Разпореждане № 520 от 29.01.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 520 гр. Благоевград, 29.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210100165 по описа за 2026 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

С***, чрез юрк. М. Т. срещу длъжника Д. Г. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. С***, за следните суми:

- сумата от 501,35 евро /петстотин и едно евро и тридесет и пет евроцента/ - главница по Договор за паричен заем № 850212 от 24.04.2023г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 (Заемодател) и Д. Г. С. с ЕГН: ********** (заемател), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 26.01.2026г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 39,11 евро /тридесет и девет евро и единадесет евроцента/ договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 24.04.2023г. до 02.10.2023г.;

- сумата от 143,12 евро /сто четиридесет и три евро и дванадесет евроцента/ - законна лихва за забава за периода от 01.08.2023г. до 01.10.2025г.;

- сумата от 39,42 евро /тридесет и девет евро четиридесет и два евроцента/ - договорна неустойка за периода от 24.04.2023г. до 02.10.2023г.;

- сумата от 127,82 евро /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ - неустойка за забава начислена еднократно на 01.04.2024г.

Претендират се сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В обстоятелствената част на заявлението като основание за претендираните вземания се посочва Договор за паричен заем № 850212, сключен на 24.04.2023г. между „СИТИ КЕШ“ ООД (Заемодател) и Д. Г. С.

(заемател), приложен към заявлението.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК не може да се 1 издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид горното и доколкото в случая съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, то следва да се извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за съответствието му с императивните разпоредби на ЗПК.

Видно от приложения договор, на 24.04.2023г. между „Сити кеш“ ООД като заемодател и Д. Г. С. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит №850212, при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.3: размер на отпуснатия заем - 1000 лв.; размер на погасителна вноска - 3 вноски по 8.65 лв. и 20 вноски по 54.67 лв.; вид на вноската - седмична; ГПР - 56.75 %; брой вноски - 23; фиксиран годишен лихвен процент - 44.50%; дата на първо плащане - 01.05.2023г.; дата на последно плащане – 02.10.2023г.; обезпечение: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл.5, ал.1 от договора условия - по избор на кредитополучателя; обща сума за плащане - 1134.35 лв.

По силата на чл.5, ал.2 от договора страните се съгласяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора, за неизпълнението на което задължение е уговорена неустойка в размер на 567.65 лв., която ще бъде платена разсрочено съобразно посочения в Приложение 1 към договора начин /чл.11, ал.1 и ал.2/.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това че не са спазени изискванията за посочване на действителния размер на ГПР в договора за кредит.

Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за 2 допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 56.75% /чл.3.5/, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка. Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР.

Съображенията за това са следните:

В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.

Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора. При включването на сумата за неустойка, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, действителният размер на ГПР надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото същата е в размер над 50 % от размера на заетата сума. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР, което води до недействителност на целия договор за кредит, на основание чл.22 от ЗПК.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - 1000 лв., но не дължи лихва и други разходи по кредита. Съдът съобрази извършените по договора плащания от длъжника в общ размер на 606 лв., които заявителят признава със заявлението, и намира, че същите следва да бъдат прихванати от главницата, поради което претенцията за главница е основателна само за остатъка между тази сума и предоставената чиста стойност по кредита от 1000 лв., или 394 лв. /с еврова равностойност 201,45 евро/. За последната сума следва да се издаде заповед, като претенцията за главница се отхвърли за разликата между нея и поисканите 501,35 евро /980,56 лв./.

Доколкото не се касае за исково производство, допустимо е съдът да присъди чистата стойност на кредита по реда на чл.23 от ЗПК, макар в заявлението искането да е основано на договор, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане (правоувеличаваща законова последица от предявяване на искането), а за останалите суми – заявлението следва да се отхвърли.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за 3 съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 3.42 евро /6,69 лв./ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 23.68 евро /46,31 лв./.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. С***, срещу длъжника Д. Г. С., ЕГН: **********, с настоящ адрес гр. С***, за следните суми:

- 201,45 евро /двеста и едно евро и четиридесет и пет евроцента/, (с левова равностойност от 394 лв.) - главница по Договор за паричен заем № 850212 от 24.04.2023г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 (Заемодател) и Д. Г. С. с ЕГН: ********** (заемател), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 26.01.2026г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 3.42 евро /три евро и четиридесет и два евроцента/ - с левова равностойност 6,69 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 23.68 евро /двадесет и три евро и шестдесет и осем евроцента/ - с левова равностойност 46,31 лв.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- над уважения размер от 201,45 евро /двеста и едно евро и четиридесет и пет евроцента/ до пълния предявен размер от 501,35 евро /петстотин и едно евро и тридесет и пет евроцента/ - главница;

- сумата от 39,11 евро /тридесет и девет евро и единадесет евроцента/ договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 24.04.2023г. до 02.10.2023г.;

- сумата от 143,12 евро /сто четиридесет и три евро и дванадесет евроцента/ - законна лихва за забава за периода от 01.08.2023г. до 01.10.2025г.;

- сумата от 39,42 евро /тридесет и девет евро четиридесет и два евроцента/ - договорна неустойка за периода от 24.04.2023г. до 02.10.2023г.;

- сумата от 127,82 евро /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ - неустойка за забава начислена еднократно на 01.04.2024г., по Договор за паричен заем № 850212 от 24.04.2023г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 (Заемодател) и Д. Г. С. с ЕГН: ********** (заемател), ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението – 26.01.2026г. до изплащането им, както и за разноските над уважения до пълния им претендиран размер.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск 4 за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд – Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5