Решение № 750 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100503012 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20083064 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело №38707/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, е признато за установено в отношенията между Б.

Н. К., с ЕГН **********, и "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, на основание чл.124, ал.1, пр.3 ГПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, че договор за заем CrediGo №5332-00014057/29.03.2018г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на заемодател, и Б. Н. К. от друга страна в качеството на заемател, вземанията по който договор са били цедирани на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на продавач или цедент и "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД от друга страна в качеството на купувач или цесионер и Приложение №1 към договора за цесия от 10.08.2018г., е нищожен поради противоречие със закона. С решението са отхвърлени предявените от "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, срещу Б. Н. К., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Б. Н. К. дължи на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД следните суми: сумата от 3181.23 лв., неплатена главница по договор за заем CrediGo №5332-00014057/29.03.2018г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на заемодател, и Б. Н. К. от друга 1 страна в качеството на заемател, вземанията по който договор са били цедирани на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на продавач или цедент и "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД от друга страна в качеството на купувач или цесионер и Приложение №1 към договора за цесия от 10.08.2018г.; сумата от 605.47 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.04.2018г. до 29.06.2019г.; сумата от 2475.00 лв., представляваща дължима застрахователна премия за периода от 29.04.2018г. до 29.06.2019г.; както и сумата от 433.47 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 29.04.2018г. до 31.01.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 06.02.2020г. по ч.гр.дело №281/2020г. по описа на РС-Хасково. С решението е осъдена "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, да заплати на Б. Н. К., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 809.47 лв., представляваща сторени разноски и платено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт Ц.П., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №20083064 от 31.03.2021г., постановено по гр.дело №38707/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, с което са отхвърлени предявените срещу Б. Н. К., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и е уважен предявения насрещен иск като е признато за установено на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, че договор за заем CrediGo №533200014057/29.03.2018г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на заемодател, и Б. Н. К. от друга страна в качеството на заемател, вземанията по който договор са били цедирани на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на продавач или цедент и "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД от друга страна в качеството на купувач или цесионер и Приложение №1 към договора за цесия от 10.08.2018г., е нищожен поради противоречие със закона. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е обосновал извода, че процесният договор за заем CrediGo №5332-00014057/29.03.2018г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на заемодател, и Б. Н. К. от друга страна в качеството на заемател, вземанията по който договор са били цедирани на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на продавач или цедент и "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД от друга страна в качеството на купувач или цесионер и Приложение №1 към договора за цесия от 10.08.2018г., не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, поради което е недействителен, което е основание да бъдат отхвърлени предявените искове.

Твърди се, че процесният договор за заем CrediGo №533200014057/29.03.2018г. е действителен, съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита 2 и не противоречи на императивните норми на ЗПК досежно регламентирано минимално необходимо съдържание на договорите за потребителски кредит. Излага се още, че по делото липсват данни, че размерът на шрифта, на който е отпечатан процесния договор за заем, е попречил на ответника да разбере съдържанието на договора. Сочи се, че изрично в Общите условия, неразделна част от сключения договор за заем, под формата на едностранно декларирани обстоятелства, ответникът в качеството на кредитополучател е посочил, че преди сключване на договора му е била предоставена преддоговорна информация, свързана с условията на договора, която информация се съдържа в стандартен европейски формуляр. В тази връзка се поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит съдържа всички законоустановени реквизити и е действителен, на основание на който е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което след като по банковата сметка на ответника е постъпила сума, представляваща отпуснатия заем, то заемателят дължи връщане на сумата по реда и начина, уговорен в договора, за което задължение по делото не се съдържат данни да е изпълнил. Излага се още, че неправилно първостепенният съд е приел, че ищецът не е ангажирал годни доказателства, от които се установява обстоятелството, че претендираните вземания са били предмет на сключения договор за цесия, тъй като е прието, че представеното по делото Приложение №1 към договора за цесия от 10.08.2018г. няма необходимата доказателствена стойност да установи идентичност на претендираните вземания.

Твърди се, че първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение като с изготвения доклад не е указал на ищеца за кои относими към спора факти не сочи доказателства, поради което допуснатото процесуално бездействие на страната във връзка с непредставянето на доказателства досежно обстоятелството, че претендираните вземания са били предмет на сключения договор за цесия, не може да се отрази неблагоприятно за ищеца при постановяване на крайния съдебен акт. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение и постанови друго решение, с което да уважи предявените искове като основателни и доказани и да отхвърли предявения насрещен иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции. В депозирана молба от 28.11.2025г. е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - Б. Н. К., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. Л., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че процесният договор за заем CrediGo №5332-00014057/29.03.2018г. като сключен в противоречие на императивни изисквания на ЗПК се явява недействителен и като такъв не може да породи претендираните от ищеца правни последици.

Предявените искове се явяват неоснователни и правилно са отхвърлени с обжалваното решение, съответно предявения насрещен иск за прогласяване нищожността на договор за заем CrediGo №5332-00014057/29.03.2018г. поради противоречие със закона се явява основателен и правилно е уважен с обжалваното решение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

3

Предявени са от "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, срещу Б. Н. К., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. На основание чл.211 ГПК е приет за съвместно разглеждане предявен насрещен иск от Б. Н. К., с ЕГН **********, срещу "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за заем CrediGo №5332-00014057/29.03.2018г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на заемодател, и Б. Н.

К. от друга страна в качеството на заемател, вземанията по който договор са били цедирани на "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.01.2015г., сключен между "Микро Кредит" АД от една страна в качеството на продавач или цедент и "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД от друга страна в качеството на купувач или цесионер и Приложение №1 към договора за цесия от 10.08.2018г..

С оглед предмета на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.99 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и е уважен предявения насрещен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за заем CrediGo №5332-00014057/29.03.2018г. поради противоречие със закона.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.де л о №281/2020г . по описа на РС-Хасково, въззивника -ищец - "АГЕНЦИЯ за СЪБИРАНЕ на ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК 203670940, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 03.02.2020г. и е постановена на 06.02.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Б. Н. К..