Решение № 2933 от 10.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2933 гр. Пловдив, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330113546 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Г. С., чрез пълномощник – ЕАД К. П. Р., против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане от ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4000 лева, представляваща платена без основание по недействителен Договор за паричен заем № *** от **** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и евентуален осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2684,38 лева, представляваща платена без основание по недействителна клауза за неустойка в чл. 8 от Договор за паричен заем № **** от **** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.08.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на **** г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № ****, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 4000 лева, при ГПР от 49,447 % и месечен лихвен 1 процент 3,400 %, на 24 месечни вноски. Обща сума за плащане възлизала в размер на 5915,62 лева при месечна вноска в размер на 246,48 лева. Съгласно чл. 6 от договора заемът следвало да бъде обезпечен с гарант/и, които да отговарят на изискванията, предвидени в Общите условия към договора, както и още едно обезпечение по избор на заемателя измежду ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга. В чл. 8 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, заемателят дължал неустойка в размер на 3276,38 лева. Посочва се, че ищецът погасил изцяло задълженията си по процесния договор, като е заплатил обща сума в размер над 8600 лева на 20 месечни вноски по 383 лева и една вноска в размер около 1000 лева в периода 21.01.2021 г. – 21.09.2022 г.

Ответното дружество издало Удостоверение № ****/21.09.2022 г., в което било посочено, че предоставеният заем е бил предсрочно погасен. От правна страна са изложени съображения, че процесният договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК и ищецът следвало да върне само чистата стойност на кредита. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сочи се, че в договора не е посочено как е формиран ГПР и какви точно разходи са включени в него. Изтъква се, че неустойката по чл. 8 от договор представлява допълнително възнаграждение, което следва да бъде включено в ГПР, но не е, което води до нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал. 1 от ЗПК. По този начин потребителят бил поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и нямал необходимата информация колко точно е оскъпяването на кредита му. По отношение на възнаградителната лихва се сочи, че уговореният месечен размер от 3,400 % възлиза на 40,80 % ГЛП, което противоречи на добрите нрави и трайно установената съдебна практика. На следващо място се твърди, че процесният договор е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, тъй като липсвала информация за разпределението на погасителните вноски между дължимите по договора суми. Относно клаузата на чл. 8 от договора се претендира нищожност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции, като целяла неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложените съображения се предявява исковата 2 претенция и се претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Посочва се, че потребителят предварително се е запознал с Общите условия, а в договора ясно били посочени възможните варианти за обезпечение и дължимата неустойка, като с полагането на подписа си потребителят се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. Признава се наличието на сключен между страните договор за заем, задълженията по който са погасени предсрочно, за което е представена справка за разпределение на постъпилите суми. Изложени са съображения, че процесният договор е действителен и не противоречи на закона и добрите нрави, като не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Твърди се, че неустойката по чл. 8 от договора не следва да се включва в размера на ГПР, доколкото не представлява разход по кредита. Поддържа се, че клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Претендира се, че уговорката за заплащане на неустойката е в съответствие с принципа, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД за свобода на договаряне. Наред с това се изтъква, че ищецът имал право на отказ от сключване на договора, в случай, че не може да предостави уговорените обезпечения. Според ответното дружество уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави. По наведените доводи се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 28.05.2025 г., е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер от сумата в размер на 4000 лева на сумата в размер на 5106,42 лева.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № **** о т **** г., 3 сключен между „Креди Йес“ ООД и Ц. Г. С., по силата на който на ищцата е предоставена сумата в размер на 4000 лева за срок от 24 месеца с погасителна вноска в размер на 246,48 лева, при уговорен ГПР в размер на 49,447 % и месечен лихвен процент в размер на 3,400 %.

Съобразно чл. 6, вр. чл. 8 от договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора две обезпечения, както следва: 1) физическо лице - гарант, което следва да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания в чл. 10, ал. 2, т. 1 от приложимите към договора за кредит Общи условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, както и 2) ипотека върху недвижим имот или особен залог върху движимо имущество, или банкова гаранция, или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно чл. 8 от договора в тежест на длъжника е да заплати на кредитора неустойка в размер от 3276,38 лева.

Видно от удостоверение с изх. № 6992/21.09.2022 г., издадено от ответника, на 21.09.2022 г. процесният кредит в размер на 4000 лева е предсрочно погасен.

От представената с отговора на исковата молба справка за извършени по договора се заем, се установява, че ищецът е заплатил на ответното дружество по договор за паричен заем № **** от **** г. сумата в общ размер от 9106,42 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установи, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което 4 при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съобразно разпоредба на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 6, вр. чл. 8 от процесния договор, при непредоставяне в срок от страна на заемателя на обезпечение в полза на заемодателя, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 3276,38 лева.

Разпоредбата на чл. 6 от договора, възлага в тежест на заемателя, в тридневен срок от сключване на договора да осигури в кумулативност действието на две обезпечения: физическо лице - гарант, което следва да отговаря на поставените изисквания така, както е описано по-горе и ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури две обезпечения под формата на физическо лице гарант, което да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него и ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, или ценна книга, издадена в полза на 5 заемодателя. Освен това очакването е длъжникът по договора за заем да изпълни това задължение в тридневен срок от подписване на договора. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от потребителя, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при формиране на ГПР по договора, за което се съдържа изрично признание в подадения по делото отговор на исковата молба. При това положение очевиден е стремежът му по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи на съда са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в погасителния план към договора изначално добавя вземането за „неустойка” към всяка анюитетна вноска. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение.

Именно предвид гореизложеното съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.