Решение № 18 от 13.01.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Карлово, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100983 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.I-от ЗЗД.

Ищецът Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., ул. „В.“ *** твърди, че на *** г. сключила с ответното дружество договор за паричен заем № ***, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 800.00 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при годишен процент на разходите по заема 10.23%.

Съгласно т.3 Раздел Условия на заема от процесния договор кредитополучателят дължал сумата в размер на 548.22 лева за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс, изплатила изцяло задълженията си по процесния договор, но не дължала плащания за изготвяне на индивидуално кредитно предложение на следните правни основания: Счита същата уговорка в т.3 от договора за нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката, и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем, или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Еднократната такса била във фиксиран 1 размер – 548.22 лева. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Съгласно §1 т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Клаузата предвиждаща, че заемателя дължи еднократна такса в размер на 548.22 лева в договора противоречала на добрите търговски практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143 т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба била в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Този извод се формирал от естеството на договора за кредит (потребителски с по-слаба и уязвима страна), от съотношението на заема и таксата за експресно разглеждане на документи.

Защитата на потребителите била въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19 ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защитни политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имат характера на императивни и специални такива.

Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият бил в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.

Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създават висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „К.Т.“ ЕАД, ЕИК *** да заплати на Х. Н. К. с ЕГН ********** от град Б., ул. „В.“ *** сумата от 2

548.22 лева, представляваща получена от ответника при начална липса на основание сума по договор за паричен заем № *** от *** г., по т.3 „условия по заема“ сключен с „К.Т.“ ЕАД, ЕИК ***, предвиждаща заплащане на еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Претендира разноски по делото, в това число на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400.00 лева в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН **********, представляваща за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

Ответникът „К.Т.“ ЕООД оспорва иска. Не въвежда възражения по същество на спора, същият оспорва само допустимостта на иска и редовността на исковата молба. Оспорва факта на плащане на процесната сума.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор, общи условия и погасителен план, че ищецът като кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за паричен заем № *** от *** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 800.0 лева. Не се спори, че договорената сума е била предоставена на ищеца. В чл. 3 „Условия по заема“ е посочено, че фиксирания годишен процент е в размер на 10% , лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора е в размер на 0.10%, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 10.23%. Уговорено е заемът да се върне на 6 броя погасителни вноски - месечни, всяка в размер на 252.00 лева с дата на плащане на първата погасителна вноска – 07.10.2022 г. Общата сума за плащане е посочена в размер на 1512.00 лева, в която са включени изготвяне на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка. Посочено е, че същите се финансират от заемодателя и се изплащат от потребителя заедно с дължимите месечни вноски по погасителния план. Посочено е, че кредиторът предоставя отстъпка в размер на 68.00 лева от съответната месечна вноска, в случай, че същата е заплатена преди или на датата на падежа, при 6 броя вноски, всяка в размер на 184.00 лева или обща сума 1 104.00 лева. В договора са посочени двете еднократни такси – в размер на 140.28 лева за експресно разглеждане на заявка и 548.22 лева за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. По делото е представен погасителен план към договора за кредит, като в размера на погасителните вноски са включени и сумите за заплащане на двете посочени такси.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността клаузите.

По основателността на иска на наведените основания:

3

Съдът намира, че клаузата в договора, предвиждаща такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение противоречи на чл. 10а ал.

2 от ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Те нарушават и добрите нрави, тъй като същата представлява повече от 2/3 от стойността на отпуснатия кредит – при договор за сумата от 800 лева е уговорена такса в размер на 548.22 лева (както и втора такса, в размер на 140.28 лева, която не е предмет на настоящия спор).

В случая не е приложима нормата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксите са начислени след като кредитът вече е бил отпуснат, всяка от тях е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в императивната норма на чл. 10а ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Към момента на сключване на договора за кредит уговорената сума за изготвяне на индивидуално кредитно предложение (548.22 лева) е била фиксирана по размер, който значително надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява над 2/3 от главницата и цели недължима облага на кредитора.

Съдът намира, че уговорената такса е нееквивалетна на предоставената в заем сума и уговарянето й представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.

143 ал. 1 ЗЗП, следователно клаузата е нищожна на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП.

По отношение факта на плащане: ищцата е поискала ответникът да предостави „справка“ за извършените от нея плащания, като е основала искането си с разпоредбата на чл. 190 от ГПК. Ответникът е възразил на това искане, като е счел, че от него се изисква да създаде документ. В определението си за насрочване на делото съдът е приел, че се касае до искане ответникът да представи намиращ се у него документ – счетоводните си книги (в случая – извлечение от тях) и е уважил искането.

Ответникът не е предоставил поискания документ, поради което следва да търпи санкцията по чл. 161 от ГПК и съдът да приеме за доказан факта, за който страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Ищцата твърди, че е платила цялата сума за договорената такса, а ответникът създава пречки за установяване на този факт, поради което съдът приема твърдението на ищцата за доказано.

Поради изложеното, искът се явява основателен и същият следва да бъде уважен.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изхода от спора, следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за заплатена държавна такса.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е 4 придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. С. Н. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 300 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Х. Н. К. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв, която сума се определя и с оглед продължителността на производството, и явяването й в съдебно заседание.

Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c55b412d-65e8-43a4-b293-1501176f3e3f