебно производство № 11061/2015 год. по описа на СРТП-ОДП-СДВР по пр. преписка № 2504/2015 год. на СРП, което обаче е прекратено с постановление от 18.06.2015 год./на л.52 и 53 от делото/ на основание чл.24,ал.1,т.9 НПК-по искане на пострадалото лице.

По делото не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че за процесния автобус, марка „Мерцедес“, с рег. № СА ***** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по посочената в исковата молба застрахователна полица № 11115000036884, със срок на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., т.е. валидна към датата на ПТП.

По делото е изготвената и приета автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално. В заключението вещото лице приема следните възможни версии за настъпването му:

Първата е, че при слизане на пътничката Е.З. от автобуса е бил притиснат левия лакът от затварящата се врата на автобуса, втората е, че при слизане на пътничката от автобуса, същата е била притисната или избутана от затварящата се врата, при което е паднала на терена и трета - че след слизане на пътничката от автобуса, вратите са били затворени, но тя е била в близост до тях и водачът не се е огледал в огледалата за обратно виждане и не е подсигурил безопасна дистанция, като при потеглянето е осъществил съприкосновение (удар) с пътничката и тя е паднала на терена. Съгласно посоченото в заключението е приет следният механизъм на ПТП – същото е настъпило на 02.02.2015 г., около 16,30 ч. в гр. С., като по бул. „Рожен“, в посока от бул. „Ген. Н. Жеков“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“ се е движел автобус, марка „Мерцедес“, модел „0 305“, с peг. № СА *****, управляван от водача Г.Т.Т. по линия № 85. Водачът е установил автобуса на спирка на МГТ № 0542 - „Модна къща Агресия“ и е отворил вратите за слизане и качване на пътници. В автобуса е пътувала пътничката Е.Н.З. /на 64г./, която е слизала и автобусът е потеглил, като при някой от описаните по-горе варианти или в съчетанието им е получила регистрираните травматични увреждания. Съгласно експертното заключение, причините довели до процесното ПТП са субективните действия (бездействие) на водача на автобуса, а не са от техническо естество. Прието е също така, че от техническа гледна точка водачът на автобуса е разполагал с обективната възможност своевременно да възприеме пътната обстановка при всеки един от разгледаните варианти, а именно че вратите не са затворени и има още слизащи пътници преди да потегли; да потегли от спирката, след индикация, че вратите са нормално затворени или да потегли от спирката, когато в близост до автобуса няма слезли пътници или пешеходци, чиято безопасност да е застрашена.

В съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК се изслушани обяснения на третото лице – помагач по делото - Г.Т.. Същият заявява, че е участвал в пътен инцидент на 02.02.2015 г. като водач на процесния автобус „Мерцедес“, с рег. № СА *****.

Спомня си, че автобусът е бил пълен. Твърди, че още не е бил потеглил с автобуса, както и че в момента, в който е започнал да затваря вратите на автобуса е видял, в огледалото за обратно виждане, че на третата врата на автобуса, на земята има коленичила жена. Не помни да е чул викове в автобуса.

След това е слязъл, за да види жената и какво се е случило.

Представена е и Епикриза, изх. № 4419/2015 г., както и цялата медицинска документация, издадена от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД във връзка с проведеното лечение и изследвания на ищцата Е.З., които са от значение за заключението на вещото лице. В посочената медицинска документация е отразено, че същата е постъпила на лечение на 02.02.2015 г. и е изписана на 03.02.2015 г.

По делото е изготвената и приета съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните по делото. От него се установява, че ищцата Е.З. е била диагностицирана със следните травматични увреждания - изкълчване на лявата лакътна става, което е довело до временно разстройство във функцията на левия горен крайник за период по - голям от 30 дни, както и охлузване на долния клепач на дясното око. По повод на тези увреждания е било проведено болнично лечение по спешност, при което е било извършено наместване на изкълчването на лявата лакътна става и имобилизация с гипсова лонгета, хирургична обработка на охлузната рана на долния клепач на дясното око и медикаментозна терапия.

Експертът е посочил, че в медицинската документация не е отбелязано, че ищцата Е.З. е пострадала по време на ПТП. От заключението на експертизата се установява, че в острия период болките в областта на лакътната става са били силни, провокирани от разкъсването на меките тъкани и пружиниращото съпротивление от изместената става, а след наместване на дислокацията постепенно са намалели. Вещото лице посочва, че свалянето на имобилиращата шина става около 17- 20 ден и се започва рехабилитация, по време на която също има болки, които се дължат на преодоляването на контрактурата и възстановяване на силата и еластичността на мускулите. Болките в областта на охлузната рана на долния клепач продължават няколко дни и са с малка интензивност. Съгласно експертния извод, изкълчването на лявата лакътна става и охлузването на долния клепач на окото подлежат на пълно излекуване и възстановяване, като при тези увреждания не се очакват трайни последици за функцията на травмираните области. Възможно е единствено в зоната на охлузната рана да остане цикатрикс. Вещото лице посочва, че теоретично е възможно в хода на лечението на тези травми да възникнат патологични състояния, но в медицинска документация на ищцата няма данни за това, поради което заключението е, че прогнозата е добра и функцията на засегнатите области е възстановена напълно.

В съдебно заседание вещото лице е уточнил, че описаните травми при ищцата могат да бъдат получени от посочения в авто-техническата експертиза механизъм, а именно при падане на страни върху ръката, която понася първия удар и след това последващо падане на главата.

В производството пред настоящата инстанция са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Р.К. З. - дъщеря на ищцата по делото. Свидетелката заявява, че майка й е пострадала при ПТП през месец февруари миналата година, когато е слизала от автобус на спирка „Агресия“, като й е казала, че при самото слизане, автобусът е тръгнал и тя е паднала извън него. Твърди, че е отишла веднага при майка си в Пирогов и когато я е видяла тя е била много разстроена и изплашена, ръката й е била гипсирана и много я е боляло. Останала е в болницата един ден, тъй като има диабет. Свидетелката заявява, че тя живее с майка си в едно домакинство. Тя се е грижела изцяло за нея след инцидента, тъй като е имала нужда от чужди грижи, поради това, че е била с гипс около 40 дни. След 2-рия месец е започнала да се облича сама, но я е боляло и не е ползвала тази ръка. Твърди, че и към момента майка й не се е възстановила напълно, въпреки че ходи на рехабилитация. Посочва, че майка й е диабетичка, но няма други заболявания и не е имала затруднение с придвижването преди инцидента, а проблемите са се появили след това.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.

226, ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.