Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12716 от 30.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 64873/2024
Вид
Решение № 12716
Подписан
30.06.2025
В сила
27.11.2025
Състав
НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12716 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20241110164873 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба от И. Н. С. против В.С.У.Л.К. с искане уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „Доцент“ и да бъде заплатено обезщетение в размер на 18372,72 лева за периода от 04.09.2024 г. до 04.03.2025 г. Ищцата твърди, че била служител на ответника на тази длъжност с брутно месечно възнаграждение от 3062,12 лева. Спечелила тази длъжност след конкурс, проведен през 2017 г. Със Заповед № *** от 03.09.2024 г. трудовото правоотношение било прекратено от работодателя на основание чл. 58, ал. 1, т.

4 ЗВО поради наличие на плагиатство в публикувани от нея научни трудове.

Ищцата оспорва тази заповед като немотивирана. Счита, че в нея не било посочено основанието, въз основа на което била назначена проверката, установила плагиатството. Не били посочени конкретните трудове, за които било налице плагиатство, нито как то било установено. Документите, издадени във връзка с проверката, не били редовно връчени. Твърди, че плагиатството не било установено по надлежния ред, тъй като към ответника не били разписани правилата за установяване на плагиатство. Оспорва обосноваността на извода за наличието на плагиатство, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че била трудоустроен служител, както и заместник-председател на синдикат висше образование към КТ Подкрепа и се ползвала със специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КТ. Моли съда да уважи исковете, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищцата е била негов служител на посочената длъжност, спечелването на конкурса през 2017 г., последното трудово възнаграждение, прекратяването на трудовото правоотношение с посочената заповед. Взима становище за неоснователност на иска. Твърди, че пред него бил получен сигнал за наличие 1 на плагиатство в предоставени от ищцата публикации, с които тя била участвала в конкурса за заемане на длъжност „доцент“. Описва подробно процедурата по приемане на сигнала, определяне на арбитри, взимане на становищата им и достигането до извода за извършено плагиатство. Твърди, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била ясна и мотивирана. Плагиатството било безспорно установено, а редът по установяването му бил уреден в приетите от ответника вътрешни правила.

Разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КТ били неприложими в случая.

Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани, изпращат представители, чрез които поддържат исканията си. Ищцата се явява и лично. След направено от нейна страна искане и поради факта, че след образуване на настоящото дело, е встъпила в друго трудово правоотношение, размерът на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е намален на 14500,26 лева, от които 14013,96 лева се претендират на основание чл. 225, ал.

1 КТ и 486,30 лева на основание чл. 225, ал. 2 КТ.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са фактите, че ищцата е била служител към ответника на длъжност „доцент“, заета след спечелване на конкурс, считано от 01.11.2017 г., че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № *** от 03.09.2024 г., получена от ищцата на същата дата, както и че последното брутно месечно възнаграждение възлиза на 3062,12 лева.

По делото са представени преписи на Разделителни протоколи от 16.04.2018 г.

(л. 89 до л. 92 от делото), от които се установява, че И.Л. е автор на 90 % от съдържанието на процесните статии, а ищцата е автор на останалите 10 %. И двата разделителни протокола са с нотариална заверка на подписите от 18.10.2024 г. Тъй като нотариалното заверяване има характера на официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена сила, настоящият състав приема, че достоверната дата на тези протоколи е 18.10.2024 г., а не 16.04.2018 г.

По делото е представен и препис от Сигнал от 17.06.2024 г., подаден от С.П.Ц.

(л. 148 до л. 155 от делото), с който въпросното лице е отправило до ректора на ответника уведомление за наличието на плагиатство, извършено от ищцата.

Представен е и Протокол № 11 от заседание на Комисия по етика и академично единство към ответника от 02.07.2024 г. (л. 156 и л. 157 от делото). Установява, че на заседанието Комисията е била в състав: Б.М.В., П.

Г., А.А. и Н. Н.. По отношение на ищцата в т. 5 е взето решение за взимане на становище, че постъпилите по отношение на ищцата сигнали за плагиатство не са анонимни, относими и допустими са и са мотивирани. Отправено е предложение да се извърши процедура за проверка по същество на сигналите.

Такива становища са взети от Д.В. (л. 166 до л. 170 от делото), от Д.Н. (л. 171 до л. 172 от делото) и от Я.А. (л. 173 до л. 186 от делото). От тях се установява, че по отношение на статиите „The use of interactive facades as a means of improving the built environment“ и „Технологичното развитие на съвременната градска среда или как си взаимодействаме с интерактивните фасади“, на които като ищцата и И.Л. са посочени като автори, е налице плагиатство при условията на споделено плагиатство, тъй като не е посочен разпределителен протокол между двамата автори. От Протокол № 12 от заседание на Комисия по етика и академично единство към ответника от 03.09.2024 г. (л. 198 от делото) се установява, че комисията е анализирала тези 2 становища и е взела решение за предложение на ректора да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО.

По делото е представен и препис от Правилника за работата на Комисията по етика и академично единство към ответника (л. 257 до л. 261 от делото).

Съгласно чл. 25 от същия, когато се разглежда случай на плагиатство в трудове, с които лице е участвало в конкурса за академични длъжности Комисията по етика и академично единство следва ЗРАСРБ и правилника за прилагането му.

Всички останали писмени доказателства по делото съдът намира за ирелевантни към предмета на спора.

Като свидетел по делото беше разпитан Н. Т. Н. – служител на ответника.

