Решение № 49 от 13.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500055 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №261005 от 01.12.2021г., постановено по гр.дело №2468/2015г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени исковете на Държавен фонд „З.“-гр.С., бул.“Ц.Б.“№136, срещу В. Т. ЦВ. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., бул.“М.М.К.“№42, адв.П.К., в качеството й на наследник на починалия на 21.01.2013г. Т.Т. Ц. с ЕГН:**********, да бъде осъдена да му заплати, според наследствения си дял от 1/6 от наследството му, сумите, както следва: 8331,33лв., съставляващи невърната главница по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц.; 502,78лв., съставляващи договорна лихва от 6% по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г.29.11.2013г.; 1507,65лв., съставляващи лихва за забава върху невърнатата главница на предоставения кредит за периода от 30.11.2013г. до 10.09.2015г., като Държавен фонд „З.“ е осъден да заплати на В. Т. ЦВ. сумата от 800лв. – 1 направени в производството от нея разноски; Д. К. ЦВ. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., бул.“М.М.К.“№42, адв.П.К., е осъдена да заплати на Държавен фонд „З.“-гр.С., бул.“Ц.Б.“№136, в качеството й на наследник на починалия на 21.01.2013г. Т.Т. Ц. с ЕГН:**********, според наследствения си дял от 1/2 от наследството му, сумите, както следва: 25000лв., съставляващи невърната главница по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до окончателното й плащане, като иска за разликата до претендираните 41667,67лв. е отхвърлен; 1508,33лв., съставляващи договорна лихва от 6% по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г.-29.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до окончателното й плащане, като иска за разликата до претендираните 2513,90лв. е отхвърлен; 243,54лв., съставляващи лихва за забава върху невърнатата главница за периода 07.08.2015г.-10.09.2015г., като иска за периода от 30.11.2013г. до 06.08.2015г. и за разликата до претендираните 7538,22лв. е отхвърлен, като Д. К. ЦВ. е осъдена да заплати на Държавен фонд „З.“ сумата от 546,88лв.- разноски по съразмерност с уважената част от исковете, а Държавен фонд „З.“ е осъден да заплати на Д.

К. ЦВ. сумата от 386,19лв.-разноски по съразмерност с отхвърлената част на исковете; Т. Т. ЦВ. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.С.З., бул.“М.М.К.“№42, адв.П.К., е осъден да заплати на Държавен фонд „З.“-гр.С., бул.“Ц.Б.“№136, в качеството му на наследник на починалия на 21.01.2013г.

Т.Т. Ц. с ЕГН:**********, според наследствения си дял от 1/2 от наследството му, сумите, както следва: 8331,33лв., съставляващи невърната главница по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до окончателното й плащане; 502,78лв., съставляващи договорна лихва от 6% по договор за кредитиране №..., сключен между ДФ“З.“ и Т. Ц., за периода 27.11.2012г.29.11.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.09.2015г. до окончателното й плащане, като иска за заплащане на сумата от 1507,65лв., съставляващи лихва за забава върху невърнатата главница по предоставения кредит за периода от 30.11.2013г. до 10.09.2015г. е отхвърлен, като Т. Т. ЦВ. е осъден да заплати на Държавен фонд „З.“ сумата от 903,15лв.-разноски по съразмерност с уважената част от исковете, а Държавен фонд „З.“ е осъден да заплати на Т. Т. ЦВ. сумата от 116,63лв.-разноски по съразмерност с 2 отхвърлената част от исковете; Държавен фонд „З.“ е осъден, на основание чл.77 от ГПК, да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата от общо 413,59лв.-останала несъбрана предварително в производството държавна такса.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите Д. К. ЦВ. и Т. Т. ЦВ., които, чрез пълномощника им адв.П.К., го обжалват в частите му, с които: Д.Ц. е осъдена да заплати на Държавен фонд“З.“ главница в размер над 17668,75лв. до присъдената от 25000лв. със законна лихва от 11.09.2015г.; договорна лихва от 1508,33лв. със законна лихва от 11.09.2015г. и 243,54лв. – лихва за забава върху невърнатата главница за периода 07.08.2015г.-10.09.2015г., а Т.Ц. е осъден да заплати на Държавен фонд „З.“ главница в размер над 5889,58лв. до присъдената от 8331,33лв. със законна лихва от 11.09.2015г., както и договорна лихва от 502,78лв. със законна лихва от 11.09.2015г. Жалбоподателите считат решението за неправилно в обжалваните му части. Поддържат анекс №2/21.02.2013г. да е нищожен, тъй като към посочената в него дата наследодателят Т. Ц. е бил починал, поради което договорна лихва за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г. не се дължи, а падежът за заплащане на главницата по договора е настъпил на 26.11.2012г. и забавата в плащането по договора е от 27.11.2012г. по отношение на наследодателя Т. Ц., а в случай, че анексът не се приеме за нищожен, то върху договорената с него лихва от 6% не се дължи законна лихва от 11.09.2015г., с оглед предвиденото в т.4.2 от договора, както и поради липсата на изрично искане за присъждане на законна лихва върху договорната лихва. Навеждат с договора да е уговорено предоставянето на безвъзмездна помощ от 75000 евро с левова равностойност от 14662,50лв., с която в т.7 от анекс №01/15.11.2011г. да е предвидено, че ДФ“З.“ може да извърши прихващане при неизпълнение на задължението по договора и след приспадането й от главницата от 50000лв. остатъкът е в размер на 35337,50лв. и от него Д.Ц. следва да заплати 1/2 или 17668,75лв., а Т.Ц. 1/6 или 5889,58лв., като искане за заплащане на законна лихва върху тези суми не е заявено нито с исковата молба, нито при изменението на иска. Настояват неправилно да е прието, че забавата в плащането по отношение на Д.Ц. е от датата на връчването на поканата за доброволно изпълнение и изтичане на дадения с нея 14-дневен срок, тъй като в известието за доставянето й е отразен адрес, на който тя не е живяла, и понеже не е отразено каква е 3 родствената връзка с посочената като получател С. Ц., а и липсват данни получателят да е предал на Д.Ц. поканата за доброволно изпълнение. По изложените съображения претендират за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете относно тях, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Държавен фонд „З.“ е депозирала чрез пълномощника юрисконсулт К.Н. писмен отговор на въззивната жалба със съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът Държавен фонд „З.“ твърди ответниците Д. К. ЦВ., В. Т. ЦВ. и Т. Т. ЦВ. да са законни наследници на починалия Т.Т. Ц., който сключил с фонда Договор №... от 02.11.2010г. за кредит в размер на 50000лв. за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти срещу задължението по раздел 3, т.3.1.8 да го възстанови в срок до 04.11.2011г., обезпечен с подписан от него запис на заповед за сумата от 60000лв., в изпълнение на който договор на 01.11.2010г. фондът превел на Т. Ц. сумата по кредита от 50000лв. С Анекс №01 от 15.11.2011г. срокът за възстановяване на кредита бил удължен до 26.11.2012г. и с него било предвидено, че лихвата по разсрочването става в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент за РБългария, приложим към датата на сключване на анекса, като лихвата се изчислява от 05.11.2011г., а земеделският производител я възстановява до 05.11.2011г. С Анекс №02 от 21.02.2013г. срокът за възстановяване на кредита бил удължен до 29.11.2013г. и било уговорено, че лихвата по договора и анексите, изчислена до 26.11.2012г. е погасена преди разсрочването, а по този анекс тя става в размер на 6%, но не по-малко от референтния лихвен процент за РБългария, приложим към датата на сключване на анекса, като лихвата се начислява от 27.11.2012г. до датата на издължаване. От страна на Т. Ц. били извършени три плащания по договора: на 01.11.2011г. била платена сумата от 1500лв., погасяваща част от дължима лихва; на 14.11.2011г. била платена сумата от 1075лв., погасяваща дължимата лихва до 26.11.2012г., и на 02.01.2013г. била платена сума от 3175лв., погасяваща част от лихвата по 4 договора. До 29.11.2013г. нито кредитополучателят, нито неговите наследници били възстановили сумата по предоставения кредит, ведно с дължимата лихва. До Т. Ц. били изпратени две нотариални покани за възстановяване на получените средства, които не му били връчени, първата поради непотърсване на пратката, а втората поради смъртта му. На наследниците В.Ц. и Д.Ц. били връчени на 23.07.2015г. покани за доброволно изпълнение, получени чрез С. Ц., според обратните разписки. Изпратената до Т.Ц. била върната с отбелязване за непотърсена от получателя пратка.

