Решение № 272 от 07.08.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. ХАСКОВО, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500210 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано след като с решение № 218/02.04.2026 г. по гр.д. № 1612/2025 г. на ВКС е отменено решение № 470/19.11.2024 г. по гр.д. № 708/2024 г. на Окръжен съд – Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Въззивното производство е образувано по жалба на Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В.

А. З., Ц. А. Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А. против решение № 178/23.05.2024г. по гр. д № 1082/2022г. на Районен съд – Димитровград. С решението е отхвърлен предявения от ищците иск с правно основание чл. 108 ЗС против „Минерал” ЕООД и М. М. А., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на част от парцел * в квартал ** по действащия план на с.Минерални бани., одобрен със Заповед №131/22.07.1994г., която е идентична с парцел * в квартал * по плана на Брястовски минерални бани от 1938г., с площ от 720 кв.м., при тогавашни грА.ци: улица, парцел *- общински, парцел **- на В. Д. и парцел *- на Й. Ш., който съгласно подробния устройствен план от 2004г. на с.Минерални бани., област Хасково, попада в УПИ * в кв.*, собственост на М. М. А. и в УПИ *, в кв.*, собственост на „Минерал“ ЕООД, и осъждането на М. М. А. и „Минерал“ ЕООД да предадат на Й. В. Ш., Й. Х. Ш., Е. К. Ш., В. А. З., Ц. А.

Ц., З. С. Х., А. С. Ш., А. Я. Ш., М. Н. А. и Д. Н. А. владението на така описания имот.

Недоволни от постановеното решение са останали ищците, които го обжалват в законоустановения срок. Твърди се, че постановеното решение е неправилно, противоречиво, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ищците основават правото си на собственост върху процесния имот по силата на решение от 09.06.1995 г. по гр.дело № 3315/1993 г. по описа на Хасковския районен съд, влязло в сила на 03.07.1995 г., както и на нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, регистър *, дело 1

* от 1947г., съгласно който братята Я., Х. и В. Ш.и купуват парцел - дворно място - номер *, квартал * по плана на Брестовските Минерални бани., находящ се в местността „**“, е площ от 720 кв.м., при тогавашни граници: улица, парцел *-общински, парцел *- на В. Д. Д. и парцел *- на Й. И. Ш. След постановяване на решение от 09.06.1995 г. по гр.дело №3315/1993 г. и влизането му в сила, ищцата Й. Ш. и починалия вече С. Ш. представили в Община Минерални бани копие от съдебното решение и поискали да им се поставят колчета. Впоследствие всички ищци попълнили и декларация по чл. 14 от ЗМДТ, като към всяка една декларация в общината и до днес се съхранявало копие от съдебното решение.

По неизвестна причина съдебното решение не било вписано в разписната книга. От свидетелските показания М. Д. и от показанията на вещото лице, както и на основание действащия към 1995 г. ЗТСУ, ставало ясно, че общината е имала задължение да впише в разписната книга ищците като собственици на съответния имот. Това не било сторено, явно поради пропуск или не свършена работа от длъжностно лице. Като следствие на това бездействие ищците не са били и уведомени като заинтересовани лица за настъпилите изменения в кадастралния и регулаторен план, поради което не са могли и да възразят и/или да искат нанасяне на имота им. През всичките тези почти 30 години те считали себе си за собственици, добросъвестно заплащали всяка година данък, посещавали имота си и правили планове за бъдещо застрояване. Това говори за поведение на активен собственик, а не обратното, както приел първоинстанционния съд. През 2021г. Е. Ш. и З. Х., заплащайки данъка в Община Минерални бани, поискали да подадат заявление за издаване на скица на имота си с цел да построят къща. Именно тогава, през пролетта на 2021 г., ищците установяват, че техния имот е продаден и не могат да получат скица на имота си. Това те разбират от М. Д., работеща в община Минерални бани в техническа служба, разпитана като свидетел по делото. Тя заявява, че ги е информирала за първи път, че мястото им вече не съществува в кадастралния план и че има нова регулация и тяхното място е продадено. В показанията си М. Д. казва, че общината и по-конкретно техния отдел е отговорен да вписва в разписната книга всички нотариални актове и решения, касаещи недвижимите имоти в общината. Но това не се е случило в настоящия казус. На кой, кога и как е било продадено мястото се установило почти една година по-късно, след много дълго проучване и разследване. Така ищците установяват, че „Минерал” ЕООД и М. М. А. владеят на основание прехвърлителни сделки имота им едва през 2022 г.

Въпреки че тази фактическа обстановка била доказана и потвърдена от събраните по делото доказателства, районният съд не обсъдил и не взел под внимание в установителната си част на решението нито един от горните факти. В резултат постановеното решение било в несъответствие със събраните по делото доказателства, които установили, че ищците са собственици на процесния имот, ясно идентифициран в кредитираната по делото СТЕ, че са заплащали повече от 30 години данък върху имота, че са посещавали имота си ежегодно, както и че не са „бездействали“, както приел първоинстанционния съд.

В жалбата се посочват противоречия в изводите на съда.

От една страна районният съд приел, че братя Ш.и и те хните наследници (ищците) са собственици на процесните имоти, но от друга страна, съда приел, че ищците макар и собственици, са „бездействали”, като не били предприели действия по нанасяне на имота им в кадастралния план на с. Минерални бани, нито към 1995г. след постановяване и влизане в сила на решение от 09.06.1995г. по гр.дело №3315/1993г. на ХРС, така и след 2004г. и 2005г., когато влиза в сила нова регулация и съответно имота е урегулиран в два отделни парцели и продаден на търг на ответниците. Това противоречало на материалното право и установената практика на съдилищата, вкл. Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК и други, с които се приема, че ненанасянето на имот в кадастралните карти и регулаторни планове, не лишава собствениците от право на собственост, особено, когато мястото може да бъде напълно идентифицирано, както е конкретния случай. Местоположението на имота спрямо действащия кадастрален и 2 регулаторен план на община Минерални бани било установено чрез съдебно-техническа експертиза, която напълно точно указвала местоположението на процесния имот.

