Решение № 7423 от 23.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7423 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В. Т. БОРИСОВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110116954 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "***" , ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. К. № * 2, чрез юрк. Г. В., срещу „"***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Х. К. № *, чрез юрк. Л. Х..

Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи сума в размер на 366,47 лева (триста шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща неизплатена част от регресно вземане във връзка с изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № 13017 ***/2017 г., вследствие на ПТП от 22.09.2017 г., настъпило в гр.

В., между лек автомобил марка и модел "***" с рег. № *** и лек автомобил "***" с рег. ***, ведно със законната лихва за периода от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 111,68 лева (сто и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.09.2019 г. до 21.09.2022 г. , за които суми е издадена заповед от 22.11.2022 г. постановена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 51316/2022 г., 90 св, по описа на Софийски районен съд /СРС/.

В исковата молба са налице твърдения, че на 22.09.2017 г. в гр. В., на ул. К. Н. Н. е реализирано ПТП между лек автомобил "***" с рег. *** – 1

Превозно средство А, управляван от С. П. М., ЕГН ********** и лек автомобил "***" с рег. № *** – Превозно средство Б, управляван от И. И. А., ЕГН **********. По съгласие на двамата водачи, за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол с рег.№ 79041 от 22.09.2017 г., като се твърди, че С. П. М., в качеството си на водач на Превозно средство А, а именно лек автомобил "***" с рег. *** , изрично е заявил вината си за настъпване на процесното ПТП. В подкрепа на твърдяното обстоятелство, ищецът е приложил и Декларация от 22.09.2017 г. на посоченото лице.

В Протокола са отразени констатациите на участниците относно настъпилото ПТП, механизма на ПТП, причинната връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални вреди на застрахования по застраховка „Каско на МПС” автомобил.

В исковата молба се твърди, че към датата на настъпване на процесното събитието увреденият лек автомобил "***" с рег. № ***, управляван от И. И.

А., е притежавал валидна имуществена застраховка “Каско на МПС”, сключена със "***", със застрахователна полица № 0000598785/19.04.2017 г., с период на действие от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г.

Твърди, че в хода на ликвидационната дейност по преписката, причинените имуществени вреди на увредения лек автомобил са били описани от експерти на "***" в описа на претенцията от 14.11.2017 г. Видно от приложена Фактура № 1000202801 от 24.10.2017 г., издадена от автосервиз "****" ООД и експертиза по претенция № 13017030107516 от 02.10.2017 г., /л. 30 и л. 31 по делото/, ремонтът на щетите, вложените части и материали за ремонта, с оглед възстановяването на увредения автомобил, възлизат на сума в общ размер на 2 667,55 лв.

Налице е твърдение, че с платежно нареждане от 11.12.2017 г. "***", в качеството си на застраховател по имуществена застраховка “Каско на МПС”, клауза „П – Пълно каско“, е изплатило на автосервиз "****" ООД за ремонта на увредения автомобил сума в размер на 2 667,55 лв., определена като обезщетение и представляваща действителната стойност на причинените имуществени вреди по автомобила, като по този начин дружеството е изпълнило задълженията си като застраховател по имуществена застраховка за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди при претърпяното ПТП. Във връзка с ликвидацията на преписката от 2 дружеството са реализирани обичайни разноски в размер на 15 (петнадесет) лв.

Ищецът твърди, че към датата на горепосоченото ПТП, виновният за произшествието водач е имал сключен договор за „Гражданска отговорност” на автомобилистите със „"***" АД, ЕИК ***.

С оглед изплащането на застрахователното обезщетение, ищецът в настоящото производство е встъпил в правата на застрахования срещу "***" АД, в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на лек автомобил "***" с рег. *** на основание чл.411 от Кодекса за застраховането за сумата от 2 682,55 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 667,55 лева и направените обичайни разноски за неговото определяне в размер на 15 лева.

Ищецът твърди, че с писмо с изх.№ Л-1381/12.02.2018 г., получено от длъжника на 27.02.2018 г., е предявил регресна претенция към "***" АД са горепосочената сума. Твърди, че ответното дружество е признало задължението си сумата от 2 316,08 лв., като в тази връзка същото не е възстановило в пълен размер претендираната от ищеца сума в размер на 2 682,55 лв. Налице е твърдение, че към момента на подаване на исковата молба, ответникът не е изплатил в цялост посочената дължима сума, в резултат на което непогасената част от задължението на ответника е в размер на 366,47 лв.

В тази връзка ищецът прави искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи сума в размер на 366,47 лв.

