Определение № 656 от 27.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Благоевград, 26.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно гражданско дело № 20221200500297 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, във вр. с чл.419, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. ИВ. ЮНЧ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.М.“ № 7, вх. А, ет. 1, ап. 2 и Г. М. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Б.МАР.“ №6, и двамата чрез пълномощника адв. М.Г., против Разпореждане №3359 от 14.08.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 725/2020 г. по описа на РС-Р., с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №12 от 14.08.2020 г. на РС-Р..

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение. Твърди се, че същото е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Посочва се, че при издаването на заповедта съдът не е извършил проверка относно съществуването на неравноправни клаузи в договора за кредит, както изисквал чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. На следващо място, в жалбата се излагат съображения, че извлечението от счетоводните книги на банката не е редовен от външна страна документ и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се, че видно от извлечението от счетоводните книги на банката, кредитът е в просрочие, считано от 05.09.2012 г. Твърди се, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е подадено след изтичане на петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД, т.е. поддържа се, че от извлечението от счетоводните книги е видно, че вземането е съществувало, но поради изтекъл 5-годишен срок правото на иск на кредитора било погасено и в този смисъл документът по чл. 417 ГПК бил нередовен от външна страна и не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На следващо място, в жалбата се твърди, че вземането на банката се основава на неравноправна клауза – чл. 4 от Договор за банков кредит № 022LD-R001263/10.10.2011 г., според която „За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент за лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като към датата на сключване на договора БЛП на Банката е в размер на 8, 7907 процента“. Твърди се, че този текст е в противоречие с чл. 4 от раздел IV от Общите условия за кредити на физически лица, подписани от кредитополучателя и представляващи неизменна част от Договора за кредит. Посочва се, че според чл. 4 от ОУ кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на приложимия съгласно договора референтен лихвен процент за валутата на кредита, увеличен с надбавка, посочена в договора. Твърди се, че както в договора за кредит, така и в текста на ОУ, не е сложен знак за равенство между базов лихвен процент на банката и референтен лихвен процент и не е 1 посочена връзката между тях или методологията за определяне на референтния лихвен процент чрез базовия лихвен процент. Навежда се, че посочената клауза по чл. 4 от договора за кредит е неравноправна на основание чл. 143, ал.2, т. 10 и т.19 от ЗЗП, тъй като налагала на потребителя да приеме клаузи, с които не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Като е прието, че годишния лихвен процент ще се определи съгласно промяната на базовия лихвен процент на банката и надбавка, определима едностранно от банката, без да се посочи каква е връзката му с референтния лихвен процент, банката - кредитор не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора при обявения лихвен процент. В договора липсвала методология за определяне на базовия лихвен процент чрез референтния, което позволява на кредитора (доставчика на финансови услуги) да посочи в договора произволен лихвен процент, определен чрез използване на различен от референтния лихвен процент, в нарушение на ОУ. В жалбата се посочва също така, че липсва методология, с помощта на която да се определи надбавката за увеличаване на базовия лихвен процент. Последната се определяла едностранно от кредитора и потребителят на основание клаузата на чл. 4 от договора за кредит е задължен да я приеме в размера, в който му се предлага, без да има възможност да повлияе върху размера й. В този смисъл се поддържа, че при сключване на договора кредитополучателят обективно не е в състояние да прецени икономическите последици от сключването му. Твърди се, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит в контекста с раздел IV от Общите условия за олихвяване на кредита, е неясна и дава възможност единствено на кредитора сам да определя цената на кредита, същата представлява уговорка във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, т.е. по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП отговаря на всички обективни критерии на неравноправна клауза. Посочва се, че процесната клауза от договора за кредит не е индивидуално уговорена, тъй като е изготвена предварително и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието й, а напротив, длъжен е бил да я приеме във вида, в който му се предлага за подпис. Твърди се, че в извлечението от счетоводните книги се претендират договорни и санкционни лихви, чийто размер е определен на основание неравноправните клаузи.

