Определение № 3818 от 25.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3818 гр. София, 25.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Маргарита Георгиева

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Албена Бонева Частно касационно гражданско дело № 20258003101842 по описа за 2025 година

Адвокат А. Е. К. и адвокат П. В. С. са подали до Върховния касационен съд жалба срещу решение № 1591/18.02.2025 г. на Висшия адвокатски съвет, взето с протокол № 73 от същата дата. С него е оставена без уважение тяхна жалба с вх. № 358/10.02.2025 г. против решение на Избирателната комисия към Софийската адвокатска колегия от 02. 02. 2025 г. за допълнителен избор на делегати за Общото събрание на адвокатите от страната за 2025 г.

Тричленен състав на ВКС по гр.д. № 809/2025 г. е намерил жалбата за недопустима и е оставил същата без разглеждане с определение № 1746/ 08.

04. 2025 г. Със същото определение е отказано на жалбоподателите да се отправи искане по чл. 150, ал. 2 от КРБ до Конституционния съд на Република България за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от ЗА, в частта „чието решение е окончателно“.

Срещу определение № 1746/ 08. 04. 2025 г. по гр.д. № 809/2025 г. е подадена частна жалба от адвокат П. В. С. – лично и като пълномощник на адвокат А. Е. К..

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирани страни, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Жалбоподателите твърдят неправилност

1 на обжалваното определение.

Правят следните искания: за разглеждане на делото от състава по чл.

116, ал. 2 от ЗА, като твърдят, че настоящият спор се явява преюдициален; за произнасяне, след насрочване на делото в открито съдебно заседание; за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване приложението на чл. 19 ДЕС във вр. чл. 47 ХОПЕС и изискването за независим и безпристрастен съд, във вр. с чл. 99, ал. 5 от ЗА и и за сезиране на Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционността на чл. 99, ал. 5 от ЗА в частта, която изключва обжалваемостта на решението пред съд. С молба-становище от 17.07.2025 г. жалбоподателите поддържат искането за разглеждане на делото в открито съдебно заседание с изслушване на страните, представят копие от стенографския протокол на редовното годишно събрание на адвокатите от Софийска адвокатска колегия, проведено на 25-26 януари 2025 г., като въз основа на данните по него за приетия ред за гласуване, считат, че приетото решение от ОС се явява недействително (неприето) и в нарушение на правилата за гласуване на ОС. Този порок Висшия адвокатски съвет е следвало да установи служебно, но не го е сторил.

Според жалбоподателите, така изложеното, още веднъж обосновава основателността и необходимостта от провеждане на открито съдебно заседание по делото с оглед гарантиране правата на всички страни в процеса и изслушване на техните защитни тези.

След изпълнение на процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК по разпореждане, постановено по настоящото дело, е постъпил отговор от ответника Висш адвокатски съвет. Изразява становище за неоснователност на частната жалба. Относно заявените искания във връзка със съдебния състав, разглеждане на делото в открито съдебно заседание, отправяне на преюдициално запитване и сезиране на КС на РБ, се поддържа, че следва да бъдат отхвърлени.

Искането за отправяне на преюдициално запитване жалбоподателите аргументират с твърдение, че разпоредбата на чл. 99, ал. 5, предл. последно, от Закона за адвокатурата е в противоречие със стандартите за независим и безпристрастен съд, прогласени от ДЕС и чл. 47 ХОПЕС, като поставят следните въпроси:

1. Явява ли се Висшият адвокатски съвет квази-съдебен орган по см. на 2

ПЕС при упражняване на правомощията по чл. 99, ал. 5 от Закона за адвокатурата, за контрол, като окончателна инстанция върху решения на избирателните комисии за избор на делегати за ОСАС;

2. Ако се приеме, че Висшият адвокатски съвет изпълнява функции на квази-съдебна инстанция, постановяваща окончателния акт по жалби по т. 1, то отговаря ли на гаранциите за независимост и безпристрастност, съобразно практиката на СЕС за извънсъдебен правораздавателен орган, както и на критериите на чл. 47 ХОПЕС;

