Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1476 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5553/2025
Вид
Решение № 1476
Подписан
16.12.2025
В сила
17.03.2026
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1476 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330205553 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Д. Н. Г., против наказателно постановление № 23- *** от 15.06.2023г. издадено от Началник 01 РУ, към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева, за извършено нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП, и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 лева, за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Излага съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се 1 представлява от адв. И. от АК – Пловдив, който поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка – на 05.04.2023г. в 12.30 часа в гр. Пловдив, на бул. Никола Вапцаров до номер 139, жалбоподателят, като водач, управлява лек автомобил Ягуар Х Тайп, с рег. № *******, по път отворен за обществено ползване, с посока на движение от запад към изток, като 1. МПС в момента на проверката не е било регистрирано по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация по чл.

143 ал.15 от ЗДвП от 09.02.2023г. поради неизпълнено задължение от собственика да регистрира превозното средство в двумесечен срок от придобиването му – управлява нерегистрирано МПС. 2 Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. 3. Не носи свидетелство за правоуправление на МПС от съответната категория и контролен талон.

От показанията на свид. Д. К. и свид. А. Д. се установява, времето, мястото и начинът на извършване на нарушението и неговия автор, както и наличието на субективна страна –„При извършване на справка в системата установихме, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация…“ (свид. К., стр.18 гръб), „Колата я премести жалбоподателя…. От блоковете излезе на булеварда, завихме надясно и след светофара ни спряха. На кръстовището излезнахме“ (свид. Д., стр.19). Съдът дава вяра на показанията н а свидетелите. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната 2 зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН е издаден от упълномощено за това длъжностно лице. От същата заповед се установява, че наказателното постановление съгласно е издадено от упълномощено да издава наказателни постановления лице.

От приложената по делото пр.пр. № 4455/ 2023г. на Районна прокуратура – Пловдив се установява, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство срещу нарушителя и материлите са изпратени за ангажиране на административна отговорност. Установява се също, че жалбоподателя в преписката изрично е посочил „Аз управлявах лек автомобил Ягуар с рег. № *******. Бях тръгнал към КАТ да регистрирам автомобила“, като по този начин е признал за извършеното от него нарушение.

От представените от сектор Пътна полиция писмо и справки се установява, че процесният автомобил е закупен от жалбоподателя в 3 нотариална форма на 09.12.2022г., на която дата е и регистриран договор за покупко- продажба № 16029/ 08.12.2022г. на нотариус № 544, съответно на 09.02.2023г. след непредставяне на МПС и пререгистрация, регистрацията му е автоматично прекратена.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя присъствал при съставянето на АУАН, които в съдебно заседание изричнопотвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда същият потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя на АУАН.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в 4

АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП , в относимата редакция (Изм., ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика, според разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП пък е предвидена възможността, служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. І/първо/ от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т. 25, предл. І/първо/ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.

По делото е безспорно установено, че нарушителят на посочената дата 05.04.2023г., и на посоченото място в гр. Пловдив, е управлявал процесният автомобил Ягуар Х Тайп, поради което е имал качеството си на водач.

Аавтомобилът безспорно е бил управляван от него по път отворен за обществено ползване, като това МПС към датата на проверката не е било пререгистрирано по надлежния ред по чл.143 ал.15 от ЗДвП. Нарушителят, е знаел, че автомобилът не е регистриран по надлежния за това ред и не е пререгистрирал (видно от справка история МПС) автомбила си в КАТ и въпреки това го е управлявал. С тези си свои действия от своя страна, нарушителят е изпълнил и осъществил изпълнителното деяние на разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което правилно е бил санкциониран по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

5

В конкретния случай, е неприложимо приетото Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, тъй като същото има отношение единствено към случаите на служебно прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, в които случаи е необходимо уведомяване на собственика с оглед субективната страна на нарушението.

В конкретния случай, след като жалбоподателят на 09.12.2022г. е придобил процесният автомобил с договор за покупко- продажба с нотариална заверка е знаел, че следва в двумесечен срок (до 08.02.2023г.) следва да пререгистрира автомобила в службите на КАТ и в противен случай същото ще бъде служебно дерегистрирано, което не е сторил.

По нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. По делото несъмнено и категорично от показанията на актосъставителя се установи, че жалбоподателят не е носил свидетелство за регистрация на МПС, поради което правилно е санкциониран по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.

По нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. По делото несъмнено и категорично от показанията на актосъставителя се установил, че жалбоподателят не е носил свидетелство за правоуправление на МПС, поради което правилно е санкциониран по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и 2 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, лично е подписан от него, от актосъставителя и от свидетеля при съставянето му.