По делото били събраните и доказателства, че ищците са подали Декларация по чл. 14 от ЗМДТ както от 2004 г. така и от 1995 г. до 2004 г. и са заплащали дължимите данъци, според приложеното съдебно решение от 09.06.1995 г. по гр.дело № 3315/1993 г. на ХРС към всяка една декларация. Тази информация се потвърждава от приложените по делото Удостоверения за данъчна оценка на всеки от ищците. Съдът не обсъжда тези доказателства и не ги взима под внимание, а напротив, приема само еднопосочно, че ответниците били добросъвестни и са заплащали данък по подадените от тях декларации. В обжалваното решение неправилно се приемало, че собствениците следвало да демонстрират владение върху имота си, т.е. да го заградят, или застроят или поддържат. Тези действия материалното правото не приписвало като необходима предпоставка на собственика, а на владелеца, особено този, който претендира за придобивна давност. В конкретния случай, и владелеца не владеел мястото, тъй като се установило чрез доказателствата по делото, че мястото е празно, незаградено, незастроено, както и целите парцели на ответниците са празни, незаградени, незастроени. Неправилни били заключенията на съда, че ответниците са владеели имота, като са го заграждали и поддържали. Това не било доказано и не отговаряло на истината, защото дори в границите между техните парцели нямало никаква индикация за разделност. Това се потвърждавало от СТЕ и приложените снимки и показания на вещото лице, от показанията на М. Д. В тази връзка се аргументира, че не се събрали никакви доказателства по делото, от които да се установи, че е изтекла кратка 5-годишна придобивна давност в полза на ответниците. По този повод не следвало да се кредитират и показанията на свидетелите Е. И. и Б. В.

В жалбата се изтъква, че ищците не са знаели и е нямало как да знаят, че имота се владее от някой друг, че няма огради, граници и видимо имотът не е променен - няма застрояване или какъвто и да е белег, по който да се установи, че някой друг владее имота, това е и обективната причина, поради която никой не е предприел действия за защита на собствеността си. При посещенията си всяка година и заплащането на данък ищците не са изоставили собствеността си и не са знаели, че има нарушение върху тяхната собственост.

Следователно не можело да се направи извод, че те са се дезинтересирали от имота си и нямат намерение да го владеят в бъдеще.

Макар и според въззивниците да е безспорно, че ответниците установяват владение върху имота въз основа на договорите за продажба, съответно през 2004 и 2005г. чрез търг от Община Минерални Бани, но все пак продавачът не бил собственик, поради което договорите нямали вещно-прехвърлително действие. Владението било предадено на ответника от продавачите въз основа на договор за продажба, за който е спазена законоустановената форма. Продажбата от несобственик не била годна да направи купувача собственик, тъй като няма прехвърлителен ефект, затова същата не е основание за прилагане на кратката придобивна давност.

Установената по законов път възможност едно лице да придобие чуждото право на собственост следвало да се възприема като изключение на гарантираната защита на правото на собственост. За да може третото лице – владелец, по отношение на когото е изтекъл срока по чл. 79 ЗС, да придобие правото на собственост, законът предполагал корелативно на придобиването, погасяване или загубване на правото на собственост на лицето - собственик до момента на изтичане на срока по чл. 79 ЗС, а в случая такова не било налице. Според въззивниците всички предпоставки на иска по чл.108 ЗС се доказали и установили в производството – носители на правото на собственост върху имота са ищците; упражнявана е от страна на ответника фактическа власт - владение, върху същия имот, и липсва основание за осъществяваното от последния владение върху имота.

Отправя се искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се 3 уважи предявения иск по чл. 108 ЗС.

В срок е постъпил писмен отговор от Община Минерални бани,, чрез адв. Е. В..

Поставя се акцент върху идентифицирането на имота. С решение от 09.06.1995 г. по гр.д. № 3315/1993 г. на ХРС за процесния имот било установено по отношение на Община Минерални бани, че е собственост на наследниците на Х., В. и Я. Ш. В съдебното решение от 1995 г. имотът бил идентифициран по плана на Брястовските минерални бани от 1938 г., но неправилно бил определен като част от имот * /*/ в квартал */**/ по план на с.

Минерални бани, одобрен със Заповед № 131/22.07.1994 г. Така идентифициран, имотът не отговарял на влязла в сила Заповед № 131/22.07.1994 г. на Кмет на Община Минерални бани, цитирана в диспозитива на решението. Следвало да се извърши промяна на действащия застроителен и регулационен план по реда на чл. 32 от ЗТСУ за присъдения имот, както и да се поиска поправка на явна фактическа грешка в решението от 09.06.1995 г. от заинтересованите лица - ищците по дело гр.д. № 3315/1993 г. от заинтересованата страна.

Тъй като тези действия не били извършени от собствениците на имота, това създало предпоставка за последващо изменение на ПУП на кв. * по плана на с. Минерални бани, в последствие и актуване на части от имота като частна общинска собственост и продажбата им на „Минерал“ ЕООД и М. М. А.. От 03.07.1995 г., когато е влязло в сила решението по гр.д. № 3315/1993г. на ХРС, до продажбите на частите от процесния имот на 20.06.2005 и на11.08.2004 г. ищците не владели имота и това се доказало в настоящото производство.