Определение № 2004 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2004 гр. Варна, 25.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501064 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.220 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на П. И. К., вх.№ 21116/20.03.2023г. по описа на ВРС подадена чрез процесуалния му представител срещу протоколно определение постановено в съдебно заседание на 13.03.2023г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – ищец в производството за привличане на трето лице-помагач на негова страна по реда на чл.219 от ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че в първото по делото съдебно заседание е направил искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца, а именно ЕТ „Дионисий-Емил Димитров“ явяващ се праводател на ответника „Интереко“ ЕООД по силата на нот.акт за замяна № 77/16.03.2015г. Възразява срещу изводите на съда за липса на правен интерес за ищеца от привличането, поради това че с оглед въведеното от ответника възражение за абсолютна симулация на сделката, по която същият е придобил права, желае праводателят му - ЕТ „Дионисий-Емил Димитров“ да бъде обвързан от силата на мотивите по настоящото дело. Посочва, че в други съдебни процеси праводателят на ответника е твърдял, че разпоредителната сделка в полза на последния е валидна и действително обвързва страните по нея. Моли обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде допуснато привличането на едноличния търговец като помагач на страната на ищеца.

В предоставения срок по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна – „Интереко“ ЕООД, чрез процесуалния си представител заявява становище за недопустимост на частната жалба поради това, че определението, с което се отказва конституиране на трето лице помагач не е 1 преграждащо. При извод за обжалваемост на акта на първоинстанционния съд счита, че искането по чл.219 от ГПК е неоснователно. Посочва, че не се твърди ищецът да разполага с обратен иск спрямо третото лице, нито пък това трето лице да има някакви права по отношение на процесния имот. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.220 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен иск от П. И. К. за допускане и извършване на делба на съсобствен с ответника „Интереко“ ЕООД недвижим имот – склад с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, ул.“Цариброд“ № 47, ет.1, целият с площ от 116 кв.м. Позоваването е на съсобственост възникнала по силата на правни сделки за ищеца и ответника, както следва: договор за дарение обективиран в нот.акт № 94/1997г. на 1/3 ид.част от имота за П. К. и договор за замяна обективиран в нот.акт № 77/2015г. за 2/3 ид.части от имота за „Интереко“ ЕООД. Към исковата молба за делба са представени писмени доказателства – цитираните нот.актове удостоверяващи правата на страните по спора.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Интереко“ ЕООД, чрез процесуалния си представител посочва, че е създадена правна привидност за това, че дружеството е собственик на 2/3 ид.части от процесния имот, поради абсолютната симулация на сделката, легитимираща го като собственик.

В първото по делото съдебно заседание проведено на 13.03.2023г. ищецът П. К., чрез процесуалния си представител е оспорил твърденията на ответника, че не е собственик на ид.части от процесния имот поради абсолютна симулация на сделката легитимираща го като собственик и е направил искане за привличане на праводателя на ответника - ЕТ „Дионисий-Емил Димитров“ като трето лице-помагач на страната на ищеца. Обосновава правния си интерес от искането с това да се постигне обвързване на третото лице – помагач с мотивите на съдебното решение по допускане на делбата.

С обжалваното протоколно определение от 13.03.2023г. съдът е оставил без уважение искането по чл.219 от ГПК за привличане на едноличния търговец като трето лице-помагач на страната на ищеца, поради липса на регресни права обосноваващи правния му интерес.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Съгласно чл. 218 от ГПК трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Ищецът или ответникът могат да привлекат трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага /чл. 219, ал. 1 от ГПК/.

Искането за привличане е направено своевременно от ищеца в първото по делото съдебно заседание, в изискуемата форма, поради което е допустимо. Същото обаче е 2 неоснователно, доколкото за ищеца не е налице интерес от исканото привличане.

За да се допусне встъпването/привличането на трето лице като помагач, е абсолютно необходимо да е налице правен интерес от встъпването за третото лице от постановяване на благоприятно решение по спора за съответната главна страна, на която подпомага, т.е. когато съдебното решение по някакъв начин може да се отрази на правното положение на третото лице. В случая посоченото трето лице ЕТ „Дионисий-Емил Димитров“ е праводател на ответника „Интереко“ ЕООД, а не на ищеца, т.е третото лице няма касателство към начина на придобиване и обема на правата на ищеца по отношение на съсобствения имот, поради което изхода на спора касателно ищеца не би се отразило в неговата правна сфера.

От друга страна ответникът не оспорва правата на ищеца в съсобствеността на съсобствения имот, поради което не става ясно какво налага установяването им да бъде подпомагано от трето лице, както и по какъв начин изобщо е възможно подпомагането да изхожда от едноличния търговец, доколкото правата на ищеца не изхождат от него. Именно липсата на правоотношение между П. К. и ЕТ „Дионисий-Емил Димитров“ изключва възможността ищецът да има каквито и да било регресни права спрямо третото лице в случай на неблагоприятен за него изход на спора.

Това е така, тъй като в случая съдът е сезиран с иск за делба, по който се развива особено исково производство, по което или ще бъде установено наличие на съсобственост и ще бъде допусната делба, или поради липса на съсобственост, респективно поради липса на съсобственост с посочения ответник – искът за делба ще бъде отхвърлен. Решението за наличие или липса на съсобственост ще обвърже само главните страни по спора и няма да разпространи задължителното си действие по отношение на третите лица, респективно от решението по първата фаза на делбата няма да възникне регресно вземане на ищеца срещу третото лице, което да е предмет на обратен иск по чл.219, ал.3 от ГПК. В този смисъл Решение № 28/07.03.2018г. по гр.д.№ 1019/2017г. по описа на ВКС. Доколкото ищецът не твърди симулативност на придобивното основание на ответника, то не е налице процесуален ред, по който този въпрос да бъде включен в предмета на доказване в рамките на делбеното производство. В случай, че въпросът за действителността на придобивното основание на ответника бъде решен със сила на присъдено нещо в съдебен процес с участието на страните по сделката, във време на висящността на настоящото делбено производство, то резултатът следва да бъде съобразен от делбения съд при формиране на изводи относно обстоятелствата по чл.344, ал.1 от ГПК, а именно между кои страни, за кои имоти и при какви квоти да бъде допусната делбата.

На база на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за ищеца не е налице правен интерес от привличането на ЕТ „Дионисий-Емил Димитров“ като трето лице помагач на негова страна, защото за това трето лице не е налице интерес да подпомага ищеца, за да бъде постановено решение в негова полза. Следователно определението на съда, с което е отказано привличането на и ЕТ „Дионисий-Емил Димитров“ по реда на чл.219 от ГПК като помагач на ищеца е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от съдебно заседание проведено на 13.03.2023г. по гр.д.№ 13518/2022г. по описа на ВРС, с коeто на основание чл.220, пр.I, вр.чл. 219, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на жалбоподателя П. И. К. – ищец по делото за привличане на ЕТ „Дионисий-Емил Димитров“ като трето лице помагач по делото на негова страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание т. 9а от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4