Решение № 4269 от 27.11.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9810/2025
- Вид
- Решение № 4269
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ КУРТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.182, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 4269 гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20251110209810 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по Жалба на ",,***''р" ЕООД с ЕИК ,,***'', представлявано от управителя си Р.Г.К. и действащо чрез процесуалния си представител адв. М. Я. е обжалвало наказателно постановление /НП/ № 827674-F816124/20.05.2025 г. на Зам. директор на ТД на НАП София, с което на Дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.182, ал.1 от ЗДДС. Иска се отмяната на това НП като незаконосъобразно.
В Жалбата не се спори, а се признава, че действително кредитно известие № 4408001663/01.04.2024г., издадено от „,,***''“ ЕООД за следните суми: данъчна основа 115,79 лева и ДДС 23,16 лева, не е вписано в дневника за покупките. Това кредитно известие е вписано по-късно, през 2025г., в дневника на покупките. Ниската стойност на невписаното кредитно известие, факта на последващото му вписване и обстоятелството, че това е първо нарушение за жалбоподателя според жалбоподателя би следвало да определи малозначителност на случая, поради което НП не е следвало да се издава от АНО, а след като вече е издадено – да се отмени от съда, като се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски, за основанието и размера на които в хода на производството пред съда са представени Пълномощно и фотокопие от фактура № 397/21.07.2025г издадена от адв.Я..
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя се яви, като настоява за маловажност на случая.
Въззиваемата страна се представлява от гл.юрк.В.К., която настоява за законосъобразно развитие на административно-наказателния процес пред АНО, респ. за 1 правилно и законосъобразно издадено НП. Обръща внимание на съда, че декларирането на данните е осъществено след издаването на НП, което се явява пречка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира разноски за страната, която представлява, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на предоставения доказателствен материал, а именно: доказателствата, съдържащи се в изпратената от АНО административнонаказателна преписка, като обръща внимание по-специално на:
Акт за установяване на задължение № П-22221024136233-135-001/13.03.2025г., издаден от Силвена Ангелова Ангелова – гл.инспектор по приходите (вж.л.14 от делото) и приложеното от процесуалния представител на жалбоподателя адв.Я. Решение № АУ-4/09.04.2025г. на С.С.П. – заместник директор на ТД на НАП София, действаща като директор на ТД на НАП-София оправомощена със Заповед на изп.директор на НАП № ЗЦУОПР-22/17.10.2024г., с което Решение се обявява за нищожен този Акт за установяване на задължение;
Акт за установяване на административно нарушение № F816124, съставен на 31.03.2025г. от С.А.А. – гл.инспектор по приходите, намира за безспорно установено, а и не се спори в Жалбата, че жалбоподателят е извършил към момента на издаване на обжалваното НП процесното нарушение.
Последващото издаването на НП деклариране на процесното кредитно известие изключва приемането на случая за маловажен. Късното деклариране изключва и приложението на разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДДС, т.к декларирането не е направено в месеца, следващ пропуска – т.е. не е направено „в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да бъде издаден или отразен“, а на по-късен етап.
Доколкото имуществената санкция е абсолютно определена по размер от законодателя, то размерът й от 1 000 лева е правилно определен.
Обжалваното НП следва да бъде отменено според настоящия съд поради незаконосъобразност.
Тази незаконосъобразност касае съдържанието както на обжалваното НП, така и на АУАН, на който се основава това НП.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, АУАН трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Това законодателно изискване произтича от двуяката правна природа на всеки АУАН – той има както конститутивно действие (поставя началото на административно-наказателното производство за конкретно нарушение), така и констативно действие – указва установените от актосъставителя факти и обстоятелства от значение за определяне на деянието като нарушение. От своя страна, датата и мястото на извършване на изпълнителното деяние (действие или бездействие) са иманентна част от 2 индивидуализацията на всяко едно конкретно нарушение. Затова законодателят изрично е въвел тези обстоятелства като задължителни реквизити на АУАН.
Действително, с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН законодателят е предоставил на АНО възможността да издава НП и въз основата на нередовен в горния смисъл АУАН. Но тази възможност е предоставена при условие, че АНО с издаваното от него НП сам отстрани нередовността. В конкретния случай това не е сторено. Самият АНО в обжалваното НП също не сочи никъде времето и мястото на извършване на процесното нарушение, въпреки че разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Поради тази причина обжалваното НП се явява незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
Предвид отмяната на обжалваното НП като издадено в нарушение на процесуалните правила, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските, направени за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в доказания чрез договора за процесуално представителство размер 480 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр.ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 827674F816124/20.05.2025 г. на Зам. директор на ТД на НАП София, с което на ",,***''р" ЕООД с ЕИК ,,***'' е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.182, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна ТД на НАПСофия да заплати на жалбоподателя ",,***''р" ЕООД с ЕИК ,,***'' направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
За Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3