Решение № 7475 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7475 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100104339 по описа за 2025 година иск с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 и чл. 365 от ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1, във вр. с чл. 537 и чл. 463 от ТЗ:

Ищецът – Х. Б. Х., твърди, че на 23.01.2025г. ответникът - М. Х. Й., издал в негова полза запис на заповед за сумата от 110 000 лева.

С оглед изложеното, ищецът моли да се установи по отношение на ответника, че дължи главницата, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2025г.

Претендира и разноски.

Ответникът – М. Х. Й., оспорва иска:

- оспорва документа относно своя подпис;

- била заплашена от ищеца, във връзка с дълговете на сина си, и му платила съществени суми;

- на 23.01.2025г. по банковата сметка била преведена сумата от 110 000 лева с основание заем, но такава договорка не била постигана; не било поемано и задължение за обезпечаване на вземането; не била наясно и какво подписвала;

- прави възражение за недействителност или нищожност поради липса на съгласие и противоречие на добрите нрави и чл. 29 от ЗЗД.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

1

По делото е представен процесният запис на заповед, издаден на 23.01.2025г. от ответника в полза на ищеца за сумата от 110 000 лева. Падежът е 03.02.2025г., а мястото на плащане - гр. ****.

Документът неоснователно е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК от страна на ответника.

Депозирани са основно и допълнително заключение на СГЕ, неоспорени от страните и приети, като компетентно изготвени от съда. От тях, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 14.10.2025г., се установява, че:

Ръкописно изписаните три имена „М. Х. Й." и подписът, положен в мястото за „ИЗДАТЕЛ:", са изпълнени със синя химикална паста върху Запис на заповед от 23.01.2025 г., с която М. Х. Й., ЕГН **********, се задължава да плати на Х. Б. Х., сумата от 110 000 лв., с дата на падеж: 03.02.2025 г., а не е извършена техническа подправка чрез пренасянето им от друг документ.

При сравнителното изследване между почерка, отразен в ръкописният изписаните имена „М. Х. Порханова" и почерка, отразен в положения подпис - обекти на изследването се установи, че същите отразяват писмено-двигателния навик на едно и също лице.

В представения за изследване документ - Запис на заповед, подписът е изпълнен след отпечатването с лазерен принтер на текста „ИЗДАТЕЛ ".

Не се установиха преправки, добавки, заличавания и др. в съдържанието на документа.

При изследване на оригинала е установено, че трите имена и подписът са изписани с химикална паста, т.е. не е възможно пренасяне на друг документ в смисъл на сканиране или принтиране.

В обектите има диференциран натиск, който няма как да се получи ако тези три имена и подпис бяха положени по механичен начин (с аутопен или изкуствена ръка).

Менителничният ефект съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от ТЗ. Той е обективиран на бял лист без оцветяване, изображения или лого.

В отговора на исковата молба се сочи: М. Й. е срещнала за първи път Х. Х. в началото на 2025 година, когато той е дошъл в дома й в с. ****. Уведомил я, че синът й Б.Ж.Й. му дължи пари, също и че дължи пари на други хора и ще му се случи нещо „много лошо“, ако не ги върне. Обяснил й, че ще почака малко, след което ще ги „пусне на съдия изпълнител“ и ще продаде къщата им, защото по един или друг начин ще си събере парите.

На следващия ден Х. Х. отново е посетил дома на М. Й., придружен от сина й Б.Й.. Обяснил, че с Благой се били разбрали как да разрешат проблема с останалите кредитори на Благой, така че той да дължи суми единствено на Х. Х.. От нея се иска да изпълнява инструкциите и „всичко ще бъде наред“. Било необходимо да получи пари по банковата си сметка в Първа Инвестиционна банка, след което да изтегли парите и да му ги предаде в брой, за да може той да изплати задълженията на Благой към останалите кредитори.

На 28.01.2025г. М. Й. е била заведена от Х. Х. в Първа инвестиционна банка - офис Надежда 2, с чийто служители очевидно се е познавал добре. Освен Х. Х., сина на М. Й. Б.Й., на срещата присъствал ….

2

На следващия ден, 29.01.2025г., отново посетили същия офис на банката, като са присъствали М. Й., Х.

Х. и Б.Й. …

Тези изявления, по разбиранията на решаващия орган, представляват признание за неизгодно за страната обстоятелство – чл. 175 от ГПК (Решение № 475 от 08.06.2010г. по гр.д. № 1311/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС: Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК /чл. 127, ал. 2 ГПК (отм.); също Р. № 98 от 21.03.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010г.).

От първия абзац се разбира, че ответницата е уведомена за дълговете на сина си, а тя има общо с последния имущество, което би могло да бъде предмет на изпълнително производство. От втория се установява, че тя е била придружена от сина си (и ищеца) до банка, като ù е било обяснено, че ще бъде ползвана банковата ù сметка, за да се погасят дълговете на сина ù.

По сметката на ответницата е наредена сумата от 110 000 лева на 22.01.2025г. – основанието е заем.

Преди това по сметката е имало само 715,16 лева (л. 16). На 24.01.2025г. е изтеглена сума от ≈ 13 000 лева за погасяване на кредит на ответницата. Плащането е по банков път.

След това следват множество тегления в брой, включително 65 000 лева на 28.01.2025г. и 27 000 лева на 29.01.2025г., както и две по 1 000 лева на 27.01.2025г.

