Решение № 1388 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1388 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Д.а като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20241100105172 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Т. Д., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Сливен, ул. „*******, чрез адв. М. Д. - САК, срещу Столична община, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:

-сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от деликт от 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 26.11.2023 г. до окончателно плащане;

-сумата от 578,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от деликт от 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 30.11.2023 г. до окончателно плащане;

Ищецът твърди, че на 25.11.2023г., в гр. София, вървейки по десния тротоар на ул.

„Резбарска“, с посока на движение от магазин „Юск“ към Сточна гара, в непосредствена близост до бензиностанция ОМВ, вследствие на заледен тротоар пада и си счупва тибия и фибула на долен десен крайник. Събитието е настъпило при ясно време, като на място е имало свидетел - очевидец на инцидента.

Вследствие на произшествието ищецът е получил сериозни телесни увреждания, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания, причинени от инцидента. Непосредствено след инцидента, поради болки при движение и невъзможност за ползване на десния крак, Д. Т. Д. е хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за периода от 26.11.2023 г. до 02.12.2023 г., където са констатирани 1 уврежданията, а именно открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация - тибия и фибула. За възстановяване на травмата е проведено оперативно лечение.

Ищецът е изписан от болница на 02.12.2023 г., като лечението му е продължило в домашни условия, като травматичните увреждания са затруднили движенията на десния му крак за период от няколко месеца. Ищецът е ползвал патерици от изписването си в болницата до края на месец март 2024 г., а през целия април 2024 г. е ходил с помощта на бастун.

В законоустановения срок ответникът Столична община е подал отговор, с който е оспорил така предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Ответникът оспорва фактическия състав на процесния деликт. Твърди, че няма данни за механизма на процесния деликт, нито за мястото, на което същият е станал.

Оспорва изцяло наличието на причинно- следствена връзка на процесните увреждания с описания в исковата молба деликт. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Оспорва наличието на причинна връзка между претендираните имуществени вреди и процесния деликт.

Направено е възражение за съпричиняване от ищеца на процесните вреди. Твърди, че ищецът не е взел своевременно необходимите мерки като пешеходец и е допринесъл за травмата.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От показанията на свидетеля Д.З. Д. (протокола, л. 103), както от приетите по делото писмени доказателства (анамнезата в епикризата, л. 9; справката от Дирекция „Национална система 112“, л. 108; справката от 05-РУ към СДВР, л. 112), се установява, че през нощта на 25.11.2023 г. срещу 26.11.2023г. ищецът се е придвижвал по тротоар на ул. „Резбарска“ в района на бензиностанция ОМВ. Тротоарът в района е бил заледен, а отстрани е имало навалял сняг. Д. Д. се е подхлъзнал и паднал. На помощ му се е притекъл свидетелят Д.. В района е имало и други лица и поради служебен ангажимент свидетелят е оставил пострадалия за около 5-7 минути, след което се е върнал при него. В този период две лица, намиращи се в близост до ищеца са го ограбили.

От показанията на свидетеля Д., от епикризата (л. 9-10) и от заключението на вещото лице д-р Б. К. (л. 80-90) се установява, че в резултат на падането ищецът е получил комплексна травма в областта на дясната подбедрица, изразяваща се в фрактура в проксималната (горна) трета на фибулата (малък пищял), костен фрагмент от задния 2 тибиален малеол; увреждане на тибио-фибуларната синдесмоза и разкъсване по дължината на междукостната мембрана. Показанията на свидетеля кореспондират с извода на вещото лице, че посочената фрактура-луксация при Д. Т. Д. е получена по индиректен механизъм при нарушаване баланса между различните видове сили, действащи в областта на подбедрицата и глезенната става, в резултат на ниско енергийна травма, каквато представлява подхлъзването на лед и стъпването накриво.

Освен описаните по-горе фрактури на двете кости на дясната подбедрица на ищеца, ищецът е получил и увреждане на мекотъканните структури, разположени между тях и образуващи т.нар. синдесмоза.

Получената комплексна травма при ищеца е лекувана оперативно като интервенцията е проведена на 29.11.2023 г., т.е. четири дни след настъпване на инцидента в порядък на отложена спешност. Заключението на вещото лице е, че избраното лечение е съответствало на морфологията на травмата, т.е. е правилно и адекватно. При операцията е извършена репозиция на сублуксацията и затваряне на глезенната вилка, както и надеждна и стабилна фиксация посредством използваните импланти (един спонгиозен винт и една Киршнерова игла).

По делото няма данни как е протекъл следоперативния период, дали са настъпили някакви усложнения или не и дали ищецът е провеждал изобщо рехабилитация с цел побързо и адекватно възстановяване на общото му и локално състояние. Принципно травма като процесната би трябвало да зарасне за период от около 60-70 дни след проведеното оперативно лечение. През тези два месеца пациентът не трябва да натоварва оперирания крайник, тъй като съществува риск от счупване на т.нар. супрасиндесмален винт и компрометиране на лечението, поради което придвижването се осъществява с помощни средства. Обикновено на 60-70 ден след първата операция се извършва отстраняване на въпросния винт, за да се освободи глезенната вилка и да се възобновят блокираните до момента движения в ставата. В конкретния случай, операцията за екстракция на супрасиндесмалния винт и Киршнеровата игла е била осъществена на 26.01.2024 г.

