Решение № 7179 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7179 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100507535 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20119938/05.04.2024 г. по гр. д. № 2348/2021 г. по описа на СРС, III ГО 148 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че "ЗАД Алианц България" АД, ЕИК 040638060 дължи на "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК 121130788 следните суми: 2057, 93 лева, представляваща стойността на заплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-17-251226 и включените ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2020 г. Със същото е отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. Чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1565,28 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 2057,93 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 15.09.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 46684/2020 г. по описа на СРС. Осъден е "ЗАД Алианц България" АД на основание чл. 78. Ал. 1 и 8 ГПК за заплати на „ЗК Лев Инс“ АД разноски в първоинстанционното и в заповедното производство, както и разноски пред първоинстанционния съд съразмерно с отхвърлената част от иска.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, в частта, в която е отхвърлен изцяло акцесорния иск за лихва, както и в частта за разноските, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон както и в несъответствие със събраните по делото доказателства. Моли да се отмени първоинстанционното решение като неправилно в частта, с която исковите претенции за мораторна лихва са отхвърлени и да се постанови решение, с което да се уважат исковите претенции изцяло, както и разноските пред двете инстанции, съобразно уважената/отхвърлителната част. Претендира разноски пред двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер от по 300 лв .за всеки един от исковете за пред всяка инстанция, както и раноските, сторени съгласно прилжените разходни документи пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на 1 разноските на ответната страна като твърди, че такива не се дължат, доколкото не са представени доказтелства за реалното им извършване от една страна и от друга доколкото в светлината на решенето на СЕС относно незадължителността на размерите, посочени в НМРАВ са в противоречие със същото.

Въззиваемата страна – ЗАД "Алианц България" АД в срока по чл. 263 от ГПК не е депозирала отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Не е спорно между страните, че на сочената от ищеца дата между сочените участници е настъпило ПТП, че соченият за увреден л. а. марка "БМВ", модел "Х3" с рег. № ХХ8706 е бил застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ищеца, че гражданската отговорност на сочения за виновен водач на МПС- лек автомобил "Шкода", модел „Рапид“ с рег. № ******** е била застрахована от ответното дружество към датата на ПТП, както и факта на изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в посочения в исковата молба размер.

Основните спорни между страните въпроси, във връзка с които са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е въпросът за това в какъв размер е възникнало регресното вземане и дали е било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увреденото МПС.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП № 1654987, в който е отразено, че на 20.03.2017 около 21:20 ч., в гр. София, в района на паркинга на хотел „Вега“, водачът на лек автомобил "Шкода", модел „Рапид“ с рег. № ********, при излизане на ул. „Никола Габровски“, при наличие на пътен знак Б2, не пропуска лек автомобил с марка „БМВ“ модел „Х3“, с рег. № ХХ8706, при което реализита ПТП с материални щети. В протокола е отбелязано също така, че водачът на ППС "Шкода" модел „Рапид“ с рег. № ******** е виновен за настъпилото ПТП.

Изготвената САТЕ установява, че водачът на л. а. "Шкода" модел „Рапид“ с рег. № ******** не пропуска л. а. „БМВ“ модел „Х3“, с рег. № ХХ8706 и по тази причина реализира ПТП с последния.

2

По отношение на правилността на решението в обжалваната част, във връзка с наведените във въззивните жалби оплаквания по съществото на спора, настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

С оглед на изложеното, и поради съвпадане на приетите от двете инстанции фактически и правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски за въззивното производство има въззиваемата страна, на която, по представен списък по чл. 80 ГПК, въззивникът дължи да заплати сумата 547.82 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно фактура № 0000000694/07.06.2024 г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20119938/05.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2348/2021 г. по описа на СРС, III ГО 148 състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че "ЗАД Алианц България" АД, ЕИК 040638060 дължи на "ЗК Лев Инс" АД, ЕИК 121130788 следните суми: 2057, 93 лева, представляваща стойността на заплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-17-251226 и включените ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.09.2020 г.

В останалата отхвърлителна част решението, като необжалвано, е влязло в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК "ЗК ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, да заплати на ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК 040638060, сумата от 547.82 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно фактура № 0000000694/07.06.2024 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3