Иска се отмяна на разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, като незаконосъобразно, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от „ПИБ“ АД, чрез адв. П.И. В него се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Твърди се, че частната жалба е подадена преждевременно и не следва да се разглежда, защото е недопустима. Посочва се още, че не може да бъде споделено изложеното от жалбоподателя, че обжалваното разпореждане било постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Излага се, че твърденията за изтекла погасителна давност категорично не обосновават наличие на неравноправни клаузи, за които съдът дължи служебна проверка при разглеждане на депозираното заявление. Посочва се, че погасителната давност не се прилага служебно и въпросът за наличието й по отношение на предявените пред съд от банката вземания, ще бъде тепърва разгледан и решен в спорното исково производство с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. На следващо място, в отговора се посочва, че представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги на банката стриктно отговаря на изискванията, вменени с разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. В извлечението се съдържали данни за усвояването на кредита, броя и размера на просрочените неплатени вноски, падежът им, за размера на непогасения остатък от просроченото задължение, включително по елементи (пера) на дълга, както и началната дата, от която кредитът е станал изискуем. Твърди се, че наличието на тези данни правят ангажирания по делото счетоводен документ обоснован и съдържащ пълна информация за претендираното вземане. Посочва се, че твърдяната липса на обосновка за посочените в заявлението периоди на претендираните от банката елементи на дълга не е налице, отделно не обосновава нередовност на заявлението или на представеното с него извлечение, а още по-малко неравноправност на процесния договор за кредит. Твърди се, че твърдяната от процесуалния представител на задължените лица „липса на обосновка“ във въведените от банката периоди на задължението относно лихвата за забава не се дължи на неяснота, а 2 напротив – на съобразяване с действащата в периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г. забрана за кредитните институции да начисляват лихви за забава. Посочва се, че е неоснователно възражението за противоречие между договорните клаузи и тези, съдържащи се в общите условия на банката. В тази насока се навежда, че наличието или липсата на противоречие между договорното съдържание и общите условия категорично не обосновава неравноправност или нередност в процесното заемно правоотношение. Твърди се, че не могат да бъдат споделени и аргументите за неравноправност на договорни клаузи поради противоречието им с разпоредбите на чл. 143, ал. 2, т. 10 и т. 19 ЗЗП. Посочва се, че в жалбата не се държи сметка за годината на подписване на договора за кредит и релевантното към онзи момент законодателство – в областта на защитата на потребителите и на потребителските кредити. Твърди се, че в относимата към процесното правоотношение редакция на Закона за защита на потребителите липсва ал. 2 на чл. 143, както и т. 19 в чл.

143 ЗЗП. Посочва се, че дори и да се игнорира този факт, то напълно голословно било твърдението, че потребителят не бил запознат с клаузите на договора преди да бъде обвързан от тях, както и че не можел да предвиди икономическите последици от сключването му. Посочва се, че жалбоподателят е бил запознат с условията по кредитното правоотношение и полагайки подпис под договора той изрично е декларирал своето съгласие да бъде обвързан от тяхното действие и правни последици.

С оглед гореизложеното се иска жалбата да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, респ. същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази доказателства по делото и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.419, ал.1 ГПК, доколкото към настоящия момент заповедта за изпълнение не е връчена на длъжниците, изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена против подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен акт – разпореждане, с което се уважава искането за допускане на незабавно изпълнение на издадената по делото заповед за изпълнение. Ето защо частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Заповедното производство е образувано въз основа на заявление с вх.№7117/14.08.2020 г., подадено от „ПИБ” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район И., бул. „Д.Ц.” № 37, представлявано от Н.В.Н. и С.А.П. - изпълнителни директори, чрез юрисконсулт ИЛ. М. АТ. срещу длъжника К. ИВ. ЮНЧ., с ЕГН **********, от гр. Б., ул.

„Б.М.” № 7, вх. А, ет. 1, ап. 2 и против солидарния длъжник Г. М. К., ЕГН **********, от гр.

Б., ул. „Б.МАР.” № 6 за заплащане на сумата 23 106,55 лева, от които 13 932,64 лева, представляваща главница - неиздължени суми по Договор за банков кредит № 022LD-R001263/10.10.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2020 год. до изплащане на главницата, просрочена договорна лихва в размер на 3294,27 лева за периода от 13.08.2017 год. до 12.03.2020 год. вкл., просрочена договорна лихва в размер на 65,53 лева за периода от 13.03.2020 год. до 13.05.2020 год. вкл., просрочена наказателна лихва в размер на 4 541,93 лева за периода от 13.08.2017 г. до 12.03.2020 г. вкл., просрочена договорна лихва в размер на 221,02 лева за периода от 14.05.2020 год. до 07.08.2020 год. вкл., просрочена наказателна лихва в размер на 931,94 лева за периода от 14.05.2020 год. до 07.08.2020 год. вкл., законна лихва върху главницата в размер на 23,22 лева за периода от 08.08.2020 год. до 12.08.2020 год. вкл., разноски за връчване на покани до длъжниците в размер на 96,00 лева., както и направените по делото разноски в размер на 462,13 лева, представляваща дължима държавна такса и заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.

Към заявлението са приложени документи относими към хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, а именно: извлечение от счетоводните книги на „ПИБ” АД към 13.08.2020 год., Договор за банков кредит № 022LD-R-001263/10.10.2011 г. и Договор за поръчителство от 10.10.2011 г. и погасителен план към тях, извлечение от търговския регистър за регистърно състояние на „ПИБ“ АД, покани, констативни протоколи.