Решение № 1277 от 04.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.а Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от И.а Димова Административно наказателно дело № 20243110201858 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „***“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ВН6-1-1/27.03.2024г. на началник РСПБЗНДолни чифлик, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.265, ал.2 от ЗМВР.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно поради несъответствие с материалния закон, процесуалните правила и поради явна несправедливост на наложената санкция. Оспорва приетата от наказващия орган фактическа обстановка, която намира за недобре изяснена. Привежда доводи за наличие на следните пороци: неяснота на датата на извършване на претендираното нарушение, както и на тази на съставяне на акта; неправилно посочване на представляващия дружеството; несъответствие между фактическите твърдения в акта и в наказателното постановление. Отрича пред евакуационния изход да са поставени трайно материали и оборудване, като твърди, че се касае за временно поставени стоки. Изтъква наличие на основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско взънаграждение.

1

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като оспорва доводите, изложени от санкционираното лице.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество стопанисвало търговски обект- магазин „Т-Маркет“, находящ се на ул.“Тича“ №25 в гр.Долни чифлик, обл.Варна.

На 27.02.2024г. от св. И. П. П. -инспектор ПБЗН в РСПБЗН-Долни чифлик, била извършена проверка в магазина за спазване на нормативните изисквания, касаещи пожарната безопасност на обекта. При проверката било установено, че пред крайния евакуационен изход, изграден в западната част на сградата, до топлата точка на обекта, били поставени множество палети със стекове минерална вода. Проверяващият забелязал, че поставените пред входа палети не позволяват преминаването на хора през него и приел, че по този начин се възпрепятства пътя за евакуация от обекта.

Във връзка с тези констатации на 28.02.2024г. на санкционираното дружество бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че ръководителят експлоатира обекта в нарушение на чл.34, ал.1, т.3 от Наредба №8121з-647/2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Актът бил съставен в присъствието на управителя на магазина, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 27.03.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., на основание чл.265, ал.2 от ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства –от показанията на свидетелите И. П. П. и Д. И. И., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Липсват основания показанията на посочените свидетели да не бъдат кредитирани. Те не извличат ползи от твърденията си и не се установява наличието на друг мотив за отклоняване от истината, при което няма причини същите да бъдат счетени за предубедени или необективни.

С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на св.П., който лично е възприел наличието на стоки пред евакуационния изход и 2 е категоричен, че същите са препятствали преминаването на хора през него.

С особено съществено значение за изясняването на фактическата обстановка от приобщените писмени доказателства са Разпореждане № ПРПБЗН-ВН6-2-4/28.02.2024г. и

Докладна записка. Твърденията на проверяващия кореспондират напълно на данните, отразени от него в посочените документи, а последователността на изявленията на дадено лице винаги е индиция за тяхната достоверност.

Показанията на св.П. и коментираните писмени доказателства позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 34, ал.1, т.3 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите („Наредбата“). Съгласно този текст, по време на експлоатация не се разрешава поставяне на материали и оборудване, както и изграждане на други препятствия в коридорите, пожарозащитните преддверия, стълбищата, рампите и по другите пътища за евакуация в обектите, с които се намалява широчината на евакуационните пътища под нормативно изискващата се или се създават предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация. С посочената наредба се определят правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обектите в урбанизираните, земеделските, горските и защитените територии и в нарушените територии за възстановяване, наричани за краткост „обекти“, като тези правила и норми се прилагат за всички обекти независимо от вида на собственост. Задължението за спазване изискванията на наредбата е възложено на държавните органи, юридическите лица и гражданите (собствениците, ползвателите, ръководителите, работещите и временно пребиваващите на обектите лица)-чл.1, чл.2 и чл.3 от Наредбата. От своя страна нормата на чл.32, ал.2 от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за 3 строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар предвижда евакуацията на хората при възникване на пожар в строежите да се осъществява по евакуационни пътища през евакуационни изходи.

Според чл.33, ал.1, т.1 от посочената наредба евакуационните пътища и изходи следва да осигуряват своевременна и безпрепятствена евакуация.

