Решение № 15070 от 04.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15070 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110103326 по описа за 2025 година

Предявените са искове от А. Н. Н. против ........ ЕАД с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на незаконно на уволнението, извършено със Заповед №4/03.01.2025 г. на работодателя, и неговата отмяна, и иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „санитар“ в „......“ при ответника, по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата 7130,40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 06.01.2025 г. до 06.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане след допуснато увеличение на размера на иска с протоколно определение на съда от 15.05.2025 г.

С протоколно определение от 15.05.2025 г. производството по предявения иск с правно основание по чл. 224 КТ за заплащане на сумата 5565,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2022 г., на 40 дни за 2023 г. и на 40 дни за 2024 г. е прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттеглянето му от страна на ищеца.

Ищецът твърди, че е работил при ответника на основание сключен трудов договор №216/01.07.2022 г. на длъжността „хигиенист, здравно заведение“ с работно време от 8 часа , сумарно по график с петдневна работна седмица с месечно брутно трудово възнаграждение 910,00 лева. Посочва, че с допълнително споразумение №2781/18.07.2024 г. възнаграждението му е увеличено на сумата 1050,00 лева ведно с допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 63,00 лева. Сочи, че на 16.12.2024 г. работодателят му е връчил покана на основание чл. 193, ал. 1 КТ за даване на писмени обяснения в седемдневен срок от връчването й, но ищецът не е депозирал такива.

На 06.01.2025 г. по време на ползване на отпуск поради временна неработоспособност е извикан в болничното заведение, за да му бъде връчена заповед №4/03.01.2025 г. , с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита, че заповедта е немотивирана, тъй като в нея не е посочено нито едно нарушение на трудовата дисциплина. Това от своя страна възпрепятствало адекватната му защита тъй като за него останали неизвестни действията, с които е нарушил трудовата дисциплина. Липсата на мотиви възпрепятствала и извършването на проверка от страна на съда дали е допуснато дисциплинарно нарушение. При тези 1 доводи, счита че наложеното дисциплинарно наказание за незаконосъобразно, поради което уволнението следва да бъде отменено. Моли да бъде възстановен и на заеманата до уволнението длъжност,както и да му бъде изплатено обезщетение за оставане без работа за периода 06.01.2025 г. до 06.06.2025 г. Поддържа, че при прекратяване на трудовото му правоотношение са останали неизползвани дни платен годишен отпуск за 2022 г., 2023 г. и за 2024 г., поради което претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Претендира присъждането на разноски за производството по представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове като недоказани и неоснователни. Посочва, че заповед №РД-361/03.01.2025 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание, отговаря на изискванията на закона, като същата е мотивира, в нея са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, мотиви и подпис на работодателя. Заповед №РД-36-1/03.01.2025 г. е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели като въз основа на нея е издадена Заповед №4/03.01.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 1 ,т. 6 КТ.

Преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказания работодателят е поканил на основание чл. 193, ал. 1 КТ работника да даде обяснения, но такива не са представени в дадения срок. Заповедта е издадена в сроковете за това, както и са спазени критериите при определяне на наказанието. Поддържа, че в заповедта са посочени конкретните действия, представляващи дисциплинарни нарушения, а именно неявяване на работа на 06.10.2024 г. и на 26.10.2024 г., както и неуведомяване на прекия си ръководител за издаден болничен лист за периода 29.10.2024 г. и 30.10.2024 г. в срока за това, който е бил представен едва на 06.11.2024 г. Действията на ищеца представлявали нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ. Посочва, че след като му е връчена заповедта за уволнение е уведомил работодателя, че се намира в отпуск поради временна неработоспособност, представяйки на 07.01.2025 г. в отдел „Човешки ресурси“ болничен лист за времето от 01.01.2025 г. до 06.06.2025 г. Оспорва ищецът да е останал без работа за целия период, за който се претендира обезщетение. Ответникът поддържа, че ищецът е заемал длъжности е различни отделения, като полагащият се платен годишен отпуск за двете длъжността е различен.

Счита, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. не следва да се дължи , тъй като правото му за ползване се е погасило. По отношение за неизползвания платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г. посочва, че на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 3444,06 лева.. Оспорва дължимостта на обезщетения за забава. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни като му се присъдят разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че са били обвързани от сключения по между им за неопределено време трудов договор №216/01.07.2022 г. и допълнителните споразумения към него, според които ищецът е заемал длъжността „Санитар“ в „......“ при ответника с основно месечно трудово възнаграждение 1050,00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 6% (63,00 лева). Съгласно подписаното допълнително споразумение от 18.07.2024 г. към трудовия договор работното време на ищеца е 7 часа сумарно по график, в.т.ч. и нощен труд.

По делото е приета Заповед № РД-36-1/03.01.2025 г. на изпълнителния директор на ......

ЕАД, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.

