Решение № 476 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. П., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500631 по описа за 2025 година

С решение № 315/21.03.2025 г. постановено по гр.д. № 20235220102070 по описа на Районен съд – П., е отхвърлен искът на Й. С. К., ЕГН **********, от с. Д., общ. П., ул. "О." № 12, срещу С. П. З., ЕГН **********, от гр. П., ул.

"К.В." № 61, ет. 2, за прогласяване на нищожност на завещание, съставено на 08.05.2022 г. саморъчно от Р. С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на 27.08.2022 г., и обявено на 10.11.2022 г. от нотариус В.К. вписано в Службата по вписванията - гр. П. по № 2695, том I, акт 122/2022 г., поради неспазване на формата за съставянето му съобразно чл. 25 от ЗН.

Отхвърлен е искът на Й. С. К., ЕГН **********, срещу С. П. З., ЕГН **********, от гр. П., ул. "К.В." № 61, ет. 2, за унищожаване на завещание, съставено на 08.05.2022 г. саморъчно от Р. С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на 27.08.2022 г., и обявено на 10.11.2022 г. от нотариус В.К. вписано в Службата по вписванията - гр. П. по № 2695, том I, акт 122/2022 г., като съставено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

Отхвърлен е искът на Й. С. К., ЕГН **********, от с. Д., общ. П., ул.

"О." № 12, срещу С. П. З., ЕГН **********, от гр. П., ул. "К.В." № 61, ет. 2, за намаляване на посоченото по-горе завещание за възстановяване на запазена част на ищеца от наследството на сестра му Р. С. К.а, ЕГН **********, от с.

1

Д., починала на 27.08.2022 г.

Осъден е Й. С. К. да заплати на С. П. З. разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер 1200 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Й. К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон, като са нарушени и съществени процесуални правила. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел предвид, че ползващата се от завещанието страна е ответницата и тя е следвало да установява неговата автентичност, съответно съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. Неправилно съдът бил възприел заключението на двете почеркови експертизи, тъй като те не установявали безусловно факта, че завещанието е написано и подписано от Р. К.а, а само допускали това да е така. РС не бил извършил цялостна преценка на доказателствения материал по делото, като не бил обсъдил показанията на всички свидетели, а избирателно е обсъдил събраните гласни доказателства само на някои от тях. РС не бил изложил в решението си фактически изводи относно релевантните факти и не е направил съответни заключения.

Неправилен бил извода на РС, че ищецът няма право на запазена част по Закона за наследството, тъй като наследодателката нямала низходящи и възходящи наследници по права линия. Неправилно РС бил приел, че независимо какво е било написано в завещанието, лицето ползващо се от завещанието, ще получи само такъв размер от правата на наследодателя, какъвто той в действителност е притежавал. Искането е Окръжния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи всички предявени искове. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. З., чрез адв. М. с изложени доводи в подкрепа на правилността на решението и неоснователност на въззивната жалба. Възразява се срещу приемането на исканите доказателства, като се прави алтернативно искане, ако бъде допуснат до разпит поискания свидетел, да бъде предоставена възможност на ответната страна да посочи един свидетел при режим на довеждане и това да бъде С.П.К..

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против С. П. З. ищецът Й. С. К. е твърдял, че 2 завещателката Р. К.а, починала без деца и съпруг, е оставила за свои наследници по закон и право на заместване брат си Й. К. - ищец, и дъщерите на другия си брат - ответницата С. З. и нейната сестра С.К..

Преди смъртта си, на 08.05.2022 г., Р. К.а се разпоредила със саморъчно завещание с цялото си имущество в полза на племенницата си С.. На 10.11.2022 г. завещанието било представено от ответницата на нотариус за обявяване и било вписано на същата дата в Службата по вписванията, като при обявяването и вписването З. е декларирала, че завещателката е притежавала четири имота, индивидуализирани подробно в исковата молба.

Ищецът счита, че завещанието не е написано и подписано от сестра му и не отразява нейната свободна воля. Завещателката била на 79 години, имала здравословни проблеми, след счупване на таза от 2018 г. имала затруднения в придвижването и се залежала. Повече от година и половина К. и съпругата му лично и чрез наета от тях жена се грижели за Р. К.а, която не можела да се обслужва сама. Другият им брат - бащата на ответницата, не се включвал в грижите, като се оправдавал, че няма време и средства; идвал рядко - както той, така и дъщерите му, които не били в близки отношения с леля си.

През м.март 2020 г. след влошаване на състоянието й възрастната жена била настанена по нейно желание в дом за стари хора в П. и до смъртта си била посещавана предимно от Й. и съпругата му.

Според ищеца към датата на завещанието К.а не е била в състояние да действа разумно поради напредналата си възраст и влошеното си състояние, не разбирала смисъла на действията, които извършва. Това според него било индиция за чужда намеса при съставянето на завещанието. Освен това е твърдял, че липсвали изискуемите от закона компоненти на завещанието, което го правело нищожно. Твърдял е, че три от посочените в декларацията пред нотариуса имоти са земеделски земи, възстановени на наследниците на С.Й.К., баща на ищеца и на наследодателката, което означавало, че тя е притежавала само 1/3 идеална част от тях и само за толкова завещанието би породило правни последици, макар тя да се е разпоредила с тези имоти изцяло. Четвъртият имот бил дворно място с жилищна сграда в с. Д.. Ищецът е твърдял, че има право на запазена част от наследството на сестра си в размер 1/2, която била накърнена. Поддържал е, че за възстановяване на тази запазена част не било нужно да е приел наследството по опис, тъй като и двете страни били наследници по закон.

