Решение № 310 от 28.07.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Велико Търново, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Евгений Пачиков като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско дело № 20224100500544 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от „САВИМЕКС“ ООД в качеството му на длъжник по ИД № 110/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, против постановление от 23.03.2022 г., с което е оставено без уважение възражение с вх. № 005049/22.03.2022 г. на длъжника „САВИМЕКС“ ООД, ЕИК 124034688, с което е поискано да не бъдат разпределяни постъпилите суми по изпълнителното дело и да бъде намален размера на хонорара на адвоката представляващ взискателя. Развити са оплаквания, че ЧСИ не е направила цялостна проверка по направените възражения, относно факта на неуведомяване на „САВИМЕКС“ ООД за извършена цесия на вземането, по което дружеството е длъжник, както и че същото не е ставало причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не му била предоставена банкова сметка на кредитора, за да може то да удовлетвори претенцията му.

Изразява несъгласие и с присъдения адвокатски хонорар на адвоката, представляващ взискателя, който счита за прекомерен, с оглед сложността на делото и обема на свършената работа. Моли обжалваното постановление да бъде отменено, с произнасяне по същество.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение от взискателя АНН. ХР. Б., чрез адв. А.Ч. от ВТАК, който заема становище за 1 неоснователност на жалбата, тъй като по делото са представени доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, както и доводи в подкрепа на дължимостта на пълния размер на адвокатския хонорар, който е в минимален размер.

С изложени съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, ЧСИ Ивелина Цанкова заема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, доводите изложени с възражението и мотивите на ЧСИ по обжалваните действия и въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 20228960400110 по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие ВТОС е образувано по молба от взискателя АНН. ХР. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Велико Търново, ул. „Христо Иванов Войводата“ № 12 против длъжника „САВИМЕКС“ ООД, ЕИК 124034688, представлявано от Д С, със седалище и адрес на управление“ гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 281, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.02.2022 г. по гр.д. № 2251/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, в полза на М И Д, за сумите от 1370,34 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 06.02.2018 г. до 07.08.2020 г., ведно със законната лихва от 23.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 318,26 лв. – присъдени разноски, както и разноски за изпълнението. По ИД е приложен договор за прехвърляне на вземане от 11.02.2022 г., с който М И Д прехвърля на АНН. ХР. Б. дълга на „САВИМЕКС“ ООД по гр.д. № 2251/2020 г. на ВТРС и издадения по него изпълнителен лист. С молба с вх. № 003162/18.02.2022 г. М Д е представил по изпълнителното дело обратна разписка, удостоверяваща получаването от дружеството длъжник на уведомление за извършената между М Д и А.Б. цесия.

На 07.03.2022 г. по електронен път на длъжника „САВИМЕКС“ ООД е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 22.03.2022 г. е депозирано възражение с вх. № 005049/22.03.2022 г., в което се твърди, че дружеството няма отношения с взискателя А.Б., възразява срещу размера на адвокатския хонорар и дължимостта на разноските за изпълнителното производство и моли до изясняване на спорните обстоятелства да не се разпределят постъпилите суми по ИД, което искане по съществото си представлява искане за спиране на изпълнителното производство.

С обжалваното постановление от 23.03.2022 г. ЧСИ Ивелина Цанкова е оставила без уважение възражение с вх. № 005049/22.03.2022 г. на длъжника „САВИМЕКС“ ООД, с което е поискано да не бъдат разпределяни постъпилите по изпълнителното дело суми, както и да бъде намален размера на адвокатския хонорара на адвоката, представляващ взискателя ида бъдат възложените на взискателя разноските по делото. Постановлението е връчено на длъжника „САВИМЕКС“ ООД по електронен път на 28.03.2022 г., като 2 настоящата жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК е подадена на 11.04.2022 г., т.е. в рамките на законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК е подадена от процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

Основанията за спиране на изпълнението са регламентирани в разпоредбата на чл. 432 от ГПК. В случая не е налице основание сред визираните в чл. 432, ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението, поради което и обжалваното постановление от 23.03.2022 г. на ЧСИ за отказ да не бъдат разпределяни постъпилите по делото суми е правилно и законосъобразно.

Оплакването на дружеството длъжник, че няма отношения с лицето А.Б., както и че същото не е уведомено за извършената цесия между М Д и Б. се опровергават от представените по делото доказателства – разписка (л. 7 от ИД), от която е видно че лично Данко Савов – управител на „САВИМЕКС“ ООД е получил пратка с основание „уведомление за цесия по гр.д. № 2251 от 20 год. на ВТРС“ на 14.02.2022 г. От този момент на длъжника е станало известно извършеното прехвърляне на вземането, както и фактът, че за да погаси задължението си, дружеството дължи изпълнение на новия кредитор – А.Б., поради което буди недоумение твърдението на „САВИМЕКС“ ООД, че на 22.02.2022 г. е направен опит за плащане на М Д, който отказал същото, след като дружеството е било наясно с извършената цесия и едно такова плащане не би погасило дълга.

В тази връзка, неоснователно се явява и твърдението на жалбоподателя, че същият е бил в невъзможност да изпълни задължението си, тъй като не му била предоставена банковата сметка на взискателя. Както правилно е прието и от ЧСИ, посочването на банкова сметка на цесионера не е сред задължителните реквизити на уведомлението за цесия. Освен това по делото липсват доказателства длъжникът да е правил опит да извърши плащането към Б. или да узнае банковата и сметка.

На следващо място неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя относно прекомерно високия размер на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя, както и дължимите по изпълнението такси. По ИД е представен договор за правна защита и съдействие № 0000012284, видно от който взискателят А.Б. е заплатила на адв. Ч. възнаграждение в размер на 350,00 лева с предмет на договора: образуване на изпълнително дело и процесуално представителство. Твърди се от жалбоподателя, че с оглед обема на свършена работа и сложността на 3 делото това възнаграждение се явява прекомерно. Според разпоредбата на чл.

10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при образуване на изпълнително производство е 200 лева, а това за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от Наредбата.

Предвид това заплатения на адв. Ч. адвокатски хонорар се явява дори понисък от определените минимални, според Наредбата, размери. При определяне на тези минимално дължими суми за адвокатско възнаграждение са отчетени степента и характера на сложността на съответното производство, като определения минимален размер съответства на възможността производството да приключи в кратък срок, както и същото да се характеризира с невисока степен на сложност. Уважаването на възражението за прекомерност на адв. възнаграждение би довело до неоснователното му намаляване много под установения минимален размер и неоправдано обезценяване труда на процесуалния представител на взискателя.

При това разрешение на спора, твърдението на жалбоподателя, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като не е станал повод за образуване на производството също следва да бъде отхвърлено, тъй като не е налице в случая никоя от хипотезите на чл. 79, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Опровергава се от доказателствата приложени по делото, твърдението, че „САВИМЕКС“ ООД не е било уведомено за извършената цесия, както и се установи, че направеният опит за плащане на дължимата сума на М Д е извършен след извършено уведомяване за сключения договор за прехвърляне на вземане.

С оглед изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на „САВИМЕКС“ ООД, представлявано от Д С, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 281, ЕИК 124034688, в качеството му на длъжник по ИД № 110/2022 г. по описа на ЧСИ Ивелина Цанкова с район на действие Окръжен съд – Велико Търново, против постановление от 23.03.2022 г., като неоснователна и недоказана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5