Решение № 213 от 17.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Варна, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900211 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Търговско дело № 211/2022г. по описа на Варненски окръжен съд е образувано по жалба с вх.№ 20230410174308 срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията при ТР на АВп с рег. № 20230403150856/05.04.2023г. да извърши вписване обстоятелствата по заявление вх. № 20230403150856, депозирано от адв. Д.Б.Я., адвокат с изрично пълномощно, за първоначална регистрация на „24/7 ГРИЙН ДЖЕН“ ЕАД.

В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, като се оспорват изводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), както следва :

Оспорва се извода, че представеният устав не отговаря на императивните изисквания на закона, тъй като не съдържа основанията на правата върху вещите, предмет на апорта и не са описани документите, въз основа на които вносителят безспорно се легитимира като титуляр на правата по отношение на ноу-хау, домейн и интернет сайт "247GreenGen".Според жалбоподателя уставът съдържа данни за вносителя на апорта, пълно описание на апортираните активи и тяхната парична вноска. Интернет домейн, посочен в т. 4 от описанието на апорта, е индивидуализиран съгласно издадено за целта удостоверение и придобивна сделка, което се отнася и за описания в т. 5 интернет сайт. Сочи се, че Ноу-хау се придобива оригинерно 1 от създателя си /в случая - вносителя на апорта/ и не подлежи на регистрация /напр. в ПВ/ и няма с какви документи за собственост, регистрация или придобиване да бъде описано в представения устав. Позовава се на изготвената експертиза с Акт № 20220615163747-17/21.03.2023 год., в която е бил описан апортът - предмет на оценка.

Оспорва се мотива на ДЛР относно липсата на надлежна индивидуализация на лицето Г.Т. /дарител на процесиите домейн и сайт/ в представеното от Суперхостинг.бг удостоверение.Счита се, че собствеността върху домейна и сайта е свързана и се установява както от издаденото удостоверение, така и от договора за дарение. Настоява се, че ДЛР следва да има предвид и изискването за представяне на декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, според която заявените за вписване обстоятелства са верни /при заплахата от наказателна отговорност по чл. 313 НК/. Позовава се, че при заявена собственост върху апортирания актив и при достатъчно данни за установяване правата върху апортираните домейн и сайт, ДЛР е следвало да извърши исканото вписване.

Оспорва се мотива на ДЛР за липсата на патент за двете изобретения /иновация 1 и 2/, описани в т. 1 и т. 3 от апорта, поради което не се установявало съществуването на правата на вносителя. На първо място се сочи, че патент изобщо не е заявяван от учредителя като предмет на апорта, доколкото учредителят все още няма издаден патент за изобретението си.

Поради тази причина в искането за назначаване на вещи лица и извършване на оценка, така и в устава са вписани заявителски и собственически права върху изобретение със световна новост в процедура за издаване на патент.

Твърди, че теорията и практиката са единодушни, че правата на изобретателя са оценяеми, прехвърлими и обособени, като предхождат издаването на патента. Изобретателят е собственик на изобретението си, дори и без да има издаден за същото патент. Издаването на патент е наистина най-висша степен на закрила на а вторското право, която значително би го оскъпило като стойност, но не и единственото проявление на изобретателското право и единственото свидетелство за наличие на иновация (световна новост).

Именно за установяване на гореописаните права на изобретател и заявител в полза на едноличния собственик са издадени двете удостоверения от Патентното ведомство, като същите удостоверяват собственост, доколкото Патентно ведомство е единственият орган, който може да потвърди това, тъй като процедурата, която се развива по Закона за патентните и регистрацията на полезни модели (ЗПРПМ) закрита. Няма друг легитимен документ, който да удостоверява правото на индустриална собственост на заявителя на изобретението със световна новост. Позовава се на чл. 8, ал. 1 от ЗПРПМ, който дефинира понятието новост (иновация), като поставя изискване съобразно съвременните постижения на науката, техниката и прогреса тя да е световна, като за удостоверяване на последното се извършва проверка в поддържаните бази данни в целия свят. Сочи се, че апортираният актив не е заявен като патент, а като световна новост, чиято процедура по издаване на 2 патент е в ход. Световна новост бива призната след извършена проверка в масивите на съответните регистриращи органи в целия цивилизован свят, а патент се предоставя след изготвяне на модел (в мащаб или не) на изобретението и проверка на начина му на работа. В този смисъл са издадените становища на Патентно ведомство, от които е видно, че след извършена проверка в съответните бази данни не са открити други заявени изобретения, които да конкурират тези на заявителя. Според заявителя същото удостоверение и становище са индиция, че Патентно ведомство счита предоставеното право на закрила за напълно годно, обособено, отчуждаемо и оценяемо право.

Твърди се, че това е основанието да бъде заявен апорт на актив ИНОВАЦИЯ (световна новост), който е отделно право на индустриалната собственост, различно от патента, но също така отчуждимо и оценяемо.

Твърди се, че преди издаване на патента за изобретателя възникват определен кръг права. Тези права са отчужди ми, следователно са оценяеми в парична стойност. След като едно право подлежи на разпореждане и има стойност, то може да бъде предмет на всякакви сделки, вкл. апорт.

Оспорва се извода на ДЛР за липса на документи, удостоверяващи правата на вносителя като се сочи, че апортираният актив е оценен от вещи лица с познания в областта и ДЛР е следвало да се съобрази с изготвената /и назначена от самия АО/ оценка.