3. Следва ли решението по чл. 99, ал. 5 от ЗА да подлежи на съдебен контрол от независим и безпристрастен съд в изпълнение на разпоредбите на чл. 6, и чл. 13 ЕКПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, с оглед обективната заинтересованост на Висшия адвокатски съвт, когато негови членове също са кандидати за делегати на ОСАС;

4. В случаите, когато, в рамките на независимостта и самоуправлението си по чл. 134 от Конституцията на РБ, органите на адвокатурата не са създали гаранции за провеждане на справедлив независим и обективен процес от Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5, особено, в хипотезата на кандидатиране на неговите членове за делегати на ОСАС, то следва ли до момента на създаване на такива гаранции и механизми, актовете на Висшия адвокатски съвет по чл. 99, ал. 5 да подлежат на съдебен контрол.

Висшият адвокатски съвет отговаря, че въпросите са хипотетични и неотносими към предмета на жалбата, не се отнасят до тълкуването или валидността на правото на Съюза; преюдициалните запитвания относно тълкуването на Хартата на основните права на ЕС трябва да съдържат ясна индикация, че по делото, разглеждано в главното производство, е приложима норма от правото на Съюза, различна от Хартата; не са налице условията, посочени в съображения 8, 9 и 10 от Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания.

Искането за сезиране на Конституционния съд на РБ за обявяване противоконституционност на чл. 99, ал. 5 от ЗАдв в частта, която изключва обжалваемостта на решението пред съд, се обосновава с невъзможността за съдебен контрол върху решенията на ОСАС за избор на висши органи на адвокатурата по чл. 16 от ЗАдв, като в това производство е невъзможно да се изследва и преценява законосъобразността на конституирането на самото 3 общо събрание на адвокатите от страната – дали делегатският избор за него е бил законосъобразен; с липсата на безпристрастност и обективност у членовете на органа, който се произнася по чл. 99, ал. 5 ЗАдв.

По искането на жалбоподателите във връзка със съдебния състав:

Съгласно чл. 63, ал. 7 и чл. 110, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) Върховният касационен съд е касационна инстанция за определените със закон съдебни актове и разглежда и други дела, определени със закон, като заседава в състав от трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго.

Делата и преписките се разпределят на принципа на случайния подбор – изискване, въведено законодателно със Закона за съдебната власт от 1994 г., отм., считано от 12.05.2006 г., с новия чл. 12а (ДВ бр. 39/2006 г.). То е доразвито в чл. 9, ал. 1 на сега действащия Закона за съдебната власт обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г. Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, което, с оглед специализацията по материя в Гражданска колегия на ВКС, означава, че настоящият спор попада в обхвата на компетентност на Втори поток, включващ съдиите от Трето и Четвърто отделение. Целта на чл. 9, ал. 1 ЗСВ е да се избегнат възможностите за оказване на натиск върху съдиите, да се гарантира тяхната безпристрастност, както и да изключи предположения у наблюдателите за въздействие и предубеденост на съдията и съдебния състав (съдът).

Съблюдаването на установения ред на формиране на съдебните състави, както и начина, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС делото на всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона, каквато е и трайната практика на ЕСПЧ. Изразът "създаден в съответствие със закона" включва, както правното основание за самото съществуване на съда, така и спазването от съда на конкретните правила, които го регламентират, вкл. относно съдебния състав и разпределението на делото/преписката на определен съдия. Недопустимо е по избор на страните по делото този ред да се променя. Нормата на чл. 110, т. 1 ЗСВ е процесуалноправна и е недопустимо да се тълкува разширително или да 4 се избягва приложението й.

