Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 115 от 02.08.2026, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 61/2026
Вид
Решение № 115
Подписан
02.08.2026
Състав
Асен Черешаров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.7, ал.2,т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Златоград, 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100061 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. А. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Б.,Община Н., област С. чрез адв.

А.А.А., АК - П., срещу А.Т.Е.Г. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.” № *, бл. П.Л.О.Ц., ет. *, с представител С.Ю.А.

Пълномощникът на ищеца сочи, че на 16.05.2023 г., между страните е сключен, от разстояние, Договор за потребителски кредит № 588323 (за краткост „Договора“) за предоставяне на кредит в размер на 1000 лева (511,29 евро), за срок на кредита 24 месеца, платим на месечни вноски. Към Договора са предвидени приложения с условията по него като неразделна част. В Приложение №1 към Договора са разположени конкретните параметри: т.4.1. Размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение 61.48 лева (31.43 евро); т.4.2. Размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение 128.50 лева (65.70 евро); т.7. Годишен лихвен процент - 36.68% т.9. Годишен процент на разходите - 49.00% т.8. Обща дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита 1417.20 лева (724.60 евро) и 3084 лева (1576.82 евро) с включена неустойка.

1

Твърди се, че договорът е недействителен, съдържащ неравноправни клаузи, като са изложени подробни съображения в тази посока.

Сочи се още, че в Договора е предвидената неустойка, имаща характер на скрито възнаграждение, чиято стойност е трябвало да бъде отразена в ГПР и общата дължима сума, което не е изпълнено от страна на заемодателя.

На следващо място, твърди се, че ищецът е заплатил, на 12.09.2024 г., в полза на ответника по сочения кредит сумата от 4169.13 лева (2131.65 евро).

При уговорена главница от 1000 лева (511,29 евро), в този случай, според ищеца, ответникът неоснователно се е обогатил със сумата от 3169.13 лева или 1620.35 евро.

Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1620.35 евро, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника , с който се оспорва наличието на правоотношение между страните, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 588323, сключен на 16.05.2023 г.

Не оспорва получаване на сума в размер на 4169,13 лева, но твърди, че същото е било за погасяване на задълженията на Кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 675713 от 01.06.2024 г.

Излага съображения за действителност на сочения от ответника Договор за потребителски кредит № 675713.

В осз страните –редовно призовани, не се явява, не се представляват, депозират писмени становища, чрез пълномощници.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

При проверка относно допустимостта на иска, съдът не констатира пречки относно неговото разглеждане - налице е правен интерес у страна на ищеца от предявяване на иск спрямо ответника, предвид твърдените плащанията без основание от страна на ищеца над задължението за главница.

По основателността на иска:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл.

1-во от ЗЗД.

2

В исковата молба, инициирала настоящото производство се излагат твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит № 588323/16.05.2023г.

С Определение № 223/22.06.2026г. по гр. дело № 61/2026г. на Районен съд З., Съдът е съобщил на страните изготвения проект на доклад по делото, съдържащ разпределение на доказателствената тежест помежду им, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е вменено установяване, при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в сочения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение между него и ответника „А.Т.Е.Г.“АД, гр. С., а именно – валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № 588323/16.05.2023г. за предоставяне на кредит в размер на 1000 лева, при посочени от ищеца условия и срок в исковата молба, както и че в негова доказателствена тежест, по иска по чл.55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, е да установи по делото, че е извършил плащане в претендирания от него размер.

В хода на производството, с нарочна молба с вх. № 2358/13.07.2026г., процесуалният представител на ищеца сочи уточнение на иска, респ. изменение по реда на чл.214 от ГПК, че правоотношението между страните не е възникнало чрез първоначално посочения договор, като същевременно сочи и различен размер на вземането си въз основа на новопосоченото облигационно правоотношение.

По направеното искане, обективирано в посочената молба, съдът е приел липса на основания, поради което същата е оставена без уважение.

Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, ищецът може да измени основанието или петитума на иска при условията, предвидени в закона. Допустимото изменение на иска обаче предполага запазване на предмета на делото, като не се допуска чрез извършеното изменение да бъде въведено за разглеждане друго спорно материално право.

В настоящия случай с исковата молба ищецът е индивидуализирал предмета на спора чрез твърдения, че между страните е сключен конкретен договор за потребителски кредит, посочен с номер и дата, който е недействителен, поради което ответникът е получил без основание суми, чиято частична реституция се претендира по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

С направеното искане ищецът изрично заявява, че претенцията му не произтича от първоначално посочения договор, а от друг договор за потребителски кредит, различен както по датата на сключване, така и по индивидуализиращите го белези.

По този начин не се извършва уточнение или конкретизация на вече въведени фактически твърдения, нито поправка на очевидна неточност при индивидуализиране на същото правоотношение, а се въвежда нов правопораждащ фактически състав, основан на различно облигационно правоотношение.

3

При иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, основан на твърдяна недействителност на договор за потребителски кредит, именно конкретният договор, от който се извежда недължимостта на извършените плащания, представлява съществен елемент от основанието на иска и индивидуализира спорното материално право.

Така заявената промяна не представлява допустимо изменение на основанието на предявения иск по смисъла на чл. 214 ГПК, а фактически цели въвеждане на нов предмет на спора чрез замяна на първоначално предявеното материално право с друго, произтичащо от различно облигационно отношение.

Подобна процесуална възможност законът не предвижда. Допускането на подобно изменение би довело до разглеждане на иск, различен от първоначално предявения, като съдът би се произнесъл по материално право, което не е въведено с исковата молба и по отношение на което не е възникнала висящност към момента на предявяване на иска. Що се касае до промяна в размера на претенцията на ищеца, то за нея важи посоченото по-горе, предвид че касае друго твърдяно правоотношение.

С оглед изложеното, съдът не споделя и изложеното от пълномощника на ищеца, в молба с вх. № 2505/2026г.

Изложените съображения биха били възприети от съда, в случай че ищецът първоначално не е индивидуализирал вземането си чрез посочване на конкретно договорно правоотношение,чиято замяна настоява.

Съобразявайки посоченото, съдът дължи произнасяне единствено по първоначално предявения иск със соченото в него основание - Договор за потребителски кредит № 588323.

Предвид горното и липсата на установени релевантни факти по въведеното с исковата молба правоотношение, както и липсата на доказателства, независимо разпределената доказателствена тежест, предявеният иск се явява недоказан по основание и размер.

Не се установи сключването на процесния договор, неговото съдържание и извършени плащания по него. Тези обстоятелства лишават съда от възможност да се произнесе по валидността на договорното правоотношение, наличие или липса на неравноправни клаузи в него и на последно място – по същество на предявения осъдителен иск.

За ищеца остава възможност в рамките на друго производство да потърси защита на претендираните от него права.

Доколкото съдът приема, че предмет на производството не е вземане по сочен от ответника ДПК, в депозирания отговор на исковата молба, не се дължи произнасяне по релевираните възражения по него.

По така изложените съображения, поначало предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен.

Относно отговорността за разноските:

4

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

В този случай право на разноски има единствено ответника, който претендира такива в размер на 150 евро, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК /л.100/ и ДПЗС /л.99/.

Претендираното възнаграждение се явява по-ниско и от предвидения размер по чл.7, ал.2,т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Така мотивиран, Районен съд З.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Б.,Община Н., област С., чрез адв. А.А.А., АК - П., иск, с правно основание чл. 55, ал.1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу А.Т.Е.Г. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.” № 16, бл. П.Л.О.Ц., ет.*, с представител С.Ю.А. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1620.35 евро – платени без правно основание по Договор за потребителски кредит № 588323/16.05.2023г.

ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.Б.,Община Н., област С., ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Е.Г. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.” № *, бл. П.Л.О.Ц., ет.*, с представител С.Ю.А.в, сумата от 150 евро - съдебно деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: ___________А.Ч.____________ 5