Решение № 502 от 01.06.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3187/2023
- Вид
- Решение № 502
- Подписан
- 01.06.2024
- В сила
- 12.07.2024
- Състав
- Олга Златева
Цитирани разпоредби
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 426 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433 ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" и б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" и б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за нормативните актове
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18 ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 502 гр. Стара Загора, 01.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Олга Златева при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20235530103187 по описа за 2023 година
Предявен е иск от М. Ц. П. от гр. Стара Загора против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД - гр.София, по чл. 439 от ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на Заповед за изпълнение от 27.09.2011г., по ч.гр.д. .........г. и Заповед за изпълнение от 28.09.2011г. и двете по описа на PC – Ст.
Загора, били издадени два броя изпълнителни листове от 16.11.2011г., в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, като същият бил задължен да заплати на дружеството сума в размер на около 7000 лв., представляваща главници по Договор за кредит, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и съдебноделоводни разноски за издадените книжа по заповедното производство.
Въз основа на издадените изпълнителни листове, на 16.11.2016г. ответникът подал молба за образуване на изпълнително дело, с искане да бъде изпратена призовка за доброволно изпълнение до длъжника, извършване на справки за секвестируемото му имущество, а при наличието на такова, да бъде наложен запор върху него, както и искане за присъединяване на разноските по изпълнителното дело.
Било образувано изпълнително дело № ........г. по описа на ЧСИ Г. И., рег. № ......., с р-н на действие ОС-Стара Загора.
При направена справка по ИД се установявало, че последното валидно изпълнително действие било извършено на 28.06.2018г., след което не били предприемани никакви нови изпълнителни действия, като в тази връзка, на 12.07.2021г. ЧСИ прогласявало момента на настъпване на т.нар. „перемпция“, въз 1 основа на която изпълнителното производство било прекратено по силата на закона.
След прекратяване на изпълнителното производство, на осн. чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, ЧСИ отбелязал върху ИЛ, че последното изпълнително действие, наложено против длъжника било „плащане по запор от 22.05.2019г.“.
При положение, че нямало обективни данни, които да оправдавали непредприемането на нови действия след 28.06.2018г. от страна на взискателя и ЧСИ, би следвало да се приеме, че давността и перемпцията се прекъсват чрез бланкетни искания и насоченост на изпълнение, което не се основавало на акт на ръководещия орган в изп. процес, като освен всичко не били последвали и никакви действия, целящи реалното осъществяване на принудителното производство, което противоречало на смисъла на изп. процес и целта на закона. Това би означавало длъжникът да се постави в ситуация, при която никога не би могъл да се позове на перемпция или давност, макар фактическите действия по изпълнението да не се изпълняват и дори да не се пристъпва към осъществяването им.
На 17.07.2023г., въз основа на цитираните изпълнителни листове, издадени на 16.11.2016г. и съхранявани в кориците на ИД № ........г., били образувани нови две изпълнителни производства, а именно: ........... отново по описа на ЧСИ Г. И..
Предвид факта, че ЧСИ не бил служебно задължен да следи за настъпила погасителна давност, същият образувал двете изпълнителни дела, въпреки, че изпълнителните листове били погасени по давност.
Счита, че липсата на съответна адекватна активност от страна на взискателя, в случая се приравнявало на бездействие, което не можело да се възлага в тежест на длъжника /макар и принципно неизправен платец на налични задължения/.
С посоченото в т. 10 от ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, се приемало, че новата погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие, както се посочва, че за последно такова следва да се приема фактическото налагане на запор, което в конкретния случай е настъпило на 28.06.2018г. От тази дата, до предявяване на исковата молба, погасителната давност за вземането за главница по кредита и акцесорните задължения към него били изтекли /28.06.2023г./, по смисъла на чл. 110 от ЗЗД/, т.е. преди образуване на новите изпълнителни дела от 17.07.2023г., като след образуването на същите, изтеклият давностен срок не следвало да бъде подновяван.
Отделно от това, постъпилите плащания не представлявали годни изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „а“ и б. „в“ от ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД. Признанието на дълга било волево действие на длъжника, с което се изразявало съгласие, че същият дължи, респ. плаща доброволно задълженията си, воден от собствената си воля. Волеизявление за признание от страна на ищеца нямало.
В случая, дори да се приеме най-неблагоприятният за длъжника вариант - лично 2 плащане /не постъпления от запор/, то те не били доброволни, тъй като били направени, във връзка с предприето принудително изпълнение, т.е. не било налице нито признание, нито доброволност, които да обусловят приложение нормата на чл.
116 от ЗЗД /в т. ч. постановените по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 139 от 28.08.2013г. на ВКС по т. д. № 98/2012г., II т. о; Решение № 112/11.02.2010г. по гр. дело № 179/2009г. на ВКС и др./.
Сочи, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение била прекъсната погасителната давност за вземанията на заявителя, считано от датата на иницииране на заповедното производство. След образуването на изпълнително дело № ............, както и след наложения запор от 28.06.2018г., нямало данни по делото, от които да се приеме друг момент, прекъсващ давността на изпълнителните титули от 16.11.2011г. От тази дата била започнала да тече новата погасителна давност, след изтичане на която са били образувани ,.......... г. от 17.07.2023г. по описа на ЧСИ Г. И., рег. № ......., с р-н на действие ОС-Стара Загора.
Така от датата на последното изпълнително действие - 28.06.2018г., започвала да тече нова 5-годишна давност, която е изтекла на 28.06.2023г.
Налице е постъпило частично плащане по партидата на длъжника - ищец на 28.05.2019г., което ЧСИ е отбелязал върху ИЛ. Същото обаче не можело да се приеме за валидно изпълнително действие, с което да се прекъсва давността на ИЛ. Дори да се приеме, че тези частични плащания, преди изтичане на давностния срок, са направени лично от ищеца, те не представлявали признание на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл.116, б. „а“ и б. „в“ от ЗЗД, водещо до прекъсване на давността.
Следвало да се обърне внимание и че в изпълнителния процес давността не спира. Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Нова погасителна давност за вземането, при настъпила перемпция, започвала да тече от датата, на която е поискано/извършено последното валидно изпълнително действие, в конкретния случай - 28.06.2018г. /в този смисъл - ТР № 2/2013г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Сочи, че действително ответникът – взискател е подал молба от 16.08.2018г. за извършване на справки, като в условията на евентуалност да бъде насочено изпълнение върху същите, в случай, че такива бъдат открити. В тази молба обаче не било поискано извършване на конкретни изпълнителни действия за събиране на вземането му, съгл. т. 1 от горепосоченото ТР, като принудителното изпълнение е следвало да се насочи върху отделен имуществен обект на длъжника, с налагането на запор или възбрана върху този обект. В случая, до налагането на запор или възбрана върху имущество на ищеца не се е стигало с визираната молба, именно защото конкретно секвестириуемо имущество не е било установено. Нещо повече, не е било поискано от съдебния изпълнител да се извърши повторно или ново действие, от което 3 да се наложи валидно изпълнително такова, което дава индиция, че от 28.06.2018г. до настоящия момент е налице бездействие от вида незаинтересованост по висящо изпълнително производство, а след това и такова, влияещо върху погасителната давност.
Сочи, че, видно от проследените в хронологичен ред събития, касаещи издаването на изпълнителните титули и образуваното ИЛ № ..........г., както и последвалите такива - ..........., всички по описа на ЧСИ Г. И., счита, че е налице изтекла 5 - годишна давност, погасяваща правото на принудително изпълнение на кредитора.
Моли съда да признае за установено спрямо ответника, че сумите, предмет на новообразуваните изпълнителни дела, не се дължат, поради погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва, като неоснователен.
Заявява, че на 15.04.2008г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с универсален правоприемник "БНП Париба Пърсънъл Файненс C.A.", клон България - в качеството му на кредитор, и ищеца - в качеството му на кредитополучател, бил подписан Договор за кредит № .........г. между същите страни бил подписан Договор за кредит № ........... Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД финансирал кредитополучателя /ищеца/, а за последния било възникнало задължение да издължи горепосочените кредити, съгласно условията по договорите.
По молба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, въз основа на процесните изпълнителни листове, на 05.01.2012г. било образувано изп. дело № ..........г. по описа на ЧСИ И. С.. По време на производството по това дело били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност.
С молбата си за образуване на изпълнително дело - на 05.01.2012г., взискателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ И. С.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно ТР от 26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл. 426 ал. 2 ГПК/ и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426 ал. 3, вр. чл. 129 от ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." Счита, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ, е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност /цитира съдебна практика/.
На 14.05.2012г. били изходирани запорни съобщения - до ОББ, ЦКБ и КАТ, както и съобщение до длъжника за насрочен на 04.06.2012г. опис на автомобил.
4
На 04.03.2014г. - съобщение за опис на движими вещи на адреса на длъжника.
Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната давност. Волята на взискателя за събиране на вземането е безспорно изразена, в тази вр.: „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.“. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение - ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГК. Множество съдебни решения подкрепяли тази теза, като например: Решение № ......... на СГС по гр. д. № .......г.: „Във връзка с изложеното, съдът намира, че насрочването на опис от съдебния изпълнител представлява предприемане на действия по изпълнението чрез конкретен изпълнителен способ, което от своя страна прекъсва изтичането на давността, дори да не бъде реално извършено, тъй като не е налице бездействие на кредитора“; Решение № .....: „Така насрочването на опис от ЧСИ е със същата последица, каквото би имало искане на взискателя за насочване на изпълнението към определен обект от имуществото на длъжника“; Решение № ...... от 19.06.2019г. на СГС по гр. д. № 10659/2018г.: „...следващо валидно изпълнително действие е изпращане на запорно съобщение до работодателя на длъжника на 27.03.2015г., респективно изпращане на съобщения до длъжника от 08.01.2016г. и от 01.02.2017г. за насрочване на опис на движими вещи“; Решение № ..... от 14.06.2018г. на Окръжен съд Пловдив, по гр.д. № 3166/2018г.: „От така изброените в хронологичен ред изпълнителни действия, предприети по отношение на ищеца, както се прие по-горе, на първо място, течението на погасителната давност е било прекъснато от насрочения опис на движими вещи на 19.04.2011г., макар и такъв реално да не е бил извършван“; Решение № 1312 от 28.05.2018г. по гр.д. № 3527/2017г. на Апелативен съд – София: „Разпореждането на съдебния изпълнител за насрочване на опис на движимите вещи съставлява предприемане на изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ и има ефект да прекъсне срока на погасителната давност“; Определение № 278 от 8.05.2019г. на ВКС по т.д. № 2469/2018г., II т.о., ТК, постановено, във връзка с цитираното Решение на Апелативен съд – София; Решение № 5472 от 18.07.2019г. на СГС по гр.д.