Решение № 455 от 16.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. П., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000338 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №163/5.ІV.2024год. постановено по т.д.

№196/2022год. на П.ския окръжен съд, ІV състав, З. АД гр.С., ЕИК * е осъдено да заплати на С. Б. К., ЕГН ********** от с.М., ул.“*“ №9, община С., област П., сумата 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- причинени психически болки и страдания от смъртта на майка му И.С. К.а, настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на товарен автомобил „И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда №32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОСП., и за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица №BG/30/*, валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000лв., като неоснователен и недоказан.

1

Осъдил е З. АД гр.С., ЕИК * да заплати на Д. Б. К.А, ЕГН ********** от с.М., ул.“*“ №5, община С., област П., сумата 80 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- причинени психически болки и страдания от смъртта на майка и И.С. К.а, настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на товарен автомобил „И.“ с рег.№* И.А.Д., който е осъден с влязла в сила присъда №32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на ОС-П., и за който автомобил е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. АД гр.С. по застрахователна полица №BG/30/*, валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното и изплащане, като Е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 120 000лв., като неоснователен и недоказан.

Осъдил е З. АД гр.С., ЕИК * да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ОС-П. ДТ в размер на 6 400лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Осъдил е С. Б. К., ЕГН ********** да заплати на З. АД гр.С., ЕИК * деловодни разноски в размер на 168.32лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Осъдил е Д. Б. К.А, ЕГН ********** да заплати на З. АД гр.С., ЕИК * деловодни разноски в размер на 168.32лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№15004/26.ІV.2024год. е подадена от З. АД гр.С., ЕИК *, представлявано от изпълнителните директори Р.В.М. и Б.Г.И., чрез пълномощника му адв. Д. С. от САК, срещу решение №163/5.ІV.2024год. по т.д.№196/2022год. на П.ския окръжен съд, ІV състав, в частта му присъждаща обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищците над сумите от 50 000лв. до пълните присъдени суми от 80 000лв. на всеки един от тях, включително по отношение на законната лихва върху обжалваната главница и присъдените съдебни разноски. Уточнява, че обжалваемият интерес по делото е 60 000лв.. В посочените части жалбоподателят счита, че решението на ОС- П. е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и чл.51ал.2 ЗЗД.

Счита присъдените на ищците обезщетения за претърпени неимуществени 2 вреди за прекомерно завишени и несъобразени с критериите за справедливост, със съдебната практика по аналогични случаи към процесния период, както и с икономическата ситуация в страната- лимитите на застраховка „Гражданска отговорност“, минималната работна заплата за страната и средния общ годишен доход на лице за процесния период. Счита, че решението на първоинстанционният съд, с което е прието 20% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата И.С. К.а, е необосновано и неправилно, тъй като неправилно е определен и занижен процента на съпричиняване на вредите от пострадалата. Съобразно установените по делото факти следва да се приеме 50% съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата пешеходка И. К.а. Ето защо моли въззивният съд да отмени решението на ПОС в частта му присъждаща обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 50 000лв. до присъдената сума от 80 000лв. на всеки един от ищците, включително по отношение на законната лихва върху обжалваната главница и присъдените съдебни разноски. Претендира за съдебните разноски по делото за двете съдебни инстанции.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ С. Б. К., ЕГН ********** от с.М., ул.“*“ № 9, община С., област П. и Д. Б. К.А, ЕГН ********** от с.М., ул.“*“ №5, община С., област П., чрез пълномощника им адв. Р. М. от САК, подават отговор вх.№21527/21.VІ.2024год., с който оспорват изцяло въззивната жалба като неоснователна и молят ПАС да потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваните му части, като присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38ал.2 ЗА на процесуалния им представител пред въззивната инстанция, съобразно защитавания материален интерес по делото.