Заявява, че бил член на комисията по етика към В.С.У.Л.К., с мандата на предното ръководство. Бил член към месец юли 2024 г. Не бил присъствал на заседание на комисията по етика, проведено на 02.07.2024 г., понеже тогава не бил в София, а в Ловеч през целия ден. Изографисвали катедралния храм в Ловеч. На 03.07.2024 г. и на 04.07.2024 г. имал ангажименти в училището, свързани с приемните изпити, така че до 02.07.2024 г. бил в Ловеч и не бил в София. Бил поканен за това заседание, но звъннал по телефона и казал, че не може да присъства. На 03.07.2024 г. участвал в направата на изпитната постановка за приемния изпит, който бил на 04.07.2024 г. Предния ден изработвал изпитните постановки – четири или пет на брой – които се затваряли. Запечатвали се в залите, за да може на следващия ден приемният изпит да започне. Изработка на тези материали, в която свидетелят участвал, била за един ден. За това негово отсъствие в деловодство не бил пуснал информация. Обадил се по телефона.

Като свидетел по делото беше разпитана и И.В.Л.. Заявява, че познава ищцата от 2012 г., когато започнала да работи към В.С.У.Л.К.. Писали общи статии заедно. Една от тях била „Технологическо развитие на съвременната градска среда или как да си взаимодействаме в интерактивните фасади“. Имали подобна статия, с подобна тематика на английски език. Участието на ищцата било доста минимално. Тя участвала само в изводите, в края на статията и анализите. Имало направени разделителни протоколи за всяка една от статиите, където бил написан този процент, като участие. Тези разделителни протоколи били направени през април месец, 2018 г., тъй като ищцата претърпяла тежък инцидент и била почти една година в болничен и престой в Пирогов. Нямало как това нещо да се случи по-рано. Едната статия не била публикувана и до деня на разпита. Тя била предадена за публикуване, но не била публикувана никога, а другата статия била публикувана в сборника с доклади от въпросната конференция. Посочени били източниците, цитатите били сложени в кавички и имало изнесени източници под черта. При запознаването си със свидетелката, ищцата била главен асистент. В последствие към 2017 г. двете преминали процедура за доцент и били назначени като такива. Конкурсът за доцент протекъл спазвайки всички изисквания на закона. Двете се явили по съвсем различни направления. Били с различни специалности. Тази на свидетелката била „Теория и история на архитектурата“, а на ищцата – „Конструкции и строителство на сгради“.

Явявали се пред различни журита, и двете седемчленни. Някои от съвместните им статии участвали в конкурсите. При журито на ищцата, 7-те члена излезли с категорични положителни становища за процедурата и тя преминала успешно, което било гласувано във факултетен съвет. Свидетелката познава 3 архитект В. от времето, когато започнала работа към ответника. Ставала свидетел на конфликт между него и И. С., която доста остро се изказвала срещу процедурата, която била обявена за него за професор. Неведнъж го изтъквала на заседания на университета и поради тази причина, те били в доста влошени отношения по между си. Трудовото правоотношение на И. С. било прекратено миналата година, септември месец. Тогава арх. В. бил пенсиониран. Работел като гост преподавател, но не бил на трудов договор.

След уволнението на И. С. бил назначен на основен трудов договор, като асистент, въпреки че е професор. Водел лекции в Архитектурния факултет.

Свидетелката познава Я.А. от времето, когато започнала работа. Той бил в умерени взаимоотношения с И. С., въпреки че и там имало конфликти през годините. Тъй като, започвайки работа, тя поела часове от неговата съпруга, когато се е пенсионирала и от там имало някакъв конфликт, който във времето бил потушен. Неговата ситуация била същата, каквато е и с арх. В.. Имало проведена процедура за професура. По времето, когато свидетелката и ищцата били уволнени, те вече са били назначени на основни трудови договори с длъжност асистент и професор. Я.А. поел всички техни часове след тяхното уволнение. В момента на разпита свидетелката работи на граждански договор към Н.Б.У.. Била все още на работа, когато уволнили И. С. и проф. А. поел нейните часове. Свидетелката е работила в архитектурно студио М.Д. и познава вещото лице О. Д., изготвило съдебно-техническата експертиза по делото.

Като свидетел по делото беше разпитан и П. Г. Г., служител на ищеца. Заявява, че по професия е архитект. Към момента на разпита отговарял за имотите на В.С.У.Л.К., длъжност „УСПР“- управление на строителството. Започнал да работи, като преподавател през 2007 г., а като администратор от година и половина. Преди това бил помощник лектор. Не бил запознат с прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата. Познавал я като архитект и като член на архитектурната колегия. Бил един от членовете на комисията по етика. Присъствал на заседание на комисията по етика и академично единство на 02.07.2024 г. Обикновено тези заседания се провеждали в заседателната зала в административния блок, на етаж № 3 до счетоводството и касата. От към страната на вратата, стояли А.А., който бил пожарникар, след това проф. Д.В.; доц. Б.М., след това свидетелят. Срещу тях били седнали от към страната с прозорците: един юрист, на когото не помни името, инж. В.С. и художникът Н.. По средата на заседанието Н. станал и излязъл. Инж. В.С. също излязъл, след като разгледали неговия въпрос.

Заседанията се провеждали като най-напред се избирал протоколчик. За това заседание свидетелят бил протоколчик. Записвал всичко, което се казва, съкратено, тъй като било чернова. Свидетелят разпознава почерка си в представените от ответника извадки от черновата книга за водене за заседания. Въз основа на тази книга се изготвял протокол, който се подписвал от свидетеля и от председателя. По отделните точки гласували по единодушие. Всички били приели описания от свидетеля дневен ред.