Решение № 742 от 22.06.2020, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 882/2020
- Вид
- Решение № 742
- Подписан
- 22.06.2020
- В сила
- 22.06.2020
- Състав
- ДИАНА ИВАНОВА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА, НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ПЕНЕВА, ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 1 и ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 142, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 149 · Кодекс на труда
- чл. 1, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 262, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 16 · Конституция на Република България
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 1 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 114
22.06.2020 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА при секретаря Ваня Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 882 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 317 вр. чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, против Решение № 431 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 7918/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на И.А.В., с ЕГН **********, сумата от 462, 54 лева - неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 77, 22 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния труд от 540 часа, положен в периода 19.09.2016г. - 19.09.2017г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 25.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се съображения, че НСОРЗ не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях действа друга специална нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Навеждат се доводи за неприложимост на коефициента и поради това, че за служителите на МВР не е налице съотношение 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд, а 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1.
Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане направените по делото разноски, включително възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият чрез адвокат Станко Кралев е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.
Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във въззивната инстанция.
По делото е постъпила и частна жалба от Главна дирекция
„Гранична полиция“ – МВР, със седалище: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, против Определение № 1555 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 7918/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските.
В частната жалба са изложени доводи, че извършеното от ищеца изменение на иска чрез намаляването му е съчетано с десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер. Поддържа се, че непроизнасянето на съда с прекратително определение за производството в частта над намаления исков размер не следва да лишава ответника от своевременно поискани разноски, както и да го ангажира с разноски над уважения до първоначално предявения размер.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да му присъди разноски съобразно изменението на първоначално предявената претенция чрез намаляването й, както и да намали размера на присъдените в полза на ищеца разноски за адвокат. Претендира за присъждане на сторените в частното производство разноски.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок въззиваемият чрез адвокат Станко Кралев е депозирал отговор, с който оспорва частната жалба. Счита обжалваното определение за правилно и моли за потвърждаването му.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените от въззивника оплаквания за неправилност намира следното:
По отношение на възражението, че за държавните служители в МВР е неприложимо превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1, 143:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 19.09.2016 г. до 19.09.2017 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на действащо специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприетият подход е в съответствие с установения правен принцип, че при липса на специално правило, което да регулира по особен начин конкретни обществени отношения, приложение следва да намери общото правило, което дава обща правна уредба на съответния вид обществени отношения – в конкретния случай тези по престиране на работна сила при сумирано изчисляване на работното време и работа на смени, включващи времето от 22:00 ч. до 06:00 часа. Нито в действащия ЗМВР, нито в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. или Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., нито в Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. или Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., нито в който и да е друг нормативен акт се съдържа правило, което по специален начин да регулира методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР. Ето защо при липсата на такова специално правило не може да се приеме, че специалният закон замества общия (lex specialis derogat legi generali). Освен това възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време.
Правната консултация от проф. Васил
Разпечатката съдържа 33 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c555b898-1e96-4bb8-ba90-0bba9a44fae0