188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 10 КТ и въз основа на която работодателят е издал Заповед №4/03.01.2025 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 04.01.2025 г., връчена на ищеца срещу подпис на 06.01.2025 г. Видно от Заповед № РД-36-1/03.01.2025 г. същата е връчена на ищеца при отказ на 03.01.2025 г., удостоверен с подписа на двама служители.

Съгласно Заповед № РД-36-1/03.01.2025 г. на А. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание 2 за това, че на 06.10.2024 г. – нощна смяна и на 26.10.2024 г. – нощна смяна не се е явил на работа, както и че за дните 29.10.2024 г и за 30.10.2024 г. е имал издаден болничен лист, за който не е информирал ръководителя или старшите сестри на отделението в срока за това, като го е представил едва на 06.11.2024 г. Нарушенията, за които на служителя е наложено дисциплинарно наказания са били установени от работодателя посредством доклад №РД-411971/07.11.2024 г. на ръководителя на ...... в ...... ЕАД.

Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят с покана с изх. №РД-411971/12.12.2024 г. , получена от А. Н. Н. на 16.12.2024 г., е поискал писмените му обяснения в срок от седим дни от получаването й, като в искането са посочени твърдените нарушения и са поставени конкретни въпроси към служителя. Не е спорно, че в срока, а и след това ищецът не е депозирал или дал обяснения.

Приобщени са копия на фишове за работна заплата на ищеца за м. юли 2024 г. и за м. януари 2025 г., предварителен и окончателен график за м. октомври 2024 г. в ...... - санитари, доклад от ръководителя на ...... до изпълнителния директор от 08.01.2025 г.

Съгласно болничен лист Е20243832040 от 02.01.2025г. А. Н. Н. е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода 01.01.2025 г. – 06.01.2025 г. вкл. Като доказателство по делото е приет и амбулаторен лист от 02.01.2025 г. от първично посещение А. Н. Н. при СИМП, видно от който е поставена диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, за което му е издаден болничен лист Е20243832040 от 02.01.2025г. за 6 дни от 01.01.2025 г. до 06.01.2025 г.

Според извадка от протоколна книга (болнични), неоспорена от ищеца, болничен лист Е20243832040 от 02.01.2025г. е предаден в ...... на ответника на 06.01.2025 г.

Направена е констатация с представената в съдебно заседание трудова книжка в оригинал на А. Н. Н., според която след вписването за прекратяване на трудовия договор с ответника няма последващи отбелязвания. Като доказателство по делото е прието и копие на страници 1-9 от трудовата книжка.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – счетоводната експертиза, според което обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 06.01.2025 г. до 06.06.2025 г. възлиза на 7130,40 лева. Обезщетението по чл. 224 КТ за 57 дни , начислено във ведомостите на ответника в размер на 3370,52 лева е изплатено на ищеца.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на В А А – старши специалист в отдел „Човешки ресурси“ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, която свидетелства, че на 03.01.2025 г. ищецът е поканен в отдел „Човешки ресурси“, за да му бъдат връчени документи. Преди края на работния ден към 16.00 часа А. Н. се е явил в отдела и е запознат с изготвената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, но е отказал да я получи, което е удостоверено с подписа на свидетеля А и нейна колежка, присъствала в стаята.

Ищецът е разбрал за какво му се налага дисциплинарно наказание, тъй като заповедта му е била прочетена. Служителят бил уведомен, че следва да представи трудовата си книжка за оформяне, както и че следва да се яви, за да подпише заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение. Посочва, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изготвена след като служителят си е тръгнал. Заявява, че към 03.01.2025 г. нито прекия ръководител на ищеца, нито отдел „Човешки ресурси“ са били уведомени за издаден болничен лист на А. Н.. На 06.01.2025 г. ищецът се явил при ответника, когато му е връчена срещу подпис заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като е представил трудовата си книжа за оформяне. Разказва, че когато е дошъл на 06.01.2025 г. А.

Н. не е казал, че е в болничен.

Според показанията на свидетеля М П Т – старша сестра в ...... при ответника по график ищецът е следвало да бъде на работа на 06.10.2024 г. и на 26.10.2024 г., но не се е явил без предварително да е уведомил. Свидетелства, че след изготвяне на предварителни график е възможно някой да отсъства по различни причини, но следва да уведоми своевременно, за бъде намерен заместник. След приключване на месеца се изготвял окончателният график, в който се отразявали отработените часове. Въпреки неявяването си 3 на работа на 06.10. и 26.10. ищецът не е представил оправдателен документи и тези дни са останали като „неявки“. Посочва, че за част от дните в които е отсъствал е представял болничен, но със закъснения и само ако го попитат има ли болничен. Свидетелства, че болничният лист за м. януари 2025 г. е донесен едва на 06.01.2025 г. Неявяването на смяна без уведомяване създавало затруднения в работата на отделението. Бригадата оставала в намален състав и се натоварвала, а при уведомяване от страна на отсъстващ санитар се викал такъв от друго отделение, за да подсигури нормалната работа.