В периода между настъпването на травматичното увреждане на дясната подбедрица и предприетото оперативно лечение, както и в ранния постоперативен период след него, болките и страданията на ищеца са били най-силни, като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма. Болките, съпътстващи извършването на втората оперативна интервенция от 26.01.2024г., свързана с отстраняването на супрасиндесмалния винт и Киршнеровата игла, са били със значително по- нисък интензитет и сила спрямо тези при първата операция.

Тези оперативни интервенции се последват задължително от провеждането на един или няколко курса на рехабилитация, които имат за цел да възстановят обема на движение в глезенната става и ходилото, както и силата на мускулите на подбедрицата. Целият период на възстановяване обикновено е от порядъка на 5-6 месеца в зависимост от силата на проява на изброените по-горе фактори. При евентуална поява на усложнения от възпалителен, 3 съдов, невротрофичен или друг характер периодът на възстановяване може да продължи доста по-дълго, което се определя от лечебните срокове на съответните настъпили усложнения.

Получената комплексна травматична увреда в областта на дясната подбедрица и глезен при Д. Т. Д. е довела до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.

За изготвянето на заключението си по съдебномедицинската експертиза в ещото лице е извършило преглед на ищеца на 20.09.2024г. При него д-р К. е констатирал, наличието на два прави цикатрикса по латералната (външна) повърхност на дясната глезенна става от стари оперативни достъпи, разположени много близо един до друг, като вентралният (предният) е с дължина 5,5 см, а дорзалният (задният) - 2,5 см. Посочените оперативни белези са зараснали първично на нивото на околната кожа. Те не загрозяват външния вид на пострадалия.

При сравнителното измерване диаметрите на двете подбедрици и глезенни стави не е отчетена значителна обемна разлика по отношение на подбедриците, но диаметърът на десния глезен е с 3,0 см по- голям от този на здравия контралатерален глезен. Размерите са съответно: дясна подбедрица - 40,0 см лява подбедрица - 39,5 см десен глезен - 27,0 см ляв глезен - 24,0 см

Към момента на прегледа е налице лек до умерен перманентен оток в дисталната трета на дясната подбедрица и областта на глезенната става. Установява се лека хипестезия (намалена кожна сетивност) по медиалната и латерална повърхност на десния глезен спрямо левия, в зоната на инервация.

Активните и пасивни движения в дясната глезенна става са болезнени, а като цяло движенията в десните коляно, глезен и ходило са в следните обеми спрямо нормата, а именно:

• коленна става: флексия (сгъване) - 120° активна и пасивна (при горна граница на нормата 150° за много слаби индивиди) - еднаква с лявото коляно;

- екстензия (разгъване) 0° (при норма 0°) еднаква с лявото коляно.

• глезенна става:

- плантарна флексия - 35° (при норма до 50°);

- дорзална флексия - 5° (при норма до 20°);

• ходило:

- инверзия - 0° (при норма до 35°);

4

- еверзия - 0° (при норма до 25°).

Вещото лице е констатирало и наличието на данни за остатъчна сублуксация (изместване) на талокруралната става повече от 4,0 мм и липса на консолидация (срастване) на задния малеол на големия пищял. Към настоящия момент липсват данни за развитие на посттравматична артроза на глезенната става.

Заключението на вещото лице след проведения преглед е, че е налице сублуксация на талокруралната става с липса на консолидация на задния тибиален малеол и остатъчно ограничение в обема на движенията на ставата. Наличието на остатъчно ограничение в обема на движенията в засегнатия десен глезен се дължи на сублуксацията на ставата и частичната скованост на предната ставна капсула. В прогностичен план, липсата на възстановяване на нормалните параметри на глезена може да предизвика в теоретичен аспект развитието на посттравматична артроза на ставата на някакъв бъдещ етап от живота на пострадалия.

Със сигурност пострадалият ще продължава да търпи и за в бъдеще болки при физическо натоварване на засегнатия крайник и при промяна в климатичните условия, което се дължи на вътреставния характер на самата травма.

По отношение на твърденията на Д. Т. Д. за претърпян от него микроинсулт, съдът намира, че по делото липсват данни за такъв, поради което приема, че такова увреждане не е получено от ищеца.

Видно от медицинската документация във връзка с престоя на ищеца и оперативното му лечение в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ (л. 50-51) е, че поставените му остеосинтези са на стойност 578 лева, които той е заплатил.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди от деликт от 26.11.2023 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от датата на увреждането (26.11.2023г. за неимуществените и 30.11.2023 г. за имуществените вреди) до окончателно плащане.

Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.