Решение № 6566 от 23.10.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 23.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на пети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Евгени Георгиев при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 5 547 по описа за 2017 г. и Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати следните суми:

1. на В.С.Л. – 19 600,00 лева на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 15.12.2016 г. плюс законната лихва от 10.04.2017 г. до окончателното изплащане;

2. на адвокат Й.Д. – 761,13 лева на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 784,00 лева държавна такса и 143,73 лева възнаграждение за вещи лица на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В.Л. е със съдебен адрес – адвокат Й.Д.,***, ж. к. „*********, партер. Г. Ф.е с адрес ***.

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ на В.Л. срещу Г. Ф.за разликата над 19 600,00 лева до пълния предявен размер от 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от 15.12.2016 г.

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Л. да заплати на Г. Ф.296,27 лева разноски по делото и 101,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 392,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса и разноски.

[6] Решението е постановено при участието на В.В. - трето привлечено лице, помагач на ответника.

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[7] В искова молба от 04.05.2017 г. В.Л. заявява, че на 15.12.2016 г. е участвала в ПТП, предизвикано от В.В.. Вследствие на ПТП тя е получила:

1. счупване на кръстцовата кост;

2. счупване на долната челюст с избиване на няколко зъба;

3. мозъчно сътресение с краткотрайно изпадане в безсъзнателно състояние. От тези увреждания В.Л. е претърпяла болки, страдания и неудобства.

[8] Гражданската отговорност на В.В. не е била застрахована, а ответникът Г. Ф.(ФОНДЪТ) не е заплащал на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, които В.Л. оценява на 60 000,00 лева. Затова В.Л. моли съда да осъди Ф.да ѝ заплати:

- 60 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетението от 10.04.2017 г. – датата, когато ФОНДЪТ е отказал изплащане на обезщетение – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6).

2. По писмения отговор на ответника

[9] ФОНДЪТ е оспорил предявения иск. Той заявява, че:

1. търсеното обезщетение е прекомерно;

2. ищцата е допринесла за настъпването на уврежданията, тъй като е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 34-35).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ

СРЕДСТВА

[10] Не се спори, че В.Л. е била родена на *** г. На 15.12.2016 г. около 16:00 часа В.В. е предизвикал ПТП, като е управлявал лек автомобил „БМВ 318 И“ (споразумението по наказателното дело, л. 28-30). В автомобила, без поставен обезопасителен колан, е пътувала В.Л. (споразумението по наказателното дело; заключението на вещите лица А.М. и д-р Ш., л. 117-122; показанията на вещото лице д-р Ш., л. 128-129). Не се спори, че към този момент ГО на В.В. не е била застрахована.

[11] От ПТП В.Л. е получила:

1. счупване на кръстцовата кост;

2. счупване на долната челюст вляво (споразумението по наказателното дело). Ако В.Л. е била с поставен обезопасителен колан, тя не би получила тези увреждания (показанията на д-р Ш.).

[12] Ищцата е била пет дни в болница, а след това е била лекувана амбулаторно. Счупването на кръстцовата кост е било лекувано консервативно, чрез постелен режим и антикоагулантна терапия. Възстановяването от това счупване е продължило около два-три месеца, а от счупването на челюстта около месец-месец и половина. През тези периоди ищцата е изпитвала болки. Към настоящия момент ищцата е възстановена от счупванията. Възможно е вбъдеще тя да изпитва болки в лявата тазобедрена става при продължително физическо натоварване и промяна във времето (заключението на д-р К. и д-р Д., л. 123-124 и л. 116; показанията на д-р К. и д-р Д., л. 129 и л.

128).

[13] Не се спори, че на 13.01.2017 г. В.Л. е поискала от Ф.да ѝ изплати обезщетение. На 10.04.2017 г. ФОНДЪТ е отказал изплащането на такова (писмото, л. 11).

[14] В.Л. не дължи държавна такса и разноски. Тя е била представлявана безплатно от адвокат (л. 113). ФОНДЪТ е заплатил 440,00 лева за вещи лица (л. 98) и е бил представляван от юрисконсулт. Съдът е заплатил 440,00 лева на вещи лица от бюджета на СГС (л. 93).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ

ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[15] В.Л. е предявила иск по чл. 557, ал. 1, т.

2, б. „а“ от КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.

1.

По иска по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ

[16] Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, ФОНДЪТ изплаща обезщетения по задължителна застраховка ГО на автомобилистите за неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от водач на моторно превозно средство (МПС), което не е имало задължителна застраховка ГО. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. да е настъпило ПТП на територията на страната;

2. това ПТП да е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО;

3. ПТП да е довело до телесно увреждане на ищеца;

4. ищецът да е претърпял неимуществени вреди от тези увреждания;

5. ФОНДЪТ да не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

[17] Съдът установи, че:

1. на територията на страната е настъпило ПТП;

2. то е било причинено от МПС, което не е имало задължителна застраховка ГО (в тази му част споразумението по наказателното дело е задължително за настоящия съд);

3. от ПТП В.Л. е претърпяла увреждания;

4. от уврежданията ищцата е претърпяла неимуществени вреди;

5. ФОНДЪТ не е изплатил обезщетение на ищцата за тези вреди.