Решение № 110 от 14.01.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 110

Русе, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - VI състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА административно дело № 20257200700728 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр.чл. 118, ал. 3 от КСО.

Образувано е по жалба от М. А. М. от с. Смирненски, общ.Ветово, обл.Русе против решение № 1040-17-61/03.11.2025 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане № 171-03-226-5 от 18.12.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, б. “а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по депозираното от жалбоподателя заявление вх. № 171-03-226 от 18.12.2024 г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неизясняване на основния въпрос относно пребиваването на жалбоподателя в процесния период и неправилното приложение на материалния закон при преценката на центъра на жизнените интереси. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от него заявление, съгласно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира и присъждане на направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител изразява подробно становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от процесуално легитимирана страна - адресат на издаденото решение и потвърденото с него разпореждане, чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е направено в законоустановения 14 дневен срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което следва да се приеме, че е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Русе са издадени в рамките на установената от закона материална, степенна и териториална компетентност на тези органи – чл. 117, ал. 3 вр.ал. 1, т. 2, б. “б“ от КСО, съответно чл. 54ж, ал. 1 от КСО. Посочените разпоредби, в приложимите им части, предвиждат, че ръководителят на съответното ТП на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетенията за безработица с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, респ. че паричните обезщетения за безработица се отказват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ.

Спазени са изискванията за писмена форма на разглежданите административни актове. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе е мотивирано в съответствие с изискванията на чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК като в него са изложени фактическите основания, поради които постановеният отказ за отпускане на обезщетение за безработица е потвърден – посочени са обстоятелствата, които, според административния орган, обосновават този извод. В решението са посочени и правните основания, мотивирали органа да постанови решението си – конкретни разпоредби от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Съдът не констатира в хода на проведеното административно производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателят М. А. М. е подал заявление вх. № 171-03-226/18.10.2024 г. , чрез директора на дирекция „Бюро по труда“ – Ветово, до директора на ТП на НОИ – Русе с искане, в качеството му на безработно лице, да му бъде отпуснато обезщетение за безработица по КСО след последна заетост в друга държава-членка на ЕС – Испания. Към заявлението е приложил документи, доказващи трудова дейност в Испания. Попълнил е декларацията относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004, в която е посочил, че през периода от 16.03.2020 г. до 12.12.2024 г. е работил като наето лице и живял в Испания под наем и е плащал данъци върху доходите от заетост в Испания. През периода на последната заетост не се е завръщал в България. Няма съпруга и деца, но роднините му живеели в България. Не е отговорил в т. 3.9 от декларацията каква го свързва с държавата по последна заетост и с има ли намерение да остане постоянно в нея.

Жалбоподателят не е представил издаден за него преносим документ U1, поради което за удостоверяване на осигурителния период от Кралство Испания, служебно е изискано осигурително досие (със СЕД U001), номер на случай 3126108.(Съгласно разпоредбите на чл. 54, параграф 1, изр. II, във връзка с чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009, за прилагането на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004).

Според чл.8, ал.3 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато лицето декларира осигурителен стаж, придобит в държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, но не представя необходимите документи, се извършва проверка и този стаж се удостоверява по установения ред. Следва да се отбележи, че посочената служебна проверка очевидно е дължима не само относно стажа в чужбина, но и по отношение на въпроса за пребиваването на лицето по време на периода на осигурена заетост. Задължението за сътрудничество между органите на държавите-членки при изясняването на този въпрос произтича от чл.76 от Регламент (ЕО) № 883/2004, респ. чл.20 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

За този период на обмен, на информация между двете държави, административното производство, образувано по заявлението на лицето е спряно с разпореждане №171-03-226- 1/08.01.2025 г. Тук следва да се отбележи, че според изричния текст на чл.54г, ал.4, т.1 и т.2 от КСО правомощието за спиране на производството поради събиране на доказателства за осигурителен стаж, придобит при прилагане на разпоредбите на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, както и за времето на извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото на обезщетение , принадлежи на „длъжностното лице по чл.54ж, ал. 1“ от същия кодекс, т.е. на ръководителя на осигуряването за безработица.

Според чл. 76, § 4 от Регламента институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент. В тази връзка изпратената информация със структурирани електронни документи U002 от компетентната институция на Испания следва да бъде съобразена. Тези документи представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179 от ГПК и като такива притежават доказателствена сила относно удостоверените с тях факти.

Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС от Испания е получен структуриран електронен документ U002, с които за М. М. са потвърдени - осигурителени периоди: от 26.11.2009 г. до 04.02.2010 г., от 22.04.2014 г. до 30.09.2015 г., от 16.06.2016 г. до 09.09.2016 г., от 24.10.2017 г. до 28.11.2018 г„ от 11.03.2019 г. до 13.12.2019 г., от 16.03.2020 г. до 17.11.2020 г., от 11.03.2021 г. до 14.12.2021 г., от 09.03.2022 г. до 13.12.2022 г., от 17.03.2023 г. до 13.12.2023 г. и от 11.03.2024 г. до 12.12.2024 г.; други периоди, които представляват или се считат за осигурителени периоди: от 15.12.2021г. до 06.01.2022 г., от 14.12.2022 г. до 06.01.2023 г. и от 14.12.2023 г. до 05.01.2024 г.,; периоди на самостоятелна заетост, които не представляват осигурителни периоди: от 01.05.2007 г. до 31.07.2009 г., от 01.10.2009 г. до 31.12.2009 г., от 01.02.2010 г. до 30.06.2010 г. и от 01.07.2012 г. до 31.10.2013 г.; период на получаване на обезщетение за безработица: от 01.10.2015 г. до 31.03.2016 г. и причина за прекратяване на заетостта - уволнение от работодателя.

От структуриран електронен документ U002 се установява, че в продължение на 11 години и 9 месеца жалбоподателят е пребивавал в Испания, където с кратки прекъсвания и временните му отсъствия от страната от три месеца годишно е полагал труд , като след 2017 г. е работил при един и същ работодател в Испания до прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, като последната му трудова заетост е била осъществявана изцяло на територията на тази държава.

Тези неоспорени факти се потвърждават и от показанията на свид.Ш.И. и от обясненията на жалбоподателя.

За да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая административният орган е поискал от ОД на МВР и ТД на НАП - Варна, офис Русе, дирекция „Бюро по труда“ – Русе информация по смисъла на чл. 11, § 1 и 2 и от Регламент 987/2009. Направени са служебни справки в регистрите от информационната система на НОИ и от ОД на МВР-Русе за задграничните удостоверени пътувания.

От служебната проверка в Регистър на трудовите договори и Регистър на осигурените лица е установено, че за М. М., след 01.01.2018 г. са регистрирани краткотрайни трудови правоотношения в България с продължителност 2м. и 22 дни (16.12.2021 г. до 08.03.2022г.), 3 месеца (16.12.2022 г. до 16.03.2023 г.) и 2м. и 22 дни (14.12.2023 г. до 11.03.2024 г.). От служебна проверка в регистър на осигурителите за самоосигуряващите се лица, за деклариран вид осигуряване е установено, че Мандалиев не е упражнява дейност като самоосигуряващо се лице в България.

Съпоставката между регистрираната трудова заетост на територията на РБългария съвпада с периоди на прекъсване на заетостта в Кралство Испания. За периода от края на 2021г. до март 2024г. тя е обяснена от жалбоподателят с оглед нуждата да полага грижи за майка си, която била с влошено здравословно състояние.

От писмо вх. №1056-17-745#1/15.05.2025 г. на Областна дирекция на МВР - Русе и приложени „Справки за пътуване на лице - български гражданин" се установява, че за М. М., за времето от 01.01.2020 г. до 14.12.2024 г., са регистрирани влизания в и излизания от България. Прието е, че временните отсъствия на лицето от Испания не надвишават 3 месеца за година, но анализа им сочи, че периодите на остъствие / 9 месеца и няколко дни/ съвпадат с потвърдената трудовата заетост в Испания, а периодите на пребиваване в България съвпадат с регистрираните трудови договори в държавата по произход.

От проверката в Регистъра на Агенция по заетостта е установено, че М. М. е регистриран като безработно лице, търсещо работа на 18.12.2024 г., след прекратяване на трудовото правоотношение в Испания.

При анализ на събраните в хода на административното производството факти и доказателства за случая, и съобразени с критериите на чл. 11, § 1 от Регламент 987/2009, административния орган е направил извода, че центърът на жизнените интереси на Мандалиев, за периода от 01.05.2007 г. до 13.12.2024 г. е бил в Испания. С оглед еднозначно определяне на пребиваването за изпълнение на целите на Регламента административния орган е уведомил на 13.06.2025 г., със СЕД Н003 (Предложение/уведомление относно държавата на пребиваване) компетентната испанската институция, че мястото на обичайно пребиваване на Мандалиев за времето от 01.05.2007 г. до 13.12.2024 г. е Испания. Уведомлението не е оспорено и СЕД Н003 не е отхвърлен от испанската институция. По-конкретно от страна на властите в Испания не е изпратен съответния формуляр, чрез който е следвало да бъде оспорено пребиваването на жалбоподателя в същата държава, а именно СЕД H004 „Отговор на предложение относно държавата на пребиваване/ Несъгласие с решение относно държавата на пребиваване“. Вместо това испанските власти са отговорили с изпращането на СЕД H007 „препращане на случай“, тъй като институцията до която е отправен документа във Валенсия не е компетентна да разглежда случая, които е дало основание СЕД003 да се изпрати на компетентните власти в Палма де Майорка на 28.05.2025г.