Решение № 17343 от 26.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17343 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110103060 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ......................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. Р. за заплащане на сумата от 519,89 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - ........................., находящ се в гр. ......................, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (12.12.2023 г.) до плащането, сумата от 106,51 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.12.2023 г., сумата от 16,09 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (12.12.2023 г.) до плащането, както и сумата от 4,03 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.01.2021 г. до 05.12.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ч. гр. дело № 68262/2023 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът - Р. К. Р., е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че не оспорва исковете по 1 основание и размер и признава задълженията, поради което е сключила извънсъдебно споразумение с ищеца за разсрочено плащане на всички претендирани по делото суми. Моли да не се допускат поисканите от ищеца експертизи. Моли съда да присъди на ищеца минимално юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производства.

Третото лице помагач на страната на ищеца ................... не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът намира, че са установени в производството, при условията на пълно и главно доказване, всички факти и обстоятелства от фактическия състав на спорното право, в това число, че през процесния период между ищеца и ответника са съществували договорни отношения, с предмет доставка на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през заявения в исковата молба период, че в процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че ищецът е носител на вземане за възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал в забава за изпълнението му.

По делото не е спорно и се установява от събраните в производството доказателства, че за сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове на основание чл. 365 ЗЗД е сключено споразумение между страните от 21.05.2025 г. Съгласно чл. 1 от споразумението негов предмет са сумите, предявени по настоящото гражданско дело. В него се признават всички задължения, предмет на делото за главници и обезщетения за забавено плащане на главниците, задължението за законна лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и задължението за разноски за държавни такси.

Отразено е, че ищецът ще претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производство, които не са предмет на споразумението. Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от ответника при описан погасителен план, чрез седем вноски, от които авансова вноска в размер от 283,43 лв., платима в деня на подписване на споразумението, както и още шест вноски – всяка в размер 110,22 лв., дължими в периода 21.06.2025 г. – 21.11.2025 г., с падеж на последната вноска на 21.11.2025 г. В чл. 3 от споразумението страните са уговорили, че кредиторът се отказва от вземането за законна лихва за периода на разсрочено плащане, при точно изпълнение от длъжника, а в чл. 4 е уговорено, че при неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план или при забавено плащане на дължима сума по погасителния план от страна на ответника повече от 5 календарни дни, 2

„Топлофикация София“ ЕАД има право да поиска продължаване на действията за принудително събиране на дължимите суми, в това число и продължаване на съдебните производства срещу ответника.

Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба - чл.

365, ал. 1 ЗЗД. Вместо, обаче, въз основа на нея да се стигне до прекратяване на делото поради оттегляне на иска, делото може да продължи, като тогава се поставя въпросът за правното значение на сключената извънсъдебна спогодба, на която страната се позовава. Тази спогодба има значението на юридически факт, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така, както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли, че тя е валидна, съдът трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен ефект. Срещу него противната страна може да се брани с възражение за нищожност или унищожаемост на сключената спогодба. Съдът намира, че представеното по делото споразумение от 21.05.2025 г. е валидно, като не са релевирани от страна на ищеца възражения за нищожност или унищожаемост на същото, поради което материалноправният му ефект следва да бъде зачетен.

Ищецът признава, че към датата на проведеното по делото открито съдебно заседание, в която делото е обявено за решаване, ответникът е заплатил на ищеца по сключеното между страните споразумение сума в общ размер 503,87 лева, с което плащане са погасени 193, 01 лева съдебни разноски по споразумението, законна лихва в размер 105,23 лева по споразумението, мораторна лихва в размер 110,54 лева, както и част от главницата в размер 95,09 лева. Ищецът признава, че непогасена остава сума в размер 440,88 лева – главница по споразумението, равняваща се на четири вноски по споразумението, които не са погасени.

Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК – извършеното плащане в общ размер 503,87 лева, претенциите на ищеца за сумите: 106,51 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.12.2023 г., сумата от 4,03 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.01.2021 г. до 05.12.2023 г., сумата от 16,09 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., 193,01 лева - съдебни разноски, 105,23 лева - законна лихва за забава върху главниците, както и частично сумата за главница за ТЕ над 440,88 лева до пълния предявен размер от 519,89 лева, подлежи на отхвърляне.

Исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 440,88 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот ........................., находящ се в гр. ......................, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 68262/2023 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав. Търсеното парично задължение е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна лихва върху главницата. Сумата се явява сбор на остатъка вноски по споразумението (четири вноски), чието плащане страните са разсрочили извънсъдебно.

3

Ищецът има право на съдебни разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. Те са дължими от ответника, тъй като по арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, е дал повод за водене на делото – не оспорва изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на изискуеми задължения на техния падеж е повод за завеждане на дело.

Освен това, съдът отчита уговорката в споразумението, че не е негов предмет вземането за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер, а имено сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ, че Р. К. Р., ЕГН ********** дължи на .................... сумата от 440,88 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - ........................., находящ се в гр. ......................, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 68262/2023 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ........................., ЕИК ..................... срещу Р.

К. Р., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. К. Р., ЕГН ********** дължи на ........................., ЕИК ..................... сумата над 440,88 лв. до пълния предявен размер от 519,89 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - ........................., находящ се в гр. ......................, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 106,51 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.12.2023 г., сумата от 16,09 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 4,03 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 15.01.2021 г. до 05.12.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 68262/2023 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. К. Р., ЕГН ********** да заплати на ........................., ЕИК ..................... сумата от 50 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68262/2023 г. по описа на СРС, ГО, 119 състав, както и сумата от 100 лв., представляваща разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .................... като помагач на страната на ищеца.

4

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5