Не са ангажирани доказателства за доходите и възможностите на ответника, освен заплатеното възнаграждение за процесуален представител – 8 500 лева; заплатено е и възнаграждение за вещо лице – 900 лева. Според банковото извлечение, тя е получила заплата от Министерството на образованието в размер на 259,93 лева / има и 400 лева, получава и наследствена пенсия – 435,43 лева и 2 578 лева от Сдружение учителска взаимопомощ.

Това не означава, че тези и подобни суми покриват всичките месечни доходи на ответника, освен това, минималната работна заплата за 2025г. възлиза на 1 077 лева (ПМС № 359/23.10.2024 г.). Т.е. възможно е да има удръжки за заеми, а както бе посочено поне един такъв е установен. Извършена е служебна справка и в имотния регистър от където се установява проблем с жилището, където живее. Не може обаче да се установи, дали задължението е същото или различно.

Изводът, който се налага е, че ищцата най-вероятно притежава и друга сметка, тъй като демонстрираните ù разходи не могат да се покрият от случайно установените приходи.

Събрани са гласни доказателствени средства – разпитан е св. Й. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е син на ответницата). От показанията му се установява, че познавал ищеца, може би от около година. Дължал пари (не на банки обаче, както се сочи в писмените бележки на г-н Х.), а той предложил да му окаже финансова 3 помощ – да му даде заем. Нямал банкова сметка, тъй като не бил на трудов договор и единственият вариант бил да ползва банковата сметка на майка си. Ползвали я, за да може да бъдат преведени парите, след което да отидат с Х. да заплатият дълговете към трети лица.

Направили го. Парите били преведени на два пъти. Той ги взел и след това не се появил. На свидетеля не му е известно да е имало среща между майка му и ищца. Не знае какво подписала в банката.

Съдът кредитира много малка част от показанията на свидетеля. Съществената част от тях, съобразно посоченото по-долу, свързана с тегленето и плащане на суми, е недопустима (само по тази причина не е сезирана ПРБ – чл. 205 от НПК / лъжесвидетелстване). Освен изложеното, те са крайно нелогични и неясни. Няма причина да се ползва банкова сметка на ответницата. Свидетелят е могъл да си направи сметка, няма и причина парите да преминават през банка, ако няма да се плаща по банков път (Закон за ограничаване на плащанията в брой). Ако г-н Й. е получил от ищеца сума, е нямало причина да я връща на ищеца, който от своя страна да му плати задълженията. от правна страна:

1. Ищецът следва да представи валиден менителничен ефект – това е сторено (Решение № 71 от 03.07.2012г. по т.д. № 444/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС ). Доказателствената тежест по отношение на тази страна се изчерпва именно с това обстоятелство. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение – т. 17, абз. 2 от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Т.е., ответникът следва да установи валидно каузално правоотношение или липса на такова (възраженията за безпаричност /липса на каузален дълг и плащане) – чл. 154 от ГПК.

Това е така, тъй като г-жа Й. е издателя на менителничния документ (негов автор), което предполага знание защо го е сторила Според Решение № 69 от 09.05.2016г. по т.д. № 1185/2015г., II т.о.: За да бъде уважено общото възражение срещу запис на заповед (чл. 422, ал. 1, изр. второ ГПК), отговарящ на реквизите по чл. 535 ТЗ, е необходимо в съдебната фаза платецът да докаже конкретни факти, например отпаднали или погасени каузални правоотношения, поради които сумата по записа на заповед вече не се дължи, когато той е издаден във връзка с тях. Доводът за обратното, сторен в отговора, а и в писмените бележки, е неоснователен.

Каузално правоотношение е установено в процеса, съобразно посоченото по-долу, а неточното му описание от страна на ищеца, не е довод за недължимост.

2. Документът, както се установи от СГЕ, е подписан от ответника.

3. Заплаха означава, че участник в сделката е извършил волеизявлението си под влияние на психическа принуда. За разлика от насилието (физическа сила), заплашването представлява възбуждане на основателен страх у участник в сделката с цел той да бъде принуден да я сключи. Психическият натиск върху волята на участник в сделката се упражнява чрез предизвикване на страх от причиняване на предстояща злина, която може да се състои в засягане на лични или имуществени блага на участника или на негови близки.

Страховите представи могат да бъдат предизвикани от друг участник в сделката или от 4 трето лице. Не е необходимо непременно заплашването да се отнася до извършване на неправомерни деяния.

В отговора се сочи, че ищецът се запознал с ответницата, за да я уведоми за дълговете на сина ù и че ще инициира изпълнително производство. Това обаче не е заплаха по смисъла на чл. 30 от ЗЗД, тъй като е заплахата с право (никога не е простъпка да се ползваш от правото си - neminem laedit, qui suojure utilitur).

4. Освен това, между ищеца и ответника е имало каузално правоотношение – заем (чл. 240 и сл. от ЗЗД). По банковата ù сметка (с посочено основание), след предварителна уговорка, изводът е с оглед твърденията в отговора, а и показанията на сина ù, е постъпила сумата, която се претендира. Тя е изтеглена впоследствие, което предполага съгласие (конклудентно поведение / арг. от чл. 35, ал. 2 от ЗЗД). Самото теглене може да се случи след отправяне на подписана молба до банката. Или макар и обективиран на два отделни материални носителя, е налице двустранно подписан договор, още повече предвид плащането по банков път на сумата от ≈ 13 000 лева.

Въобще не може да се приеме, че каузалното правоотношение е прието само в няккава част (например: Определение № 577 от 15.10.2009г. по т.д. № 503/2009г., т.к., І т.о. на ВКС и Определение № 442 от 15.06.2012г. по т.д. № 208/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, приложими по аналогия).