(триста шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща главница за разликата между изплатеното от страна на ищеца и невъзстановено от страна на ответника застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по регресна претенция № 130170301 07516, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, а именно 21.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава в размер на 111.68 лв. (сто и единадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.09.2019 г. до 21.09.2022 г., както и сторените съдебно-деловодни разноски разноски по 3 ч.гр.дело № 51316/2022 г., 90 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/ и в настоящото производство, включително възнаграждение за процесуално представителство.

Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни само по размер. Твърди, че ищецът е платил застрахователно обезщетение по завишени цени, както и че описаната от ищеца „врата предна дясна“ не е увредена при процесното ПТП. Не оспорва механизма на ПТП, както и че е платил извънсъдебно сума в размер на 2 316,08 лв. и че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с причинителя на вредата. Твърди, че доброволно изплатената на ищеца сума напълно покрива стойността на нанесените щети и изчерпва задълженията му по регрес.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК вр. чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С Определение № 23655 от 06.07.2023 г. съдът е отделил за безспорни в отношенията между страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че на 22.09.2017 г. е настъпило ПТП в гр. В., между лек автомобил марка и модел "***" с рег. *** и лек автомобил "***" с рег. № ***, изплащането извънсъдебно от страна на ответника на сума в размер на 2 316,08 лв. и че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с причинителя на вредата, че е налице валидно застрахователно обезщетение по сключена застраховка “Каско на МПС”, сключена със "***", със застрахователна полица № 0000598785/19.04.2017 г., с период на действие от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г. и злополука при ищеца, както и че ищцовото дружество е изплатило на собственика на автосервиза, извършил ремонта на увредения лек автомобил "***" с рег. № *** застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в общ размер на 2 667,55 лв.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на същата, съдът 4 намира за установено между страните, че на 22.09.2017 г. в гр. В., в района на ул. "К. Н. Н." при движение на заден ход, водачът на лек автомобил "***" с рег. *** , със задната си част е ударил предната и страничната част на лек автомобил "***" с рег. № ***, като по този начин реализирала ПТП с материални щети.

В тази връзка, съдът кредитира съставения двустранен констативен протокол с рег.№ 79041 от 22.09.2017 г., който представлява частен документ, но отделно от това механизмът на реализираното ПТП се установява от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено. Вещото лице по САТЕ е категорично, че описаните в посочения протокол увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с процесното ПТП, видно и от представените цветни копия от приложените по делото снимки /л.42 и л.43 по делото/. Отделно от това, от посочената експертиза се установява, че процесният автомобил се води „товарен категория N1“, съгласно изискванията на чл. 149, т.3, буква „а“ от ЗДвП .

На следващо място, от заключението на вещото лице по САТЕ се установява стойността на необходимите средства с оглед ремонтирането на увредените части на автомобила по средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП, а именно 22.09.2017 г., като същите възлизат на сума в общ размер на 2 510,50 лв., без включени ликвидационни разноски.

В тази връзка по искане на ищеца е допусната допълнителна задача към САТЕ, касаеща повторно изчисляване на средната пазарна цена на боята и бояджийските материали, с включени камери, като се прибави към изчисленията и боята в официалния сервиз на марката на автомобила. В своето допълнително заключение, вещото лице е изчислило цената на боята и боядийските материали в размер на 478,92 лв. без ДДС и 574,70лв. с включен ДДС.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно 5 съществуването на застрахователно правоотношение и изпълнението на задълженията си по него, както и плащането на исковата сума за главница, вида, стойността на вредите и връзката им с процесното ПТП, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ размерът на застрахователното обезщетение трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Той се определя по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда, като не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество.

Действителна стойност на увреденото имущество е тази сума, срещу която би могло да се купи друго такова имущество със същото качество, като при изчисляване на размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като той реално е инкорпориран в самата действителна стойност (р.79/02.07.2009 г. -т.д.156/2009 г. -Іт.о., р.6/02.02.2011 г. т.д.293/2010 г. -Іт.о. и др.).

При тези данни съдът намира за основателен иска по чл. 411 от КЗ по следните съображения.

Ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка “Каско на МПС”, сключена със "***", със застрахователна полица №

0000598785/19.04.2017 г., с период на действие от 19.05.2017 г. до 18.05.2018 г., е платил на автосервиз "****" ООД, извършил ремонта на увредения лек автомобил "***" с рег. № *** застрахователно обезщетение по имуществена застраховка в общ размер на 2 667,55 лв. Поради това, същият има право на регресна претенция, на основание чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Съдът приема, че действителната стойност на щетата е стойността, определена по средни пазарни цени.