Решение № 727 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300500604 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 7429/07.03.2023г. от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против решение № 173/12.01.2023г., постановено по гр. д. № 20023/2021г. по описа на Пловдивски районен съд, II гр. с., с което се признава за установено, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602 дължи на В. Д. И., ЕГН **********, сумата от 744, 39 лева главница, представляваща недължимо платена, без правно основание, по изп. дело № 20088210401046 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с район на действие ПОС, за което вземане е признато със съдебно решение от 27.06.2017г. по гр. д. № 1788/2017г. по описа на ПРС, XVIII гр. с., че не съществува в полза на длъжника.Осъжда се „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602 да заплати на В. Д. И., ЕГН **********, сумата от 50 лева – разноски, платена държавна такса по делото.Осъжда се „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602 да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, сумата от 360 лева разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно и необосновано.Оспорват се изводите на решаващия съд относно получаването на сумата от ответника.Поддържа се възражението за изтекла погасителна давност, което не било коментирано в решението и позоваването на чл. 118 от ЗЗД.Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което искът да бъде 1 отхвърлен.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С отговора на въззивната жалба се иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за въззивното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник в първоинстанционното производство, останал недоволен от обжалвания съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради което се явява и допустима.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение.Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Относно валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.С решението обаче, първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е излязъл извън рамките на заявения петитум и е уважил непредявена искова претенция.

С исковата молба, с която е сезиран районния съд, е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 744, 39 лева – неоснователно и недължимо събрана принудително и разпределена от ЧСИ Петко Илиев по изп. дело № 20088210401046 в полза на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД като взискател.

Изложените обстоятелства в исковата молба и заявения петитум ясно и недвусмислено разкриват волята на ищеца за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неоснователно обогатяване.Съгласно задължителните разяснения в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001г. по т. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба като предмет на делото.Основанието на иска обхваща твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти.Спорното право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното правоотношение/, посочени в основанието на иска.Чрез петитума на исковата молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали се търси установяване съществуването или несъществуването на спорното право, или осъждане на ответника, или правна промяна в правната сфера на ответника.Правната квалификация на спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и петитум.Предмета на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически факти и петитум.

В мотивите на решение № 33 от 16.02.2016г. по гр. д. № 4575/2015г., III г. о. на ВКС е 2 посочено, че произнасяне по непредявен иск е налице когато в нарушение на диспозитивното начало в процеса съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала.

В решение № 19 от 30.05.2011г. по гр. д. № 262/2010г., II г. о. на ВКС е разяснено, че диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК като основно начало на процеса.С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК законодателят е определил, че предмета на делото и обема на дължимата защита се определят от страните, т. е. недопустимо е по свой почин съдът да променя било то параметрите на правния спор, било то обема и вида на търсената защита.Следвайки логиката на законодателя и целевото тълкуване за точното отграничаване правомощията на съда и дефиниране в какви параметри може да бъде осъществено служебното начало, правомощията на решаващия съд са легитимирани до произнасяне на решението по един правен спор само в предметната рамка на заявените искания на основата на твърдени факти и обстоятелства, релевантни за спорното правоотношение.Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение.

В настоящия случай районният съд с диспозитива на решението си се е произнесъл по установителен иск за дължимостта на вземането, вместо по предявения осъдителен иск.Поради това настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо, като постановено по непредявен иск.Съгласно задължителните указания в ТР № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на основание чл.

270, ал. 3 от ГПК на същия съд за произнасяне по предявения иск.

Предвид изхода на делото и липсата на произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство не следва да бъдат присъждани.Такива следва да бъдат присъдени при новото разглеждане на спора по същество.

По тези съображения Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 173 от 12.01.2023г. на Пловдивски районен съд, IІ гр. с., постановено по гр. д. № 20023 по описа за 2021г. на същия съд.

Връща делото на районен съд Пловдив за разглеждане на предявения иск от друг съдебен състав при съобразяване на указанията, обективирани в мотивите на настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4