Решение № 1913 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1913 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20243110113256 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на П. В. П. срещу ***, с която са предявени следните искове:

-по чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед 2864/20.08.2024 г. на работодателя

-по чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 43,36 евро – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.08.2024г.-22.08.2024 г. / допуснато изменение в о.с.з. –л.255 от делото/ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.10.2024г./ до окончателното погасяване на главницата / направено искане в първо о.с.з. –л.225 гръб от делото/ -по чл.128, ал.1, т. 2 КТ -за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 269,80 евро – трудово възнаграждение за положен от ищеца труд за периода 08.08.2024г.20.08.2024г. вкл. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /18.10.2024г./ до окончателното погасяване на главницата / направено искане в първо о.с.з. – л.225 гръб от делото/

В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника по силата на трудов договор за длъжност „Носач на багаж /пиколо/“ в хотел „К*** който хотел е управляван от ответника. В уточнителната молба от 23.12.2025г. поддържа, че е полагал труд за периода от 08.08.2024г. до 20.08.2024 г. вкл., като след приключване на работното му време му е връчена процесната заповед. Поддържа, че е уволнен заради неизпълнение на задача не попадаща в трудовите му задължение – да паркира автомобили.

Изрично сочи, че е имал задължение да носи багаж, а не да паркира автомобили, с оглед на което е изпълнявал трудовите си задължения, но въпреки това е бил уволнен. При изложеното иска уважаване на предявените искове.

В уточнителната молба излага, че претендира обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ за срока, в който е останал без работа, а именно 6 месеца. В първото о.с.з. навежда твърдения, че е останал без работа за 2 дни.

По отношение на иска за трудово възнаграждение излага, че е полагат труд и е следвало да получи възнаграждението си за това в срок до 30.09.2024г., но то не е платено от ответника. В първото о.с.з. уточнява, че е полагал труд и на 08.08.2024г. и 09.08.2024г.. Сочи, че тези два дни са били обучителен период /л.226 гръб/

При изложеното иска уважаване на претенциите.

1

Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Излага, че трудовия договор е прекратен в уговорения срок за изпитване в полза на работодателя на осн. чл.71, ал.1 КТ, в който случай работодателят не е длъжен да отправя предизвестие или да мотивира уволнението. Излага, че заповедта е връчена лично на ищеца. Поддържа, че ищецът не е представил трудовата си книжка, за да бъде оформена от работодателя, както и не е предоставил банкова сметка, по която да му бъде заплатено възнаграждението, нито трудова книжка или други документи, удостоверяващи положен трудов стаж при други работодатели, което е възпрепятствало начисляване на допълнително възнаграждение трудов стаж и професионален опит. Излага, че е изпратена покана за получаване на трудовото възнаграждение, която ищецът не е получил. Сочи, че през м.01.2026г. е изпратил пощенски запис за пълния размер на трудовото възнаграждение на постоянни адрес на ищеца. Твърди, че ищецът е работил 7 работни дни в периода 10.08.2024г.-20.08.2024г. Излага, че трудовия договор е бил срочен, до 30.09.2024г., във връзка с възражения за неоснователност на претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ за период от 20.02.2025г. Иска отхвърляне на претенциите.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ, осъдителен иск по чл.128, ал.2 КТ.

По исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 КТ

По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ: 1. сключването на валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността “носач на багаж“ при ответника 2. че трудовото правоотношение е било прекратено с оспорената заповед;

По иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ: 1. размера на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец, 2. обстоятелството, че е останал без работа за целия претендиран период от 6 месеца

По иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ В доказателствена тежест на ответника е да установи по реда на пълно и главно доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си на уволнение на соченото от него основание, а именно 1. валидна клауза за изпитване в сключения с ищеца трудов договор за срок от 6 месеца; 2. че срока за изпитване е уговорен в негова полза; 3. че е отправил волеизявление с писмен вид за прекратяване на правоотношението при упражняване на правото си за прекратяване в срока на изпитване / основанието за прекратяване/.