Особени правила за формиране на съдебния състав са предвидени за разглеждане на делото по чл. 116 от Закона за адвокатурата – оспорване избора на Общото събрание на адвокатите за председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет – съдебният състав е тричленен, но задължително се председателства от председателя на съда и при участието на главния прокурор или негов заместник. Специалната норма няма как да покрие общите хипотези на разглеждане на дела във Върховния касационен съд, на които се подчинява и настоящият спор. Доводът за наличие на преюдициалност на настоящия спор спрямо този по чл. 116 ЗАдв, също висящ във ВКС, може да бъде само основание да се иска съединяване на делата за съвместно разглеждане в общо производство по чл. 213 ГПК, но затова е нужно те да се разглеждат по един и същи съдопроизводствен ред, а случаят не е такъв. Жалбоподателите по настоящото дело са избрали да обжалват отделно, с нарочна жалба, решението на ВАдвС по чл. 99, ал. 5 ЗАдв пред ВКС. Към настоящия момент, спорът по това дело е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и се заключава единствено до проверка извода на първия състав на ВКС относно допустимостта на жалбата, подадена от адв. П. С. и адв. А. К. срещу акт по чл. 99, ал. 5 ЗАдв, т.е. съставът не би могъл изобщо да се произнася по оплакванията срещу посоченото решение на ВАдвС; проверката на съда е в рамките на чл. 278 ГПК.

Следователно липсва и поддържаната преюдициалност между този спор и висящия по чл. 116 ЗАдв. В допълнение, един от членовете на състава по делото по чл. 116 ЗАдв, а именно докладчикът, вече се е отвел от участие по настоящото дело – определение № 2474/16.05.2025 г.

В заключение, искането настоящото частно производство да се разглежда от състава по висящото във ВКС дело с правно осн. чл. 116 ГПК, следва да се отхвърли.

По искането за насрочване на делото в открито съдебно заседание:

Производството се развива по правилата на чл. 278 ГПК. Настоящият състав има два варианта за произнасяне – да потвърди обжалваното определение или да го отмени и върне на първия състав за произнасяне по съществото на жалбата, подадена от адв. П. С. и адв. А. К., против решението 5 на ВАдвС по чл. 99, ал. 5 Задв. Производството се развива в закрито заседание. Съдът, ако намери за необходимо, може да разгледа жалбата и в открито заседание – обичайно, ако се налага изслушване на съдебна експертиза или свидетел, или за изясняване становищата на страните, които остават неразбрани, въпреки дадените указания за уточняване. В случая страните са имали възможност да изразят становище по процесуалния въпрос, предмет на настоящия спор, който е единствено правен, не и фактически и не е необходимо събиране на каквито и да е доказателства. Представеният стенографски протокол от ОС на адвокатите от САК е неотносимо доказателствено средство – то е в подкрепа на твърдения за порок на решението по чл. 99, ал. 5 на ВАдвС, но предмет на настоящия спор, както стана ясно по-горе, е не правилността на това решение, а само допустимостта на съдебното производство. Разглеждане на делото в открито съдебно заседание не може да се обоснове и с довода на жалбоподателите, че така ще се гарантират правата на всички страни в процеса. Те не са ограничени по никакъв начин от разглеждане на делото по предвидения в ГПК общ ред – в закрито заседание. Жалбоподателите са изложили оплакванията си в подадената от тях частна жалба; нови доводи е недопустимо да въвеждат след изтичане на преклузивния срок по чл. 274, ал. 1 ГПК. В същия документ са обосновали и искането си за отправяне на преюдициални запитвания до СЕС, както и за сезиране на КС на РБ. Съдът е дал възможност и на насрещната страна по спора да вземе становище по частната жалба и другите искания на жалбоподателите. Отговор е постъпил на 13.06.2025 г. На същата дата съдията-докладчик е уведомил жалбоподателите с разпореждане, че предвид отсъствия на членове на съдебния състав по настоящото дело, поради ползване на отпуски, произнасяне по спора е възможно след 07.07.2025 г.