Решение № 996 от 10.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. София , 09.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20201000502342 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение №2152 от 13.04.2020г., постановено по гр. д. № 16075/2017г.

СГС, I ГО, 3 състав е отхвърлил предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против С. Х. А. и М. А. А. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ГПК за солидарното им осъждане за следните суми: 47 131, 89 евро непогасена главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.11.2007 г., ведно със законната лихва от 08.12.2017 г. до окончателно плащане на сумата, 1 830, 41 евро - договорна лихва до датата на предявяване на исковата молба, 2 998, 14 евро - наказателна лихва върху просрочени главници до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законните последици-законна лихва и разноски като неоснователен и недоказан. С решението СГС, I ГО, 3 състав е осъдил „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД да заплати на С. Х. А. и М. А. А. сторените по делото разноски по списък, както следва: 450лв. – депозит за вещо лице и 3 600лв. – за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Обединена българска банка“ АД /“ОББ“ АД/ с възражения за неправилност, необоснованост, превратно тълкуване на фактите. В жалбата се поддържа твърдение, че отговорността на ответниците е солидарна, като се сочи, че когато едно парично задължение е 1 поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Досежно предсрочната изискуемост се релевира възражение, че по неясни причини Софийски градски съд в решението си веднъж приема и обосновава наличието на такава, а в следващия момент я отрича и отхвърля исковете. В тази връзка в жалбата се заявява, че банката е уведомила длъжниците коректно и уведомлението е произвело своето действие. Поради това се твърди, че в полза на „ОББ“ АД е налице изискуемо вземане, което банката е предявила с осъдителния си иск и търси удовлетворяването му. На следващо място се релевира възражение, че ипотечните кредити, какъвто е процесният, са изключени от специалната уредба на потребителския кредит (чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗПК (отм.), поради което не се прилагат правилата на ЗЗП. Поддържа се твърдение, че постигнатите договорки с подписване на процесния договор за кредит са абсолютно обвързващи с ясно установени уговорки за размера на предоставения кредит, сроковете за издължаването му и уговореното обезщетение за забава на коя да е част от вноските в размер на наказателната лихва, което кредитополучателят с подписа си безусловно е валидирал. В жалбата се сочи, че не е налице договаряне при общи условия, а индивидуално уговорени клаузи, в която хипотеза защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е изключение. Поддържа се искане въззивният съд да вземе под внимание, че оспорените клаузи на договора за кредит не са неравноправни и нищожни на сочените от ответниците основания, визирани в чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В жалбата се прави позоваване на практика на ВКС, като се поддържа, че договорът за кредит, какъвто е и процесният, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в §13, т.12 от ДР на ЗЗП, а съгласно чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП при сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансова услуга, договорената клауза, която му дава право да увеличи цената на услугата едностранно, не е неравноправна клауза. В заключение се поддържа, че в случая няма основание клаузите от процесния договор да се приемат за неравноправни в хипотезата на чл.143, т. 10 и т.12 от ЗЗП. Прави се искане, на основание чл. 271, ал.1 ГПК, въззивният съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество на спора, като постанови ново решение, с което двамата ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят исковите суми, ведно със законните последици. Предявява се претенция за заплащане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемите – С. Х. А. и М. А. А., чрез своя процесуален представител, в срока по чл. 263 ГПК са депозирали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват, поддържат изразеното в отговора на исковата молба, като противопоставят възражения срещу наведените във въззивната жалба твърдения. Правят искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение 2 като правилно и обосновано. Претендират присъждане на направените разноски.

Софийският апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

В исковата молба се твърди, че на 29.11.2007 г. в град София между „ОББ“ АД - в качеството на кредитодател, и С. Х. А. - кредитополучател, е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит за сумата 80 000 евро с цел рефинансиране на предходен ипотечен кредит и ремонт на недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в ***, ж.к. ***, на третия етаж, в сграда, изградена в УПИ III-170, кв. 38, представляващ съпружеска имуществена общност между двамата ответници. Твърди се, че съгласно чл. 3 от договора, кредитът е следвало да се усвои на два транша - първият в размер на 67 000 евро и вторият в размер на 13 000 евро. Уговорен е бил съответният лихвен процент /съобразно чл. 5, ал. 1 от договора/ и той е бил съответно: 6,25 % годишна лихва за първия транш и 7,25 % - за втория, предвидено е било ежемесечно олихвяване и възможност банката да променя едностранно размера на лихвения процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия. Договорени са били и съответните наказателни лихви, както и всички други такси по кредита. В исковата молба се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 12 от договора, кредитът е следвало да бъде издължен на 180 месечни анюитетни вноски, считано от 05.01.2008 г., платими на пето число на месеца, като крайният срок за погасяване страните са определили на 05.12.2022 г. Сочи се, че, поради неплащане на дължимите месечни погасителни вноски в срок, банкатакредитор е изпратила до ответниците уведомления за предсрочна изискуемост, получени от ответника М.А. за двамата ответници на 01.04.2017 г., но плащане не е извършено. С петитума на исковата молба ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответниците за солидарното им осъждане да платят процесните суми, дължими по договора за кредит, а именно: 47 131, 89 евро - непогасена главница по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 29.11.2007 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателно плащане на сумата, 1830, 41 евро - договорна лихва до датата на предявяване на исковата молба, 2 998, 14 евро наказателна лихва върху просрочени главници до датата на предявяване на исковата молба /на основание чл. 6, ал.1 от договора с начална дата – 05.07.2016г. – вж уточнителна молба от 25.02.2021г. – лист 36 от делото пред САС/.