Оспорва се извода на ДЛР, че „някои от" документите били със заверка „вярно с оригинала", докато в подаденото заявление е маркирана отметка (чек-бокс) „оригинален документ". Подобен мотив е процесуално недопустим, доколкото не става ясно кои документи ДЛР визира - дейност на AO, която не може да бъде санирана в съдебна фаза.

Оспорва се аргумента на ДЛР за постановяване на обжалвания отказ поради липса на спазена форма от вещите лица при изготвяне на оценката, тъй като две от тях били положили саморъчен подпис, а едно от тях електронен.Счита се, че липсва пречка документ да бъде подписан от авторите му едновременно със саморъчен и с електронен подпис, особено във века на съвременните технологии и комуникации.

Според жалбоподателят изложените от ДЛР несъответствия могат да бъдат изправено по реда на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, но указания в този смисъл липсват /постановен е отказ преди изтичане на законовия срок/. АВп не е спазила указания в чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ срок за произнасяне.

Претендира се отмяна на отказа и даване на указания на Агенция по вписванията за извършване на вписването.

В отговора на жалбата АВп, чрез пълномощник юрк Г.И., счита жалбата за неоснователна и поддържа постановеният от ДЛР отказ като правилен и законосъобразен на посочените в него основания.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на осн.чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

3

Жалбата е подадена от оправомощено лице в рамките на законоустановения седемдневен срок от съобщаването по електронен път за изготвения отказ - арг.чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Внесена е изискуемата държавна такса, на осн.чл.19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Същата е ДОПУСТИМА, поради което следва да се разгледа по същество.

Предвид въведените оплаквания, представените при регистрацията на заявлението документи, и след справка чрез публичния и служебен достъп до вписаните данни в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :

Със заявление образец А5 № 20220218105902, чрез представляващ адв.

Д.Я., по силата на изрично пълномощно от заявителя В. В. В. с ЕГН ********** е заявено искане за първоначална регистрация на ЕАД с наименование “24/7 ГРИЙН ДЖЕН” ЕАД.

ДЛР е отказало регистрация като е посочило, че устава на дружеството не отговаря на изискванията на чл.72, ал.1 от ТЗ, т.к. не съдържа основанията на правата върху всички вещи, предмет на апорта, относно ноу-хау, домейн и интернет сайт “247GreenGen“. Липсват доказателства, че иновациите са патентовани, съотв. поради липса на патент не може да се установи съществуването на правата на вносителя по отношение и на двете иновации.

Липсват данни и относно правата на вносителя по отношение на предмет на апорта – авторско ноу-хау със световна патентна новост за изобретение – иновация 1. Липсват доказателства, които да обективират ноу-хау, като приложения документ без подпис съдържа техническо описание, сравнителни анализи, предимствта, свързани с иновация №1. ДЛР се е мотивирало, че доколкото иновация №1 не е патентована не може да се установи доколко т.нар. ноу-хау представлява знание, умения, опит, носещи белега на полезност, щом са относими до изобретение, което не е получило патент. На следващо място е посочено, че видно от приложените документи, същите не са сканирани от оригинал, а от такива, които носят заверка и печат “Вярно с оригинала”, което сочи, че не отговаря на действителното състояние отразено в заявлението. На трето място, представеното заключение от вещите лица също не отговаря от външна страна на изискванията на закона, т.к. две от вещите лица са положили саморъчен подпис, а третото – кавалифициран 4 електронен подпис, при което не може да се определи вида на документа – електронен или писмен.

По същество : Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗТР , длъжностното лице от АВп следва да извърши проверка за законосъобразност на искането за вписване въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства.

Основно задължение на съдружниците, респ. акционерите, в търговските дружества е задължението да направят вноски. Вноските могат да бъдат парични и непарични. Съгласно чл.23, ал. 2, б.б от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ при непарична вноска следва да се приложат доказателствата, че вносителят е носител на правата, предмет на непаричната вноска.

Принципно положение, е че предметът на апорт трябва да се намира в гражданския или търговския оборот, да може да бъде предмет на частноправни сделки и да има пазарна цена.

Необходимо е неговата стойност да може да получи парично изражение най-малко със средна степен на достоверност, даваща основание за счетоводното му определение като актив, т.е. да е имуществено, да има парична стойност.

Освен това предметът на апорта следва да може да служи за обезпечение на кредиторите на дружеството, един вид да е годно средство за тяхното удовлетворяване. Не може да бъде предмет на апорт обещание за бъдещ труд или услуга (по арг. от чл. 72, ал.5 от ТР).

Всякакви имуществени права могат да бъдат предмет на дружествен апорт, включително: собственост върху движими вещи и недвижими имоти; ограничени вещни права като право на ползване и право на строеж; вземания върху такива вещи; права върху нематериални блага – патент, търговска марка, авторско право, ноу-хау; право върху ценна книга; собственост върху имуществена съвкупност – например наследство или търговското предприятие, което съдържа фактически отношения, права и задължения в състава си.

5

В конкретния случай предмет на апорта са изобретение – иновация; авторско право ноу-хау; заявителски и собственически права върху изобретение – иновация 2 в процедура за издаване на патент; интернет домейн; интернет сайт; търговска марка.