Решение № 1149 от 12.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Бургас, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20262120100357 по описа за 2026 година

Производството е образувано по исковата молба на Н. Я. Н. с ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „В. и Г.“ представлявано от адв. И. Г. и адв. Д. В., със съдебен адрес ....................................., срещу Сдружение "ВОЛЕЙБОЛЕН КЛУБ ДЕЯ СПОРТ" с ЕИК ........................, представлявано от А. Г. М. , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10225,83 евро, равняващи се на 19999,98лв. представляващи главница за неизплатено възнаграждение по сключен на 01.09.2024г. между страните Договор .................................., дължими за периода от три месеца от 01.09.2024г. до 30.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор от 01.09.2024 г., по силата на който е бил нает като ............................... и се задължил да престира на Клуба своите състезателни права, както и да взима участие в тренировъчната и състезателната дейност на Клуба, срещу уговорено месечно възнаграждение. Твърди, че ответникът не е имал претенции относно изпълнението на поетите от състезателя задължения, които последният добросъвестно е престирал за целия период на договора между страните. През месец декември 2024г., поради пълно неизпълнение от страна на ответника на задължението за плащане на уговореното възнаграждение, ищецът е прекратил едностранно и без предизвестие сключения между страните договор. Затова се иска уважаване на иска и заплащане на дължимите възнаграждения. Ангажирани са писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения за нередовност на исковата молба. Не се оспорва съществуването на договорно правоотношение между страните по сключения Договор .................................. от 01.09.2024 г., с уговорено месечно нетно възнаграждение от 6666.66лв. Твърди, че ищецът не е изпълнявал надлежно поетите от него задължения и затова не е възникнало правото му да получи 1 съответното възнаграждение. На следващо място посочва, че от страна на ответника са били заплатени всички дължими суми за възнаграждения на ищеца.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ.

Бургаски районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, върху ответника лежи задължението да докаже изплащането на претендираните трудови възнаграждения за периода м.септември – м. ноември 2024 г.

Между страните не се спори относно съществуването на валидно правоотношение по сключения Договор .................................. от 01.09.2024 г., с уговорено възнаграждение за сезона от 80 000лв., разделена на 12 нетни възнаграждения от по 6 666.66 лв. на месец, платимо в брой или по банков път, по допълнително посочена от състезателя сметка, не покъсно от 15-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи.

Следователно за периода от три месеца общият размер на дължимото възнаграждение възлиза на 19999,98лв., равняващи се на 10225,83 евро. Договорът е сключен на основание чл. 77 от Закона за физическото възпитание и спорта и предвижда, че състезателят предоставя на клуба своите състезателни права и се задължава да участва в тренировъчната и състезателната дейност на представителния отбор по ................ на клуба срещу заплащане на месечно възнаграждение и допълнителни финансови бонуси, уредени в договора.

Уговорено е между страните, че договорът се сключва за срок от 12 месеца и влиза в сила от датата на подписването му.

Съдът приема, че процесният договор има характеристиките на трудов такъв, тъй като съдържа основните съществени елементи на трудовия договор – уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или свършване на определена работа, а включва полагането на труд, уговорена е организацията, при която ще се полага труда, както и че за срока на действие на договора многократно ще се осъществява уговорената дейност. Също така в тежест на работодателя е поставено задължението за заплащане на здравно, социално осигуряване, данъци и е спазено и изискването за сключване в писмена форма. /В този смисъл Решение № 90/09.02.2026 г. по гр. д. № 4720/2024 г., IV г. о. на ВКС, както и в Определение № 3172/19.06.2025 г. по гр. д. № 1408/2025 г., III г. о. на ВКС/.Този извод не се променя от обстоятелството, че страните са сключили в предходен период отделен трудов договор от 31.08.2023 г., със срок от една година и уговорено трудово възнаграждение от 1000лв. на месец.

Във връзка с направеното оспорване от ответника, че ищецът не е изпълнявал надлежно задълженията си по договора са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че спортните права на .......................... са предоставени в полза на ответния клуб и играчът Н. Н. е с постоянен състезателен екип № .............. Същият е взел участие в проведените срещи на клуба в процесния период – на 19.10.2024г., 25.10.2024г., 29.10.2024г., 03.11.2024г., 08.11.2024 и 16.11.2024г., видно от представените данни.

С оглед възложената доказателствена тежест от ответника са ангажирани писмени доказателства за извършени плащания, а именно – платежно нареждане на стойност от 5000лв., от 15.11.2024г., с посочване на името на ищеца и подпис, в което липсва основание;

2 извадка от извършен банков превод на 07.08.2024г. на стойност от 558120 руски рубли до получателя Н. Н. от лицето М. К. М., както и за извършен банков превод на 10.10.2024 г., отново от М. К. М. в полза на ищеца на стойност 315300 руски рубли. Представена е също така кореспонденция с ищеца във връзка с получените от него плащания от М., която е в периода 07.08.-16.12.2024г.

От страна на ищеца е оспорено плащането на процесната сума от дружеството, като по така ангажираните доказателства не е изразено изрично оспорване. Анализирайки същите съдът приема, че първият банков превод от 07.08.2024 г. не касае процесния период /м. 1011.2024 г./, първо поради липсата на каквито и да е данни в тази връзка и второ – с оглед уговореното заплащане на възнаграждението в срок не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се дължи. Тоест плащането през месец август не би могло да бъде отнесено за задължения възникнали след това. Следващият документ представеното платежно нареждане от 15.11.2024 г. - не съдържа каквото и да е основание или период, за да може да се приеме, че касае именно задължения по процесния договор и то за претендирания период. Единственият документ, за който косвено може да се установи връзка е плащането в полза на ищеца на стойност 315300 руски рубли на 10.12.2024 г., за получаването на което има данни в представената и неоспорена кореспонденция. Сумата се равнява на 10026.54 лв. по официалния курс на БНБ към датата на плащането, или на общо 5126.49 евро и доколкото получаването й не е изрично оспорено и съответства на падежа на задължението за трудово възнаграждение, съдът приема, че същото следва да се отнесе към погасяване на дължимите суми по трудовия договор в процесния период. В останалата част, до пълния размер на претенцията в хода на процеса не са събрани надлежни доказателства за изпълнение на задължението на работодателя, поради което искът следва да бъде уважен, а именно – за сумата от 5 099,34 евро.

Съгласно чл. 359 КТ в тежест на ищеца не следва да бъде възлагано заплащането на държавни такси, независимо от изхода на производството. Доколкото държавната такса е била първоначално внесена от ищеца, същата следва да бъде отчетена при отговорността за разноски по чл. 78 ГПК. В случая претенцията е частично уважена, поради което и с оглед на размера на направените и претендирани разноски от всяка от страните и изхода от спора, съдът приема, че същите следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Сдружение „Волейболен клуб Дея спорт“, ЕИК ........................, със седалище и адрес на управление: ..........................., представлявано от А. Г. М. , да заплати на Н. Я. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ..................................... – Адвокатско дружество „В. и Г.“, сумата 5 099,34 евро (пет хиляди деветдесет и девет евро и тридесет и четири евроцента), представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от 01.09.2024г. до 30.11.2024г., дължимо по договор .................................. от 01.09.2024 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба на 26.01.2026 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5 099,34 евро до пълния заявен размер от 10225,83 евро, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от днес – 12.05.2026 г., за което страните са уведомени в съдебно заседание от 28.04.2026г.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4