Проведени били няколко телефонни разговора със съпругата на наследодателя, която да информира сина си Т.Ц. за задълженията по кредита.

И до настоящия момент не била изплатена каквато и да било част от задължението. Ответниците, продължавайки да живеят в наследственото жилище, приели с конклудентни действия наследството на наследодателя си.

При тези обстоятелства се претендира за осъждането им да заплатят главница от 50000лв. по договора за кредит, договорна лихва от 6% годишно върху главницата за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г. в размер на 3016,67лв., лихва за забава за периода от 30.11.2013г. до 10.09.2015г. в размер на 9045,87лв. и законна лихва от 11.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

С уточняваща молба вх.№29595/16.10.2015г. ищецът е конкретизирал петитума, претендирайки всеки един от тримата ответници поотделно да му заплати сумата от 16666,67лв., представляваща съответната на дела му от 1/3 от наследството на Т. Ц. част от главницата по договора за кредит; договорна лихва от 6% годишно върху главницата за периода от 27.11.2012г. до 29.11.2013г. в размер на 1005,56лв., представляваща част от общия размер от 3016,67лв., съответстваща на дела му от наследството; лихва за забава за периода от 30.11.2013г. до 10.09.2015г. в размер на 3015,29лв., представляваща част от общия размер от 9045,87лв., съответстваща на дела му от наследството, и законна лихва от 11.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Предявените искове са с правно основание чл.240,ал.1 и ал.2 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

С подадените в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговори на исковата молба ответниците Д.Ц. и В.Ц. са оспорили предявените спрямо тях искове като 5 неоснователни с единствен довод за заявен от тях и вписан изричен отказ от наследството на наследодателя им Т. Ц.. В срока за отговор на исковата молба за ответника Т.Ц., изтекъл за другите двама, такъв е подаден и от тримата ответници, с който заявяват възражение за изтекла погасителна давност и отново се позовават на отказа от наследство.

С протоколно определение от 21.02.2017г. е допуснато на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на предявените искове относно техния петитум, който спрямо Д.Ц. да се счита за главница от 41666,67лв., договорна лихва от 2513,90лв. и лихва за забава от 7538,22лв., а спрямо В.Ц. и Т.Ц. да се счита за главница от по 8331,33лв., договорна лихва от по 502,78лв. и лихва за забава от по 1507,65лв., съобразно дяловете им от наследството в размер на 2/3 за първата и по 1/6 за последните двама. Отказите от наследство са оспорени като нищожни поради предхождащо ги приемане на наследството.

С подадената от ответниците писмена защита за първи път са наведени поддържаните и с въззивната жалба възражения против исковете.