Решение № 1 от 17.01.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Разград, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Д. Христов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело № 20233300900041 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, с която е предявен от ищеца "Роуд дизайн" АД, ЕИК 203877113, чрез пълномощника адвокат П. З. от АК – Разград, ПРОТИВ ответника "ХИМИК" АД, ЕИК 826043835 /при частично прекратяване с разпореждане № 101 от 30.11.2023г. постановено по настоящото дело, потвърдено с влязлото в сила като необжалвано в тази част Определение № 146 от 26.02.2024г. по въззивно частно търговско дело № 20243001000012 по описа за 2024 година на Апелативен съд – Варна/, установителен иск по чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване на нищожността на РЕШЕНИЕТО на изпълнителния директор Я. Г. К., обективирано в Декларация за оттегляне на пълномощия с нотариална заверка на подпис на Я. Г. К. с рег. № 8529/04.09.2023г. на нотариус Н. С.а, за оттегляне изцяло пълномощията на прокуриста на ХИМИК АД В. Т. С., изброени в пълномощно с рег. № 6029/30.06.2023г. на нотариус Н. С.а.

В исковата молба ищецът излага следните мотиви за нищожността:

1. Считано от 31.08.2023г. Я. Г. К. няма качество на изпълнителен директор на „ХИМИК“ АД и представителна власт по отношение на дружеството, защото е освободен като член на Съвета на директорите на Химик АД с решение на Общото събрание на дружеството от 31.08.2023г. К. продължава да бъде вписан в търговския регистър като член на съвета на директорите на ХИМИК АД и като изпълнителен директор на дружеството, само защото, злоупотребявайки с процесуалното право на иск предизвикал постановяването на Определение № 45 от 01.09.2023г. по ч.т.д. № 28/2023г. на РОС за спиране на неговото заличаване в търговския регистър. Във вътрешните отношения между акционери, членове на съвета на директорите и 1 прокурист, обаче, приетите на 31.08.2023г. от Общото събрание промени са настъпили на същата дата с тяхното приемане.

2. Дори К. все още да притежаваше качеството на член на Съвета на директорите на ХИМИК АД и на изпълнителен директор на дружеството, неговото изявление за оттегляне на упълномощаването на прокуриста, отново щеше да бъде нищожно, защото прокуристът е избран и упълномощен като такъв по единодушно решение на Съвета на директорите от 30.06.2023г. и може да бъде освободен само по решение на същия колективен орган. Не съществува решение на Съвета на директорите на ХИМИК АД за освобождаване на прокуриста и за оттегляне на упълномощаването му, поради което те не са настъпили.

3. Липсва адресирано до прокуриста волеизявление за оттегляне на упълномощаването му като такъв. Процесната Декларация за оттегляне на пълномощия с нотариална заверка на подпис на Я. Г. К. с рег. № 8529/04.09.2023г. на нотариус Н. С.а не е адресирана до прокуриста, не му е връчвана и по тази причина поначало не е годна да породи каквито и да е правни последици.

Ищецът твърди, че е мажоритарен акционер в ХИМИК АД, като именно това му качество обуславяло правния му интерес от установяването на прогласяване нищожността на съдържащото се в тази декларация волеизявление на Я. Г. К., че оттегля изцяло пълномощията на прокуриста на Химик АД В. Т. С., изброени в пълномощно с рег. № 6029/30.06.2023г. на нотариус Н. С.а. Молбата представлява искане за прогласяване нищожността на решение на управителен орган на дружеството – това на неговия изпълнителен директор.

С допълнителна молба ищецът е посочил, че качеството на ищеца на акционер в ответното дружество обуславя активната му процесуална легитимация и правния му интерес от предявяването на иск по ч. 71 ТЗ. Освен горното е посочил, че извършеното от Я. К. правно действие /волеизявление/ от името на ХИМИК АД, а именно атакуваното оттегляне на упълномощаването на прокуриста, материализирано в процесната „Декларация за оттегляне на пълномощия“, пряко нарушава членствените права на ищеца, тъй като създава условия за недобросъвестно еднолично негово управление на ХИМИК АД. Я. К. се опитвал без съгласието на мнозинството от членовете на съвета на директорите, да прекрати прокурата и така да установи еднолична и безконтролна власт върху ХИМИК АД в своя полза и във вреда на ищеца.

Ищецът излага подробни съображения. Претендира разноски.

Ответникът "ХИМИК" АД, чрез прокуриста В. Т. С., депозира писмена молба, с която признава изцяло исковите претенции.

Ответникът "ХИМИК" АД, чрез изпълнителния директор Я. Г. К., депозира писмена молба, с която намира исковата молба за нередовна, а исковите претенции за недопустими, поради което моли производството да 2 бъде прекратено. По същество – намира исковите претенции за неоснователни и недоказани, поради което моли същите да бъдат отхвърлени. Прави възражение за недължимост на разноските на насрещната страна, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Излага подробни съображения.

СЪДЪТ след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл. 105 и чл. 104, т. 7 от ГПК и чл. 71 от ТЗ. Внесена е определената държавна такса. Налице е правен интерес от водене на делото, след като се твърди, че са били нарушени членствените права на ищеца.

Предявен е установителен иск с правно основание в чл. 71 от ТЗ във вр. чл. 124, ал.1 ГПК.

Съгласно трайно установената съдебна практика, решенията на органите на търговското дружество, които са приети в противоречие с учредителния акт или императивни разпоредби на закона, с изключение на нормите, уреждащи компетентността, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна чрез предявяване на конститутивен иск. Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита на правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от Общото събрание органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок и с оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Ако е взето нищожно решение от орган, различен от Общото събрание, което засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск за защита срещу нарушението. Правният интерес за предявяване на установителния иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост.

По отношение на осъдителните и конститутивните искове по чл. 71 ТЗ, правният интерес е презумптивен, като за допустимостта на тези видове искове е достатъчно ищецът да установи, че е съдружник или акционер. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСТК на ВКС, решение № 50/16.06.2014 г. по т. д. № 1087/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 196/2013 от 10.01.2014 г. по т. д. № 615/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.

3

По допустимостта на исковите претенции и възражението на ответника "ХИМИК" АД, чрез изпълнителния директор Я. Г. К., за недопустимост на производството.

Иска е допустим, съгласно задължителните за настоящия състав указания дадени с Определение № 146 от 26.02.2024г. по въззивно частно търговско дело № 20243001000012 по описа за 2024 година на Апелативен съд – Варна.

По възражението на ответника "ХИМИК" АД, чрез изпълнителния директор Я. Г. К., че ищецът не е акционер в "ХИМИК" АД.

Съобразно служебна справка в ТРРЮЛНЦ, към датата на исковата молба, а и към момента, ищецът е акционер в ответното дружество, поради което възражението е неоснователно.

По същество.

Съобразно служебна справка в ТРРЮЛНЦ към датата на подаването на исковата молба и понастоящем ответното акционерно дружество се представлява от изпълнителния директор Я. Г. К. и от прокуриста В. Т. С. заедно и поотделно. Посоченият режим на представителство означава, че всеки от тях разполага със самостоятелна представителна власт, съответно като овластен от СД да представлява дружеството изпълнителен член /чл. 235, ал. 2 ТЗ/ и като упълномощен от търговеца прокурист /чл. 22, ал. 1 и чл. 24 ТЗ/. На основание чл. 30, ал. 1 ГПК за третите лица и за съда дружеството се представлява от вписания овластен с представителни правомощия член на СД и от вписания прокурист с обем на представителната власт, определен от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ТЗ прекратяването на представителната власт на прокуриста настъпва с вписване на оттеглянето на упълномощаването в търговския регистър. В разглежданата хипотеза на представляване на дружеството - заедно и поотделно от изпълнителния директор и прокуриста всички промени, свързани с представителната им власт спрямо третите лица имат действие от вписването им в търговския регистър /чл. 235, ал. 5 ТЗ и чл. 25, ал. 1 ТЗ/. Така и Определение № 1018 от 22.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 421/2024 г., I т. о., ТК.

Между страните не се спори, а и на настоящия състав е служебно известно, че на производство в Окръжен съд – Разград се намира търговско дело № 20233300900027 по описа за 2023 година. Същото е образувано по искова молба, подадена от „Броком Плюс“ ЕООД, гр.Разград, ЕИК 826048227, представлявано от управителя Я. Г. К., при заявено качеството на акционер в „Химик“ АД гр. Разград против същото акционерно дружество, с която ищецът претендира да бъдат прогласени за нищожни и в условията на евентуалност да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на съвета на директорите на „Химик“ АД, приети на заседание на СД от 31.08.2023 г., взети общо по пет точки, като едно от тези решения е решение, с което Я. Г. К. е освободен като член на Съвета на директорите на Химик АД /л. 57-105/. В случая този висящ спор не се явява преюдициален за настоящото 4 производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - така и Определение № 2905 от 8.11.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 2408/2024 г., II т. о., ТК.

Няма спор между страните, че горепосоченото решение на СД от 31.08.2023 г. за освобождаване на Я. Г. К. не е вписано в ТР, тъй като вписването е спряно с Определение № 45 от 01.09.2023г. по ч.т.д. № 28/2023г. на РОС, потвърдено с окончателното Определение № 726 от 10.10.2023 г. постановено по въззивно частно търговско дело № 20233001000552 по описа за 2023 година на Апелативен съд – Варна.

По делото не се спори

, че е налице решението на изпълнителния директор на ответника "ХИМИК" АД - Я. Г. К., обективирано в Декларация за оттегляне на пълномощия с нотариална заверка на подпис на Я. Г. К. с рег. № 8529/04.09.2023г. на нотариус Н. С.а, за оттегляне изцяло пълномощията на прокуриста на "ХИМИК" АД В. Т. С., изброени в пълномощно с рег. № 6029/30.06.2023г. на нотариус Н. С.а /л.16/.

Фигурата на прокуриста е уредена в чл.21 - чл.25 ТЗ. Според тази уредба, прокурата е от мандатно естество, в съответствие с което законодателят в чл.25 ТЗ препраща прекратяването й към правилата, приложими за мандата - чл.280 - чл.292 от ЗЗД.

Основаният спорен въпрос по настоящото дело е дали е необходимо решение на съвета на директорите за прекратяване на прокурата.

По този въпрос съдебната практика е противоречива.

Според ПЪРВОТО становище:

Упражняването на потестативно право да се прекрати прокурата н е е обусловено от спорната декларация, а от наличието на решение от съответния компетентен орган на дружеството, в случая съвета на директорите. Това становище е намерило израз в Определение № 34 от 16.01.2024 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 645/2023 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 2235 от 9.08.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 409/2024 г., II т. о., ТК, както и в окончателното Определение № 765 от 25.10.2023 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 20233001000573 по описа за 2023 година.

Според ВТОРОТО становище:

За да е валидно изявление за оттегляне на упълномощаването на прокуриста, то трябва да изхожда от лице, което има правото да изразява воля от името на юридическото лице-търговец, каквито са органният му представител, който има това правомощие по силата на закона или договорният му представител, който получава това право по силата на сключена упълномощителна сделка. Това становище е намерило израз в окончателното Решение № 1607 от 16.09.2016 г. на СГС по т. д. № 6529/2016 г.