Решение № 17237 от 25.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17237 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110149260 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. А. К. с искане да бъде признато за установено, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 560,57 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „Проф.

Асен Златаров“№ 23, ет. 4, апартамент, аб. № 326753, инсталация 4000072891, ведно със законната лихва от 19.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането; 84,11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 06.10.2020г.; 26,54 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането и 5,16 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 31.10.2017г. до 06.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2020г. по ч.гр.д. 50502/2020г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, 1 че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител- адв. Г. Л., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е формулирал претенцията си по месеци. Ответникът оспорва през процесния период да е доставяна топлинна енергия. Оспорва, че дяловото разпределение и изравнителните сметки през процесния период са изготвени съобразно реалния отчет на уредите за дялово разпределение в процесния имот, както и че претендираните от ищеца суми за топлинна енергия са начислени въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение. Оспорва твърдението, че дължимите суми за процесния имот не са заплатени. Оспорва твърдението, че ОС на ЕС е взело решение за избор на ФДР и е сключило договор с „Бруната“ ООД за извършване на услугата за дялово разпределение за процесната сграда. Твърди, че процесната сграда не е била топлоснабдявана през процесния период, както и че подадената топлинна енергия за процесния имот през процесните периоди е била в обема, необходим за начисляване на претендираните от ищеца суми. Възразява, че измервателните уреди в процесния имот са имали показанията по реален отчет за съответния процесен период.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва етажната собственост да е избирала посочената от ищеца фирма за дялово разпределение. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

С молба от 29.04.2024г. третото лице –помагач „Бруната“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че дяловото разпределение за процесния период и имот е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими. За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна 2 енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай от представения в цялост от Службата по вписванията препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том II, рег. № 8131, дело № 213/2014г. от 23.12.2014г. се установява, че ответникът Р. А. К. е придобил на така посочената дата собствеността върху процесния недвижим имот, а именно апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Проф. Асен Златаров“, № 23, ет. 4. При това положение и при липса на твърдения и доказателства за извършени други разпоредителни сделки с процесния имот следва изводът, че за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. ответникът Р. А. К. е бил страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество за процесния имот.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за извършването й, както и от представените от третото лице-помагач документи и индивидуални справки за дялово разпределение. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела, а само щранг-лира в банята и един водомер за топла вода. Отдадената от щранг-лирата топлинна енергия е разпределена по реда на т. 6.5 от Приложението към Наредба № 16-336 на база инсталираната мощност и максималният специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реален отчет на монтирания в имота водомер, за което са представени протоколи за отчет, подписани от ответника като потребител. Топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на база съгласно т. 6.1.1 от Приложението към Наредба № 16-336 въз основа на инсталираната мощност и денградусите за периода. Установено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената по общия топломер. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество.

3

Установено е, че общият топломер в абонатната станция е преминал периодични метрологични проверки и отговаря на одобрения тип.

Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се установява от събраните по делото доказателства.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на представените от фирмата за дялово разпределение отчетни документи и индивидуални справки за дялово разпределение, както и на извършените от вещото лице изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация, а не единствено на счетоводните записи на ищеца. Освен това в случая изводите на вещото лице се подкрепят напълно и от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От експертното заключение по СТЕ се установява, че след отчитане на изравнителните резултати, за процесния период от м.05.2017г. до м.04.2019г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 560,57 лева.

От експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат за възстановяване не са прихващани задължения извън процесния период, не са установени и плащания на процесните суми. Следователно предявената искова претенция за цена на топлинна енергия се явява доказана по основание и размер.

На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Бруната“ ООД, като видно от представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални изравнителни сметки, услугата е предоставена през процесния период. Оспорването на проведеното общо събрание на етажната собственост е недопустимо извън сроковете по ПУРНЕС /отм./, респ.

ЗУЕС, поради което не подлежи на разглеждане в настоящото производство. Видно от съдържанието на договора, протоколът е от 22.10.2012г. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От приетото експертно заключение по ССчЕ се установява, че за периода от м.09.2017г. до м.04.2019г. стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 26,54 лева, каквато е и претендираната по делото сума.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и 4 ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., мораторната лихва се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни сметки.