Решение № 4121 от 10.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 4121/ 10.10.2019г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА при участието на секретаря

Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1990 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.

№ 8927/ 05.02.2019 год. от К.П.Б.,

ЕГН: **********, с адрес *** срещу П. на Р. Б., с адрес , с искане за прогласяване нищожността на протоколно определение от 01.02.2016 год., с което е прекратено производството по гр. дело № 9461 по описа на Р. с. – В. за 2015 год., 30- ти състав, на основание чл. 232 ГПК и Определение № 1449/ 04.02.2016, постановено по гр. дело № 9461 по описа на Р. с. – В. за 2015 год., 30- ти състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв., а същият е осъден да заплати на П.та на Р.

Б. сумата 300.00лв. представляваща разноски за производството, на основание чл.

78. ал. 2 ГПК.

Ищецът основава претенцията си за нищожност на цитираните съдебни актове, поради постановяването им от незаконен съдебен състав. Към датата на постановяването им, докладчикът по делото не е съдия във ВРС, а младши съдия, комондирован във ВРС, встъпил в длъжност на 25.06.2016 год. Атакуваните съдебни актове са влезли в законна сила.

Ответникът – П. на РБ, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на предявения иск, поради липса на правен интерес за ищеца. Позовава се и на нередовност на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск, с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличие на основанията за нищожност на съдебния акт, на които се позовава.

С протоколно определение от 01.02.2016 год. е прекратено производството по гр. д. № 9461 по описа на ВРС за 2015 год. Определението е влязло в законна сила.

С Определение № 1449/ 04.02.2016, постановено по гр. дело № 9461 по описа на Р. с. – В. за 2015 год., 30- ти състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 350,00лв., а същият е осъден да заплати на П. на Р. Б. сумата 300.00лв. представляваща разноски за производството, на основание чл. 78. ал. 2 ГПК. Определението е влязло в законна сила.

Макар и основанията за нищожност на съдебните решения да не са нормативно установени, в съдебната практика и доктрината е утвърдено последователното разбиране, че нищожността е предпоставена от такъв съществен порок на съдебния акт, който пряко рефлектира върху валидността на обективираната в него воля. В този смисъл нищожни се явяват решенията, постановени по въпроси, които излизат извън пределите на правораздавателната компетентност на съда, от ненадлежен съдебен състав, при липсата на задължителната писмена форма, както и абсолютно неразбираемите решения.

В процесния случай атакуваното съдебно решение е постановено по предявен иск за делба на недвижим имот, т. е. следователно обхваща спорно правоотношение, по което съдът е властен да се произнесе. Съдебният акт изхожда от надлежен състав. Предпиетите от съдията -докладчик действия не са самоволни, а са предприети след издаване на изрична Заповед № */* год. на А. Р. – П. НА В. О.

С.. По силата на цитираната заповед, конкретния младши съдия е командирован във Варненски районен съд, за срок от повече от три месеца. Заповедта е издадена от а. р. на о. с., в рамките на правомощията му по чл. 86, ал. 1, т. 12 ЗСВ, при спазване на изискванията на чл. 81, ал. 1 и чл. 240, ал. 3 ЗСВ (с последна редакция ДВ бл. 32/ 2011 год., в сила от 01.01.2012 год.). Последната разпоредба урежда възможността за командироване на младши съдия, със стаж над една година, на свободно място в районен съд в същия съдебен район.

На следващо място – по отношение на конкретните съдебни актове е предписаната писмена форма, налице ясно формирана и напълно разбираема воля на правораздавателния орган досежно произнасянето по исканията, с които е сезиран.

По тези съображения съдебният състав приема, че не са налице елементите от фактическия състав на чл.

270, ал. 2 ГПК, поради което предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ответника следва да бъдат присъдени и извършените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. с чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Б.,

ЕГН: **********, с адрес *** срещу П. на Р. Б., с адрес , с искане за прогласяване нищожността на протоколно определение от 01.02.2016 г., с което на основание чл. 232 ГПК, е прекратено производството по гр. дело № 9461 по описа на Р. с. – В. за 2015 год., 30- ти състав, и Определение № 1449/ 04.02.2016 год., постановено по гр. дело № 9461 по описа на Р. с. – В. за 2015 год., тридесети състав, с което е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., а на основание чл. 78. ал. 2 ГПК, същият е осъден да заплати на П.та на Р. Б. сумата 300.00 лв. представляваща разноски за производството, на основание чл. 270, ал. 2 ГПК.

ОСЪЖДА К.П.Б., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на П. на Р. Б., с адрес сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляваща извършени в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК, вр. с чл. 23, т. 4 от

Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: