Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260084 от 20.07.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 169/2020
Вид
Решение № 260084
Подписан
20.07.2022
В сила
21.12.2023
Състав
ХРИСТО ВАСИЛЕВ СИМИТЧИЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ / 20.07.2022 гр. Стара

Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 03.05. 2022 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ и секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното от съдията

СИМИТЧИЕВ т.д. № 169 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба от А.Ю.П., ЕГН:********** и Л.Й.П., ЕГН:********** и двамата с адрес ***, чрез адв П.К. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ***, ет. 2, вписано в Регистьра на Софийски градски съд с Решение на СГС по ф. д. № 11830/ 2001г, чрез адв. Т.Х.Я. от САК, със съдебен адрес: ***, аи. дясно В исковата молба се твърди, че на 05.08.2019 г., около 19:15 часа в с. Р., общ. К., обл. Стара Загора пред *** е бил паркиран л.а. „***“ с рег. № ***, когато оставеното без надзор от своите родители малолетно дете С.Я.О.успява да приведе автомобила в движение, нарушавайки правилата за движение по пътищата и по този начин блъска малолетната К. П.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на К. П., дъщеря на А. и Л. П..

По случая е образувано ДП № 999/ 2019 г. по описа на РУ — К., пр.пр. № 5253/ 2019 по описа на ОП - Стара Загора, коего към настоящия момент не е приключено. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП е това, че собственикьт на л.а. „***“ с рег. № *** Б.А.К., не е взел мерки против неговото привеждане в движение или самостоятелно потегляне. Поради тази причина, малолетният С. О., който е оставен без надзор от своите родители, успява да задвижи паркирания автомобил. В конкретната ситуация, за Басри Кадир са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното, считат, че в случая съществува пряка причинна врьзка между деянието на собственика на лекия автомобил и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на К. А. П..

Посочва се, че за увреждащия на „***“ с рег. № *** има валидно склочена застраховка ”Гражданска отговорност” - Зелена карта към датата на ПТП, по силата на която се покриват щети, настъпили на територията на Република България. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 477 КЗ, обект на застраховане по ЗГО на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за причинени от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят.

Застраховката, съответно отговорността, е свързана с автомобила. Процесното ПТП е настъпило на територията на Р. България, причинено е от МПС с чужда регистрация и в резултат на същото е пострадал български гражданин. В този случай, на осн. чл. 511 и сл. от КЗ следва да се ангажира отговорността на НББАЗ като представително национално бюро. Отговорността на бюрото е уредена и в чл. 3 от Вътрешните правила на съвега на бюрата. По силата на застрахователния договор, застрахователят, респ. НББАЗ, покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г. С молба от 12.08.2020г., ищците уточняват, че с писмо от НББАЗ до тях с изх.№ 1-2371/25.09.2019 г., са уведомени, че увреждащият лек автомобил е с немска регистрация и същият е застрахован от немската компания „Allianz Versicherungs-Aktiengesellschaft", чийто представител за Р.България е ЗАД „Алианц България”.

Твърди се, че в тази връзка са заведени щети пред НББАЗ с № BG-190-00388 и пред кореспондента за регулиране на щети на територията на Р.

Бъшария ЗАД „Алианц България” АД с № 1021/ 19/ 217/ 500070, по които кьм настоящия момент няма отговор, независимо от изтеклите срокове. С оглед на изложеното, се посочва, че в случая за ищците се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск за определяне от съда на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от процесното ПТП, като в конкретния случай са налице предпоставките за ангажиране отговорностга на НББАЗ.

В резултат на инцидента е загинала К. А. П., на 4 години, която е получила тежки, несъвместими с живота, телесни увреждания, довели до смъртта й. Ищците А.Ю.П. и Л.Й.П. са нейни родители и изключително тежко преживявали смъртта на своята дъщеря. Тя била неочаквана и съкрушителна за тях, тъй като детето ги е напуснало едва на 4 годишна възраст, в началото на жизнения си път. Посочва се, че те са я отглеждали са с много любов и всеотдайност, тя била тяхната радост и надежда. К. била много жизнерадостно и енергично дете, изпълвала със смисъл и радост живота им, давала им много обич.

Детето било на възраст, в която семейната връзка е осъзната, момиченцето било много привързано към родителите си, получавало и давало много обич. Твърди се, че родителите не могат да приемат загубата на детето си, нито да преодолет смъртта й, настъпила в толкова ранна детска възраст, както и че са изпаднали в дълбока и непреодолима тъга. Трагичният инцидент сложил край на отношенията им, предизвикал огромни по обем физически и психически страдания у А. и Л. П., родителите били отчаяни, говорели само за детето си. Твърди се, че и до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на К. П. предизвикват силни емоционални изживявания у ищците, а от друга, страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние.

С оглед изложеното ищците считат, че причинените им болки и страдания следва да бъдат компенсираи.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на собственика увреждащия ла. „***“ с рег. № *****— Б.А.К.. Посочва се, че ответникьт по делото Националю бюро на българските автомобилни застрахователи отоваря за вредите, причинени на български граждани от МПС с чужда регистрация на територията на държава членка, съобразно разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ, какъвто е конкретния случай. Предявеният иск, ищците съобразили, от една страна, с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания, във връзка с причинената смърт, а от друга страна, с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Предвид изложеното, се иска от съда да осъди Сдружение „Национално бюро българските автомобилни застрахователи” да заплати следните суми:

- на А.Ю.П. - сумата от 200 000 лв (след допуснато увеличение на иска в последното заседание над първоначалния размер от 120000 лв), частичен иск от 220 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2019г., до окончателното изплащане;

- на Л. И. П. - сумата от 200 000 лв. (след допуснато увеличение на иска в последното заседание над първоначалния размер от 120000 лв), частичен иск от 220 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2019 г., до окончателното изплащане.

В законния срок, от ответника е подаден отговор на

ИМ, моли съда да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове. Счита, че в настоящия сучай не е изпълнено въведеното в чл.

511, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ) условие за предявяване на съдебна претенция срещу ответника, поради което предявените искове се явяват недопустими.

Посочва, че сдружението

НББАЗ е сезирано по случая едва с получаването на исковата молба, като позовавайки се на чл. 511, ал. 1, т. 2 от КЗ, явяваща се специална по отношение на дейността на Бюрото, същото незабавно е изискало от кореспондента на германския застраховател за територията на РБългария — ЗАД „Алианц България” прекратяване на действията по разглеждане на заведената пред него извънсъдебна претенция и изпращането на пълната преписка по случая.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи възражението за недопустимост на исковите претенции, изразява следното становище:

В исковата молба бланкетно се твърди, че малолетният С.Я.О., е привел МПС марка „***”, модел „***”, рег. № *** в движение и в нарушение на правилата за движение по пътищата блъснал малолетното дете К. П., с което си поведение е причинил смъртта й. В изложението на исковата молба, не се сочат обстоятелствата по настьпване на ПТП, а именно:

- къде се твърди, че е настъпило пътнотранспортното произшествие — на платното за движение, на тротоара, в дворно място, зелена площ и т.н.

- как се твърди, че е приведено в движение МПС от С.Я.О., какво движение, в каква посока, е осъществило МПС след привеждането му в движение.

- къде се е намирало спрямо МПС пострадалото дете К. П. непосредствено преди и към момента на удара.

В исковата молба бланкетно се твърди, че малолетният С.Я.О.е нарушил правилата за движение по пътищата, без да се посочи в конкретика кои правила от въведените със ЗДвП са били нарушени и са станали причина за реализиране на ПТП, освен че същият не е бил правоспособен водач - обстоятелство, произтичащо от възрастта му.

Ответникът счита, че непосочването на механизъм, ясни и категорични действия по реализирането на ПТП, от което се твърди, че е настъпила смъртта на малолетното дете К. П., нарушава правото му на защита и препятства правилното и своевременно организиране на процесуалното му поведение по делото.

Посочва се, че исковата молба съдържа само твърдения и е представен констативен протокол за ПТП, който не съдържа никакви обстоятелства за процесното ПТП и неговото настъпване, което препятства законосъобразното развитие на процеса по предвидения ред и указаните от закона срокове.

Оспорва се изцяло отговорността на малолетния неправоспособен водач на МПС С.Я.О.и собственика на МПС л.а. марка „***“, модел „***" рег. .№ *** Б.А.К. за настьпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Посочва се, че към настоящия момент, отговорността за реализиране на процесното ПТП не е установена по надлежния ред с влязъла в законна сила присъда.

Отделно, твърди, че ако родителите на починалото дете са изпълнили, произтичащото от чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс (СК) задължение за упражняването на постоянен и адекватен надзор над 4-годишната К. П., то ПТП е нямало да настъпи, респ. и последиците от същото.

При условията на евентуалност, се оспорва изключителната отговорност на малолетния С.Я.О.и Б.А.К., като твърди, че пострадалата К. П. е съпричинила с поведението си ПТП, като се е намирала в опасна близост до МПС и е останала незабелязана от малолетния водач С.Я.О..

Отделно, се твърди, че родителите и законни представители на пострадалото малолетно дете, са съпричинили вредоносния резултат, като не са осигурили постоянен и необходим надзор над малолетното си дете, което, непосредствено преди произшествието, се е намирало в опасно близост до МПС.

Твърди се, че ищците са съпричинили в изключително висока степен вредоносния резултат от произшествието, като не са упражнили постоянен и своевременен надзор над малолетната им дъщеря, с което си поведение са поставили в риск живота и здравето й.

Посочва се, че на този етап, както в исковата молба, така и по делото няма данни и не е изследвано поведението на малолетния С.Я.О., на собственика на МПС Б.А.К. и това на пострадалото дете К. П. и нейните родители непосредствено преди и към момента на произшествието.

Оспорва се причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на К. П.. Обръща се внимание, че към настоящия момент по делото не са представени медицински документи, които да установяват, че смъртта на К. П. е настьпила в резултат на процесното ПТП и че се намира в пряка причинна връзка с него.

Оспорва се изцяло претърпяването на неимуществените вреди от ищците и причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.

Евентуално, счита, че претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на по 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева, частично предявени от по 220 000 лева за всеки от ищците, е несъответно на претърпените вреди, както и завишено с оглед принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и съобразно трайната съдебна практика при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди по сходни случаи.