Решение № 848 от 28.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100501266 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано от С.С.П. и К. Д. К.ов, против Решение №1069 от 19.03.2026г., постановено по гр.д.

№2375/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният частичен иск от А. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: ******, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.497, ал.1 от КЗ за осъждане на застрахователя да заплати сумата от 3579.04 евро /7000лв./ от общо 5112.92 евро /10000лв./, след приспадане на платено обезщетение в размер от 1533.88 евро /3000лв./, заявено в частичен размер и присъдено с влязло в сила решение по гр.д.№1698/2024г. на РС Варна, за претърпени неимуществени вреди- физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие от ПТП, реализирано на 22.01.2021г. около 17.30ч. на път “9004“ на км.12, причинено по вина на водача на л.а.“Фолксваген Поло“, с рег.№******, който към датата на инцидента е застрахован при ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност“, с Полица №*****, със срок на валидност от 17.01.2021г. до 16.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя-09.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон, в частта, в която е уважена 1 исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 7000лв. Поддържа се, че определеният размер на обезщетение е прекомерен, съобразно претърпените травми от ищеца, както и тяхното емоционално въздействие върху него. Сочи се, че в нарушение на закона и на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд “на сляпо“, без да извърши самостоятелен анализ на доказателствата, е възприел предходно определеният размер на обезщетението при първоначалното разглеждане на частичните претенции на ищеца. Поддържа се, че присъденото обезщетение е в противоречие с принципа за справедливостта, уреден в нормата на чл.52 от ЗЗД и не отговаря на трайната съдебна практика за присъждане на обезщетения при сходни наранявания. Излага се, че според Тълкувателно решение №3 от 22.04.2019г. на ВКС по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСТТК на ВКС, при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Твърди се, че частично отхвърлителните решения при първичното исково производство, се ползват със СПН за сумите, за които исковите претенции са отхвърлени. Ето защо в конкретния случай присъждане на обезщетение за сумата над определения първичния съд справедлив размер от 3067.75 € /6000лв./ до присъдените с настоящо първоинстанционно производство от 3579.46 € /7000лв./ е неоснователно и незаконосъобразно. Моли се за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на акт, с който иска да бъде отхвърлен изцяло, ведно със законните последици от това.

С подадения отговор на въззивна жалба се поддържа становище за неоснователност на същата. Излага се, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, и постановен при липса на допуснати процесуални нарушения, поради което се моли за неговото потвърждаване. Сочи се, че при определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът правилно е съобразил, че състоянието на ищеца е свързано с болки и страдания, които не са отшумели. С оглед на изложеното се моли за отхвърляне на жалбата.

В съдебно заседание, страните не се явяват, не изпращат представители. С депозирани преди заседанието молби изразяват становища, с които поддържат вече изложените тези по делото. Молят за присъждане на съдебни разноски. Въззивникът на основание чл.78, ал.5 от ГПК отправя възражение спрямо адвокатското възнаграждение на насрещната страна с аргумент, че последното не е установено по надлежен начин, а освен това е прекомерно.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази, следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от А. Д. А., с ЕГН **********, адрес: ******, против ЗД “Бул инс“ АД, с ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Джеймс Баучер” №87, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 7000лв., съставляваща частичен иск от целият в размер от 10000лв., формиран след приспадане на обезщетение в размер от 3000лв., заявено в частичен размер и присъдено с влязло в сила решение по гр.д.№1698/2024г. по описа на 2

РС Варна, за претърпени неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 22.01.2021г. около 17,30ч., на път “9004“ на км 12, причинено по вина на водача на л.а.“Фолксваген Поло“, с рег.№******, застрахован при ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност“, обективиран в полица №*****, със срок на валидност от 17.01.2021г. до 16.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 22.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага, че на 22.01.2021г., около 17,30ч., на път “9004“ на км.12, е настъпило ПТП, по вина на водача на л.а.“Фолксваген Поло“, с рег.№******, който е застрахован при ответника по договор за застраховка “Гражданска отговорност“. Сочи се, че виновния водач при преминаване през десен завой, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал удар с л.а.“Ауди 80“, с рег.№*****, в който се намирал ищеца на предна дясна седалка. Сочи се, че инцидента е образувано досъдебно производство №28/2021г. по описа на РУ Варна, което е приключило с влязло в сила на 18.01.2022г.

Решение №1177/23.12.2021г. по АНД №5138/2021г. на ВРС, установяващо че отговорността за настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на л.а.“Фолксваген Поло“, който е управлявал с несъобразена скорост и че е налице причинно-следствена връзка между причинените травми на ищеца и настъпилото произшествие. Твърди се, че след инцидента ищецът бил откаран с линейка в Спешно отделение към МБАЛ “Св.Анна“ АД-гр.Варна, където са констатирани контузия на глава и шията в резултат от “камшичен удар“, травма на дясно коляно и разкъсно-контузна рана на гърба на носа, която е обработена хирургично.

Сочи се, че вследствие от пътното произшествие ищецът е променил емоционалното си състояние, като у него се породили непрестанно чувство на тревожност, страх и разстройство на съня. Твърди се, че с решение по гр.д.№1698/2024г. по описа на Районен съд Варна ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата от 3000лв., съставляваща частичен иск от целия в размер на 10000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Моли за уважаване на остатъка от претенцията.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че решението по гр.д.№1698/2024г. по описа на ВРС не е влязло в законна сила. Въвежда се възражение за съпричиняване като се твърди, че пострадалият със собственото си поведение е допринесъл за настъпилите от пътното произшествие вреди, доколкото бил без поставен предпазен колан. Освен това се отправя възражение за прекомерност на претенцията, предвид получените от ищеца леки телесни увреждания, както и състоянието му след инцидента. С аргумент от неоснователността на главния иск, намира за неоснователен и предявения акцесорен иск за лихва.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от 3 надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено, в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, постановено при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционният съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда.

В случая въззивникът навежда възражение за неоснователно определен завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Отправените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск, срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.

Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; причИ. връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида, и размера на претърпените вреди.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между л.а.“Фолксваген Поло“, с рег.№ ****** и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност“, както и че в срока на действие на застраховката на 22.01.2021г. е настъпило ПТП с участие на застрахования автомобил и този, в който е пътувал ищеца. Не са спорни и претърпените от ищеца физически травми в резултат от инцидента, а именно-контузия на лицето и главата, разкъсноконтузна рана по гърба на носа; контузия на шията; контузия на дясно коляно; контузия на ляво рамо. Няма спор и че с ползващо се със задължителна сила по смисъла на чл.300 от ГПК, влязло в сила на 18.01.2022г., Решение №1177/23.12.2021г. по АНД №5138/2021г., ВРС, I е констатирано, че отговорност за процесното събитие се носи изцяло водача на л.а.“Фолксваген Поло“, с рег.№******.

В хода на първоинстанционното дело на страните е обявено за служебно известно влизането в законна сила на 31.01.2025г. на Решение №87/08.01.2025г. по гр.д.№1698/2024г.

4 по описа на Районен съд Варна, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3000лв., като част от 10000лв., представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и 2000лв., частично от 6000лв., съставляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а.“Ауди 80“ с рег.№*****, вследствие от процесния инцидент, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от 31.03.2022г. до окончателното погасяване на вземанията за главница.

Съгласно мотивите по т.2 на Тълкувателно решение №3/2016г. от 22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, при предявен в друг процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото спорно право.