При извършената проверка св.П. е установил, че в обекта е бил наличен евакуационен изход, пред който обаче са били поставени палети със стекове минерална вода, за които е категоричен, че не са позволявали преминаването на хора. Следователно в този момент евакуационния изход не е можел да осигури своевременна и безпрепятствена евакуация на хора в случай на необходимост. Доколкото търговският обект попада в приложното поле на чл.1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., а оставените стоки са затруднявали безопасната евакуация през процесния евакуационен изход, следва да се приеме, че правилно е констатирано наличието на нарушение на чл. 34, ал.1, т.3 от посочената наредба.

Административнонаказателната отговорност за установеното нарушение на този текст е реализирана по реда на на чл. 265, ал.2 от ЗМВР, съгласно който за неизпълнение на задълженията, предвидени в този закон или в подзаконовите нормативни актове по прилагането му, на юридически лица или еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв. Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите е издадена на основание чл. 125, ал. 2 ЗМВР по аргумент от §2 от нейните ПЗР. Следователно административнонаказателната отговорност на съответните юридически лица за неизпълнение на задължения, въведени с Наредбата, може да бъде ангажирана по реда на цитираната норма, т.е. наказващият орган правилно е издирил приложимата санкционна разпоредба.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове. Наказателното постановление е издадено от надлежен орган, с компетентност, произтичаща от нормата на чл.24, ал.3 от Наредба №8121з-882/25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол.

4

В акта фактическите признаци на установеното нарушение са надлежно описани, като е посочено, че пред евакуационния изход са поставени материали и оборудване, възпрепятстващи пътя за евакуация от обекта. Допуснато е обаче несъответствие при определянето на субекта на нарушението. Актосъставителят е приел, че нарушението се изразява в експлоатиране на обекта от ръководителя в нарушение на чл.34, ал.1, т.3 от Наредбата. Актът обаче е съставен на „***“ ЕООД. Съгласно чл. 5, т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на наредбата. Легално определение на понятието „ръководител“ се съдържа в §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., а именно-това са лицата, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление, или които представляват държавни органи, организации, юридически лица или физически лица. Следователно „ръководител“ е физическото лице, което изпълнява посочените функции, а в случая актът е съставен на търговското дружество, стопанисващо обекта. Допуснатото несъответствие е особено съществено, тъй като касае лицето, чиято административнонаказателна отговорност се ангажира.

На следващо място, налице е несъответствие между фактическите твърдения в акта и тези в наказателното постановление. В акта са описани фактическите признаци на втората хипотеза от нарушената разпоредба. В наказателното постановление обаче описанието на нарушението е значително разширено, като е включено и твърдение, че са поставени материали и оборудване, с които се намалява широчината на крайния евакуационен изход под минималната нормативно изискваща се светла широчина- обстоятелства, съответстващи на първата хипотеза на чл.34, ал.1, т.3 от Наредбата. Според разпоредбата на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН. Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува. Следва също така актът да е съставен за същото нарушение, за което се издава и НП. Нормата на чл.34, ал.1, т.3 от Наредбата предвижда две форми на изпълнително деяниенамаляване широчината на евакуационните пътища под нормативно изискващата се или създаване на предпоставки за затрудняване на безопасната евакуация. В разглеждания случай в акта е отразена само втората хипотеза, 5 но в НП е включена и първата такава. Подобни фактически твърдения обаче липсват в съставения акт. В случая не се касае за несъществена нередовност на акта, която може да бъде отстранена по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като несъответствието се отнася за самото деяние, за което е реализирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Следователно въззивното дружество е наказано за деяние, за което не му е бил съставен акт, а това обуславя цялостната незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което поради това подлежи на отмяна. Издаването на наказателно постановление за деяние, което не се твърди да е извършено в съставения акт, а също и допуснатата в тази връзка неяснота на административнонаказателното обвинение, накърняват особено сериозно процесуалните права на санкционираното лице и предимно правото му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено, т.е. касае се за процесуално нарушение от категорията на съществените.