Искането е:

-да бъде прогласено за нищожно завещание, съставено на 08.05.2022 г. саморъчно от Р. С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на 27.08.2022 г., и обявено на 10.11.2022 г. от нотариус В.К. вписано в Службата по вписванията 3 гр. П. по № 2695, том I, акт 122/2022 г., поради неспазване на формата за съставянето му съобразно чл. 25 от ЗН;

-да бъде унищожено завещание, съставено на 08.05.2022 г. саморъчно от Р. С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на 27.08.2022 г., и обявено на 10.11.2022 г. от нотариус В.К. вписано в Службата по вписванията - гр. П. по № 2695, том I, акт 122/2022 г., като съставено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

-да бъде намалено посоченото по-горе завещание до размера на ½ част и да бъде възстановена запазена част на ищеца от наследството на сестра му Р.

С. К.а, ЕГН **********, от с. Д., починала на 27.08.2022 г.

Исковете са с правно основание чл. 42, б. "б" от ЗН във връзка с чл. 25 от ЗН, чл. 43 от ЗН във връзка с чл. 27 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН и са съединени помежду си при условията на евентуалност в този ред.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата С. З., с който е оспорила предявените искове по основание и размер. Твърдяла е, че исковата претенция за възстановяване на запазена част е недопустима, тъй като братята и сестрите на наследодателя нямат запазени части от наследството.

Оспорила е твърденията, изложени в исковата молба, че наследодателката не е написала и подписала саморъчно завещанието и е заявила, че формата за действителност е спазена. Поддържала е, че напредналата възраст и трудността за придвижване не обуславят психическа непригодност на завещателката да разбира свойството и значението на своите действия и да се грижи за своя интерес. Твърдяла е, че Р. К.а е била в отлично психично здраве, разсъждавала е, разговаряла е, водила е кореспонденция, част от която се представя като писмени доказателства, общувала е без ограничения. Ответницата е твърдяла, че тя и нейният съпруг са посещавали Р. в дома за стари хора и тя ги е разпознавала, водела е нормален разговор с тях, разпитвала е за децата им и за други роднини. Ответницата е заявила, че имала близки отношения с леля си, посещавала я е в старческия дом и двете са поддържали постоянни контакти, за което и самата завещателка разказвала в едно от представените писма. По тази причина след смъртта на Р. К.а личните вещи й били предадени на ответницата и именно сред тях З. намерила завещанието, за което до тогава не е знаела. Оспорила е твърдението, че само ищецът се е грижел за сестра си, но е твърдяла, че тези отношения са ирелевантни за действителността на завещанието. За ирелевантен по отношение на спора относно действителността на завещанието счита и изразеното в исковата молба становище, че завещателката не е едноличен собственик на три от завещаните имоти.

4

Безспорно е по делото, а се установява и от представеното удостоверение за наследници, че ищецът и ответницата са наследници по закон и право на заместване на Р. С. К.а, починала на 27.08.2022 г., без да остави съпруг, низходящи и възходящи наследници, поради което по силата на закона нейни наследници се явяват ищецът Й. К. – брат на завещателката и дъщерите на другия й брат - ответницата С. З. и нейната сестра С.К..

Безспорно е също така между страните, че през последните две години от живота си наследодателката е живяла в Дом за стари хора – гр.П., тъй като физическото й състояние се влошило и не можела да се грижи сама за себе си – движела се трудно поради счупване на таза след падане, от което не се възстановила напълно въпреки направената и операция и от тогава била на легло (и на памперси), а наред с това страдала и от други типични за старческата възраст заболявания - хипертония, диабет втори тип, последици от прекаран през 2013 г. мозъчен инсулт и др. Видно от анкетата, проведена от Дирекция „Социално подпомагане“ – П. към момента на настаняването в социалната институция Р. К.а е със запазени сетивни функции, лесно взаимодейства с околните и може да се храни сама като й се предостави храна.

К.а е настанена в Дома на 04.03.2020 г. и живяла там до смъртта си на 27.08.2022 г.

Като доказателство по делото пред районния съд са представени заверени копия от писма, писани от завещателката, чиято автентичност не е оспорена. В писмо, датирано с дата 13.07.2022 г. (лист 73 от гр.д. № 2070/2023 г. на РС-П.) и адресирано до трето лице, Р. разказва, че са й били на свиждане в дома С., С. и всички внучета, но тя се видяла само със С., С. и едно от децата. Текстът е четлив, логичен и последователен, с жива реч, пресъздава впечатленията й от свиждането с близките.

Другите две писма (от лист 85 до лист 98 от гр.д. № 2070/2023 г. на РС-П.) въззивният съд не кредитира, тъй като първото от тях, адресирано до ищеца, е от дата 12.12.2014 г. и от него не могат да се правят изводи относно психическото и физическото състояние на завещателката за времето към датата на съставяне на завещанието, а другото писмо е с дата 11.07.2019 г., също много преди датата на съставяне на завещанието.

Като писмено доказателство пред районния съд е представено цялото досие от престоя на Р. К.а в дома за стари хора, от което е видно, че тя е била в тежко физическо здравословно състояние и са й оказвани денонощни медицински грижи, но това, съдейки от текста на писмото от 13.07.2022 г., писано малко повече от месец преди нейната смърт и два месеца след съставянето на саморъчното завещание, не се е отразило на менталното й здраве.

Разпечатката съдържа 40 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c552f78b-a6c4-4d09-840f-405a78fd6b51