Определение № 3473 от 06.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3473 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502986 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Д. Д., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника й по делото адв.Т. Д., против Определение № 10446 от 12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1534/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр.с., с което районният съд е допуснал изменение на постановеното по делото Решение № 2987/12.06.2025г. в частта за разноските, като вместо осъжда А. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение е посочил да се чете : осъжда А. Д. Д., ЕГН:

********** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, сумата от 480 лева с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение с искане до въззивния съд за отмяната му и оставяне без уважение молбата на търговското дружество по чл.248 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869 със становище за нейната неоснователност.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

С постановеното по делото решение районният съд е отхвърлил предявения иск от ищцата А. Д. Д., ЕГН: **********, с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да й върне сумата от 655,64 лева, като платена при начална липса на основание в периода 21.10.2018 г. – 22.11.2018 г. Ответното търговско дружество е било представлявано в първоинстанционното производство от Адвокатско дружество „Н., У., М.“, а съгласно представените договор за правна защитна и съдействие , фактура №575/29.03.2024г. и опис към нея е заплатило за 1 процесуалното представителство по делото адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС. С решението обаче в полза на ответното търговско дружество първостепенният съд е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

По молба на ответника за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 140446 от 12.08.2025 г., с което е уважил искането и присъдил на търговското дружество направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС.

Така постановеното определение е правилно, тъй като с него районният съд е отстранил своята грешка допусната при постановяване на решението и произнасянето досежно разноските по делото, тъй като е пропуснал да забележи, че ответното търговско дружество е защитавано по делото от адвокатско дружество, комуто е заплатило уговореното с договора адвокатско възнаграждение.

Същевременно така уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде намален поради липсата на възражение за неговата прекомерност от страна на ищеца, а намаляването на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.

78, ал. 5 от ГПК се извършва само и единствено при направено искане (възражение) от насрещната страна. Съдът няма правомощието служебно (по своя инициатива) да намалява размера на присъденото възнаграждение, ако такова възражение не е направено в законоустановения срок - до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК цели да защити интересите на страната, осъдена да заплати разноски, от прекомерни хонорари, но тази защита се активира само по нейно искане.

В аспекта на така изложеното и след като ищцовата страна до приключване на съдебното дирене в първата инстанция не е направила възражение за прекомерност , съдът е длъжен да присъди договореното и платено адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 480 лева с ДДС,поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10446 от 12.08.2025 г., постановено по гр.д. № 1534/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХIII гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3