Решение № 194 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110213456 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № КПК-НП126/26.08.2025, издадено от А. С. – Председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 115 и чл. 120, ал. 1 от ЗПК, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал.

1, т. 2 от ЗПК на Б. М. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1600 лева (818.06 евро).

Недоволен от НП е останал П., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че НП е издадено при наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се още, че материалният закон бил приложен неправилно, като са изложени пространни доводи за това, че жалбоподателят Б. П. не е административнонаказателно отговорно лице и не попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 50 от ЗПК. Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв. К., която в пледоарията си по същество иска от съда да отмени обжалваното наказателно, поддържайки аргументите във въззивната жалба.

Отново изтъква доводи, че нормите на чл. ЗПК не се прилагат спрямо 1 независимите членове, какъвто е жалбоподателят. Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт М., който иска в пледоарията си по същество съдът да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

На 03.06.2025 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК била направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници ежегодни декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по реда на ЗПК да подават ежегодни декларации за придобито имущество, доходи, дадени обезпечения и т.н., в срок до 15 май на текущата година. При тази проверка било установено, че жалбоподателят П. не е подал такава декларация в срока по закон, тъй като той бил член на съвета на директорите на „**********“ ЕАД.

При установяването на тези обстоятелства, М. Т.-М. съставила АУАН на жалбоподателя П., който му бил връчен срещу подпис на 27.06.2025 г.

На базата на АУАН, Наказващият орган издал оспореното наказателно постановление № КПК-НП-126/26.08.2025, издадено от А. С. – Председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 115 и чл. 120, ал. 1 от ЗПК, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК на Б. М. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1600 лева (818.06 евро).

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля М. Т.-М. и на писмените доказателства по делото, приети и прочетени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата 2 обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.

3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

От представените по делото доказателства се вижда, че жалбоподателят не е подал декларацията и това обстоятелство не е спорно между страните по делото. Спорът между тях е по приложението на материалното право и той е дали жалбоподателят въобще е адресат на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК и съответно дали за него съществува задължението по чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл.

49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗПК Декларация за имущество и интереси се подава ежегодно до 15 май – за предходната календарна година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6, ал. 1 до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал встъпителна декларация през предходната календарна година;

Нормата на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК гласи, че лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси;

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят заема длъжността независим „член на съвета на директорите“ в „**********“ ЕАД, считано от 29.07.2024 г. Посоченото лечебно заведение е публично предприятие по смисъла на закона за публичните предприятия, а едноличен собственик на капитала на посоченото дружество (болница) е държавата.

Съгласно нормата на чл. 6, т. 50 от ЗПК, лица, заемащи публични 3 длъжности по смисъла на този закон, са членовете на управителните органи на икономически обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, както и управителите и членовете на органите на управление или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси;

Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят е бил длъжен да подаде декларация, защото законът не прави разлика в този случай между представители на държавата и независими членове на съвета на директорите (който представлява орган на управление). Т.е. изискването на закона важи за всичките членове на този орган, вкл. П. и всички възражения в жалбата се явяват неоснователни и в голяма степен неотносими.

Поради това, издаденото наказателно постановление е правилно и с него законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.

Този състав на съда намира, че процесният случай не е маловажен, защото декларация въобще не е подадена, дори след приключването на административно-наказателното производство. Нарушението е с типичната за вида си обществена опасност, то не се отличава с по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този тип, които са от изключителна важност за прозрачността при управлението на държавните предприятия.

По искането за разноски, съдът намира, че следва да уважи претенцията на въззиваемата страна, тъй като издаденото НП е законосъобразно. Ето защо, предвид изхода на делото, П. следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на КПК, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

А размерът на последното следва да бъде 100 лева (51.13 евро), който се явява съответен на правната сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийският районен съд, 112-и състав,

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

КПК-НП-

126/26.08.2025, издадено от А. С. – Председател на

Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 115 и чл. 120, ал. 1 от ЗПК, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, ал.

1, т. 2 от ЗПК на Б. М. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1600 лева (818.06 евро), като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Б. М. П., с ЕГН **********, да заплати на Комисията за противодействие на корупцията, сумата от 100 лева, представляваща разноски за един адвокат в производството пред първата инстанция, на основание чл.

143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5