Ответниците са оспорили предявените искове като неоснователни и недоказани. Възразили са, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи – чл. 5(3) и чл. 7(3). Възразили са срещу настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, като са поддържали, че не е налице редовно 3 уведомление за настъпване на тази предсрочна изискуемост. Възразили са, че са извършили плащания в твърдения период на забава. Оспорили са претендирания размер на вземанията. Възразили са, че ответникът М.А. не е солидарно задължен по процесния договор за ипотечен кредит и исковата претенция срещу него е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, първостепенният съд е приел, че посредством сключения договор, страните са били обвързани от валидно правоотношение, по което банката-ищец е предоставила договорената сума, която е била усвоена от кредитополучателите - ответници. Предвид установеното неизпълнение от страна на последните, за банката е възникнало правото да поиска обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Приел е, че предвид характера на предявения иск, то следва да прецени това превръщане на кредита в предсрочно изискуем в съответствие с нормата на чл. 432, ал. 2 ТЗ, според която банката - ищец е следвало да даде на ответниците - длъжници и кредитополучатели достатъчен срок, преди да упражни правото си да иска предсрочно връщане на дължимата по договора сума. Посочил е, че доказателства за изпълнение от страна на ищеца на това законово изискване по делото не са били представени, поради което е направил извод, че по делото не е доказано наличие на изискуемо вземане в полза на ищцовата страна срещу ответниците, намиращо своето основание в процесния договор за ипотечен кредит, като напротив в нарушение на нормите на закона и договора, той е бил обявен за предварително предсрочно изискуем, въпреки договорения в него краен срок 2022г., поради което е отхвърлил исковете.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, въззивният съд счита, че то е изцяло валидно и допустимо в обжалваните части, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност. Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК и задължителните указания по приложение на посочената норма, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по т.д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на исковото производство са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 6, ал.1 от договора.

По същество на спора, с оглед релевираните в жалбата оплаквания за неправилност на обжалваното решение, въззивният състав намира следното:

4

От данните по делото, настоящият състав приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, породено от сключен на 29.11.2007 г. в град София между „ОББ“ АД - в качеството на кредитодател, и С. Х. А. - кредитополучател, договор за предоставяне на ипотечен кредит за сумата 80 000 евро с цел рефинансиране на предходен ипотечен кредит и ремонт на недвижим имот - апартамент № 5, находящ се в ***, ж.к. „***“, на третия етаж, в сграда, изградена в УПИ III-170, кв. 38, район „Витоша“. Не се спори, а и от приложените доказателства /нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №10, том III, рег. №2618/ се установява, че учредената договорна ипотека е върху имот, представляващ съпружеска имуществена общност между двамата ответници. Видно от сключения между страните договор, банката е предоставила на кредитополучателя С. Х. А. кредит в размер на 80 000 евро, като кредитът е следвало да се усвои на два транша първият в размер на 67 000 евро и вторият в размер на 13 000 евро. По делото не се спори, че кредитът е бил напълно усвоен. В чл. 5 (1) от договора е уговорен съответният лихвен процент и той е бил съответно: 6,25 % годишна лихва за първия транш и 7,25 % - за втория. Общият брой на анюитетните вноски е 180, които са дължими, считано от 05.01.2008г. на 5 число на месеца – чл. 12 от договора. Крайният срок за погасяване на кредита е 05.12.2022г. – чл. 13 от договора. С подписването на договора и получаването на сумата (усвояването на сумата) за длъжника е възникнало задължението да плаща месечните погасителни вноски в уговорените размери и условия, съгласно договора и погасителния план. Договорът е подписан от М. А. А., в качеството му на съпруг на длъжника.