Решение № 281 от 18.03.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. П***, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220102817 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт М. твърди, че на 18.09.2019 г. между заемодателя „Вива Кредит“ ООД и заемателя Н. М. ИВ. бил сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който заемодателят се задължил да предостави на заемателя заем в размер на 1 500 лв., а заемателят се задължил да върне на заемодателя сума в размер на 3 036 лв., ведно с договорната лихва и такса за експресно разглеждане на документи, на 15 месечни погасителни вноски, всяка от които размер на 202.40 лв. Твърди, че със заемната сума бил рефинансиран текущият заем на заемателя по договор за паричен заем № *** от 01.06.2019 г. в размер на 291.51 лв., а остатъкът бил изплатен на заемателя с РКО № 97 от 18.09.2019 г. Твърди, че по договора за паричен заем заемателят извършил плащания в общ размер на 277 лв., като остават дължими главница в размер на 1 421.46 лв., договорна лихва в размер на 383.70 лв. за периода от 18.10.2019 г. до 11.12.2020 г. и обезщетение за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 104.83 лв. за периода от 12.12.2020 г. до 27.04.2021 г. Поддържа, че е придобил вземанията по договора за паричен заем по силата на Приложение № 1 от 01.09.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД. За съобщаване на цесията на длъжника прилага уведомление, което да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба. Твърди, че за събиране на вземанията по договора за паричен заем се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена на длъжника при 1 условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради това моли в отношенията му с ответника Н. М. ИВ. да бъдат установени вземанията по договора за потребителски кредит, както следва: главница в размер на 1 421.46 лв., договорна лихва в размер на 383.70 лв. за периода от 18.10.2019 г. до 11.12.2020 г. и лихва за забава (мораторна лихва) върху непогасената главница в размер на 104.83 лв. за периода от 12.12.2020 г. до 27.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Н. М. ИВ. чрез особения си представител адвокат Р. намира исковете за недопустими и неоснователни.

Оспорва материално правната легитимация на ищеца, тъй като същият не е титуляр на вземанията и не ги е придобил по силата на сочения договор за цесия, тъй като той е сключен преди датата на възникване на задълженията.

Сочи, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия, поради което счита, че договорът за цесия не е породил действие по отношение на длъжника. В тази връзка посочва, че по делото липсват данни длъжникът да е бил уведомен за цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а приложеното към исковата молба уведомление не е достигнало реално до ответника. Счита, че връчването на особен представител няма за последица уведомяване на длъжника, тъй като особените представители нямат представителна власт да получават материалноправни изявления, адресирани до ответника. Поради това поддържа, че ищецът няма качеството на кредитор и е лишен от материалноправна легитимация да търси изпълнение по договора за паричен заем. Моли производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на предявените искове, а при условията на евентуалност – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по размер. Не сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Установява от представения по делото договор за паричен заем Viva Standard № ***, че на 18.09.2019 г. между заемодателя „Вива Кредит“ ООД и заемателя Н. М. ИВ. е бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя заем в размер на 1 500 лв., с който съгласно чл. 2, ал. 1 от договора е рефинансиран текущ заем на заемателя, като изцяло е погасено задължението по договора за паричен заем № *** от 01.06.2019 г. в размер на 291.51 лв., а остатъкът от заемната сума заемодателят се е задължил да изплати на заемателя съгласно чл. 2, ал. 2 от договора. В чл. 1, ал. 2 от договора страните са уговорили, че преди подписване на договора заемателят доброволно е избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, а съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за извършената от кредитора услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят 2 дължи такса в размер на 1 101.90 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора заемателят се е задължил да върне заема в срок от 15 месеца на 15 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 202.40 лв., дължими на падежни дати, посочени в договора за паричен заем, при ГПР в размер на 49.49 % и фиксиран ГЛП в размер на 40.32 %. Общата сума на плащанията по договора с включена такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем е 3 036 лв. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: поръчител – физическо лице, което да предостави на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на слените изисквания: да е навършило 21-годшина възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в заем в качеството си на заемател или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 734.55 лв., която се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 251.37 лв., а общото задължение по договора става 3 770.55 лв.

С РКО № 0097/18.09.2019 г. „Вива Кредит“ ООД е изплатил на Н. М.

ИВ. сумата от 1 208.49 лв. с основание: отпускане на кредит ***.

С рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на 01.12.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД в качеството на продавач или цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството на купувач или цесионер, страните са се съгласили продавачът да прехвърля на купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ, договори за потребителски кредити по смисъла на ЗПК и договори за паричен заем по реда на ЗПФУР, които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в приложение № 1 към договора.

С приложение № 1 от 01.09.2020 г. е прехвърлено вземане срещу Н. М.

ИВ. по договор за кредит № *** от 18.09.2019 г. в размер на 1 421.46 лв. остатъчна главница, договорна лихва в размер на 383.70 лв. и такси/неустойки/разходи в размер на 1 863.39 лв.

С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.12.2016 г. „Вива Кредит“ ООД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени 3 задължения“ ООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.12.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като цесионер, включени в което и да е подписано приложение № 1 между страните, което е станало неразделна част от рамковия договор за цесия.

Към исковата молба е приложено уведомление до Н. М. ИВ. за извършване на цесията и прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем № *** от 18.09.2019 г. в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза, прието по делото, общият размер на задълженията на ответника по договора за паричен заем е 3 945.55 лв., от които: главница – 1 500.00 лв., договорна лихва – 434.10 лв., такса за експресно разглеждане на документи – 1 101.90 лв., неустойка непредставяне обезпечение – 734.55 лв., разходи за събиране на вземането – 175.00 лв. По кредита е извършено едно плащане на 31.10.2019 г. на сумата от 277.00 лв. След приспадане на погасените задължения са останали дължими следните суми: главница в размер на 1 421.46 лв., договорна лихва в размер на 383.70 лв., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1 027.81 лв., неустойка непредставяне обезпечение в размер на 685.58 лв. и разходи за събиране на вземането в размер на 150.00 лв.

Общият размер на задължението възлиза на 3 668.55 лв. Размерът на дължимата законна лихва върху непогасената главница в размер на 1 421.46 лв. за периода от 12.12.2020 г. – датата следваща последната погасителна вноска, до 27.04.2021 г. е 54.10 лв.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Основателността на предявените искове предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен между третото неучастващо по делото лице „Вива Кредит“ ООД в качеството на заемодател и ответника Н. М. ИВ. в качеството на заемател, изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя отпуснатата в заем сума, настъпване на изискуемостта на вземането и 4 надлежното прехвърляне на вземанията по договора в полза на ищеца по силата на договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), в т.ч. уведомяването на длъжника за извършената цесия. Осъществяването на тези правнорелевантни обстоятелства следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Сключеният между страните договор има правните характеристики на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК и разпоредбите на ЗЗП, касаещи неравноправните клаузи в договори, сключени с потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, за които съдът следи служебно на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК.

В изпълнение на задължението за извършване на служебна проверка по чл. 7, ал. 3 от ГПК за наличие на неравноправни клаузи съдът намира, че клаузата на чл. 1, ал. 3 във връзка с чл. 1, ал. 2 от договор за паричен заем № *** от 18.09.2019 г. , предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем в размер на 1 101.90 лв., и клаузата на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 от договора, съгласно която при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 734.55 лв., са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.