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П.ският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбата доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:

3

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищците С. Б. К., ЕГН ********** от с.М., ул.“*“ № 9, община С., област П. и Д. Б. К.а, ЕГН ********** от с.М., ул.“*“ № 5, община С., област П., субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.429ал.3 КЗ срещу ответника З. АД гр.С., ЕИК *, за заплащане на обезщетение в размер на по 120 000лв. за всеки един от тях, за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие смъртта на тяхната майка И.С. К.а, настъпила при ПТП на 2.ІІІ.2021год., причинено виновно от водача на товарен автомобил „И.“ с рег.

№* М.Х.Ц., ЕГН ***, което ППС е със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. АД гр.С., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие- 17.VІІІ.2021год. до окончателното им изплащане, като им се присъдят и разноските по делото.

С оглед изложеното във въззивната жалба на З. АД гр.С., че обжалва решението само в частта, с която са уважени исковете за изплащане на обезщетение за причинени на ищците неимуществени вреди за сумата над по 50 000лв. до присъдения размер от по 80 000лв. на всеки един от ищците, и в частта, с която разноските по делото са присъдени в тежест на ответното застрахователно дружество, то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за изплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди са уважени за сумата по 80 000лв. за всеки един 4 от тях, ведно със законната лихва, считано от 9.ІV.2021год. до окончателното им изплащането и в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за разликата над по 80 000лв. до претендираните по 120 000лв. за всеки един от ищците, поради което в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция. Също така, на основание чл.298ал.1 ГПК, между страните е формирана сила на присъдено нещо относно механизма на ПТП, виновното противоправно деяние на водача на МПС М.Х.Ц., ЕГН **********, настъпилата смърт на И.С. К.а, ЕГН ********** и причинната връзка между последните, деянието на водача и претърпените от ищците неимуществени вреди, наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен автомобил марка „И. *“ с рег.№*, управляван от М.Х.Ц. при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №BG/30/*, валидна от 4.VІ.2020год. до 3.VІ.2021год., т.е. към момента на настъпване на ПТП на 2.ІІІ.2021год..

От представеното по делото удостоверение за наследници изх.№45/12.ІV.2021год., издадено от община С., безспорно се установява, че законни наследници на покойната И.С. К.а, ЕГН ********** са нейния син С.

Б. К., ЕГН ********** и дъщеря Д. Б. К.а, ЕГН ********** / и още две дъщери, които не са страни по делото/. От приложеното препис-извлечение от акт за смърт се установява, че И.С. К.а е починал на 8 3 годишна възраст на 2.ІІІ.2021 год.. Съгласно ТР№1/21.VІ.2018год. по т.д.№1/2016год. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.V.1961год. и Постановление№5/24.ХІ.1969год. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Съгласно ППВС№4/25.V.1961год. най-близките хора на пострадалия, които имат право да получат обезщетение за причинените им вреди от неговата смърт, са неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/. Това задължително тълкуване е възприето от законодателя и в разпоредбата на чл.493а ал.3 КЗ. Ето защо съдът счита, че ищците С. Б. К., ЕГН ********** и Д. Б. К.а, ЕГН **********, като деца на починалата И.С.

К.а, ЕГН **********, са материалноправно легитимирани да предявят искове по чл.432ал.1 КЗ срещу ответника З. АД гр.С., за да им се изплатят 5 обезщетения за неимуществените вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на тяхната майка И. К.а.

П.ският окръжен съд правилно е приложил разпоредбата на чл.300 ГПК, като е приел, че с влязлата в законна сила на 13.ІV.2023год. присъда №32/28.ІІІ.2023год. по НОХД №663/2022год. на П.ския окръжен съд, която е задължителна за гражданския съд, безспорно е установено извършеното деяние, неговата противоправност и вината на дееца- с присъдата подсъдимият М.Х.Ц., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 2.ІІІ.2021год., на път ІІ-66, в зоната на км.125+00, в землището на с.П., област П., при управление на товарен автомобил марка „И.“ с рег.№*, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2, изр. първо ЗДвП, съгласно която „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, и по непредпазливост е причинил смъртта на И.С. К.апрестъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ НК във връзка с с чл.342, ал.1 НК във връзка с чл.55ал.1т.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една години,чието изпълнение на основание чл.66ал.1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.