С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са признати за безспорни обстоятелствата, че между страните е страните е било налице трудово правоотношение по трудов договор 3081/08.08.2024 г.; трудовият договор е сключен със срок на изпитване от шест месеца; трудовото правоотношение е прекратено със заповед 2864/20.08.2024 г., считано от 20.08.2024г.; брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец е 933лв.; ищецът е престирал труд за 7 работни дни в периода 10.08.2024г.-20.08.2024г.

От представения трудов договор №3081/08.08.2024 г., сключен между страните се установява, че ищецът е заемал длъжността „носач, багаж“, с дата на постъпване на работа 10.08.2024 г. и срок на договора до 30.09.2024г. В чл.5 от договора е постигнато съгласие, че същият се сключва със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

Видно от заповед 2864/20.08.2024 г. за прекратяване на трудов договор 3081/08.08.2024 г.е посочено, че в съответствие с чл.71, ал.1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с ответника, считано от 20.08.2024 г., като причина за прекратяването на договора е посочено „в срока на изпитване, уговорен в полза на работодателя“.

Съгласно представената от ищеца длъжностна характеристика основните задължения за длъжността му са били: взема багажа на гостите на хотела при пристигането им, изчаква регистрацията на госта на хотела на рецепция и го придружава до хотелската му стая като пренася багажа му, пренася багажа на гостите при заминаване от хотела до превозното им средство, информира госта за начина на ползване на различните уреди, инсталации и съоръжения в стаята, информира и придружава госта до помещението за съхранение на ценности, демонстрира начина на ползване на ключ, магнитна карта на госта, поръчва такси на гостите, насочва гостите към друг служител, съобразно тяхната нужда, извършва доставка на пакети, извършва задължения възложени му от администратор или управителя 2 на хотела.

В хода на производството е разпитан един свидетел – Т. И. – служител на ответника през август 2024 г. и към момента на разпита му, който твърди, че не е част от задълженията за длъжността „носач, багаж“ да се паркират автомобили на гостите на хотела, а част от задълженията му са да ги упътва къде да ги паркират по време на престоя си, така че да не бъдат глобени за неправилно паркиране.

Други относими за спора по тези искове доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Договор със срок за изпитване може да се сключи както с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), така и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа / решение № 118 от 4.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г., III г. о. и др./, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие.

Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. /Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г., III г. о., ГК/

Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора (така решение № 11/24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о., решение № 65/24.03.2015 г. по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о.).

Уговорката, с която срок за изпитване има само работодателят, е действителна и не противоречи на закона, тъй като КТ изрично я урежда. Тя би могла да бъде нищожна като заобикаляща закона когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред по причини, които не са свързани с изпълняваната работа (решение № 118/04.06.2015 г. по гр. д. № 6968/2014 г., III г. о., Определение № 541 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2018 г., IV г. о., ГК). Именно под тази хипотеза съдът подвежда фактическите твърдения на ищеца, че трудовото му правоотношение е прекратено, тъй като не е изпълнявал вменено му задължение извън длъжностната характеристика, а именно да паркира автомобилите на гостите на хотела. Съдът намира, че това възражение на ищеца е недоказано. Единственото доказателство събрано във връзка с действителните задължения на лицата заемащи длъжността „носач багаж“ са свидетелските показания на свид. И..

Същият, както е посочил и ищецът в писмените си бележки е служител при ответника и неговите показания се ценят по реда на чл.172 ГПК. Въпреки това, доколкото от ищеца не са ангажирани никакви други доказателства за твърденията, че от носачи на багаж е изисквано да паркират автомобили, съдът няма основание да не дава вяра на показанията на свидетеля и да извежда различен извод от такъв за недоказаност на ищцовите твърдения.

В чл.70, ал. 5 КТ е установена еднократност и изключителност на договор с уговорка за изпитване - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие - работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът.

С оглед съдържанието на трудовия договор и при липсата на спор, че страните не са имали предходни трудови правоотношения за същата длъжност, съдът намира, че в трудовия договор се съдържа валидна уговорка за изпитателен срок на служителя в срок от 6 месеца от постъпване на работа. Прекратяването е осъществено в рамките на уговорения срок.

Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК / решение с № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на ІV г. о. на ВКС, още и решения № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10 г. на ІІІ г. о., № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на ІІІ г. о./ - страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Предвид разпоредбата на чл. 71, ал.

1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и 3 безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор.