Решение № 510 от 25.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София , 18.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20201000503333 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 13.05.2020г, постановено по гр.д. № 16429/2018г. на Софийски градски съд, I - 10 състав „Дженерали Застраховане“АД ЕИК 030269049 е осъдено на осн. чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Т. О. К. сумата от 13 000лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 18.09.2017г. /определени в размер на 50 000лв, от които са приспаднати извънсъдебно платените от 37 000лв/, ведно със законната лихва, считано от 01.12.2017г. и деловодни разноски по съразмерност, като искът за неимуществени вреди над присъдения размер до пълния претендиран от 41 000лв е отхвърлен като неоснователен.

Решението е обжалвано от застрахователя- ответник в осъдителната му част с оплаквания за неправилност. Конкретните доводи се изразяват в това, че неправилно съдът интерпретирал събраните по делото доказателства и се отклонил от установените факти относно получените травми в причинна връзка с ПТП. Твърди се процесуално нарушение на съда, който дал превес на свидетелските показания на заинтересовано лице, което не би могло обективно да пресъздаде информация, и че придал завишена тежест на съпътстващото заболяване на ищеца, а не на пряко причинените телесни увреди, изразяващи се единствено във фрактура на голямопищялна кост на ляв крак и натъртвания с охлузване по тялото. На следващо място съдът неправилно при определяне на обезщетението е ценил съпътстващото заболяване и продължилият по-дълго възстановителен процес, както и придал значение на 1 възрастта на ищеца, която не следвало да бъде определяща, защото и преди ПТП ищецът е имал тези страдания по други, независещи причини. Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната осъдителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска за сумата от 13 000лв, представляваща разликата между изплатеното от застрахователя и присъдено от съда обезщетение.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна- въззиваемият ищец, който е изложил подробни възражения против доводите в нея, застъпващи тезата, че неговите страдания са от естество напълно да бъдат предизвикани от ПТП, но дори и част от тях да се приемат за налични, то до тяхното обостряне се е стигнало именно в резултат на процесния инцидент.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК ищецът е подал насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност. Поддържат се конкретни доводи против размера на обезщетението, който не бил съобразен с периода на интензивността на болките и страданията, извършените интервенции, продължителността на лечението и неблагоприятните за пострадалия последици освен за физическото му състояние, но също и в психологичен и емоционален аспект. Изтъква се още, че е влошено качеството му на живот преди инцидента, когато бил собственик и управител на фирма, произвеждаща дизайнерски обувки, но заради травмата продължително отсъствал и неговата нетрудоспособност се отразила негативно на семейството като цяло. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска в пълния предявен размер.

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от страна на ответника „Дженерали Застраховане“АД с подробно изложени съображения относно съпътстващото заболяване на ищеца и неговия естествен, прогресивен ход, независимо от претърпения пътен инцидент.

Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното:

Решението е валидно и допустимо в обжалваните му осъдителна и отхвърлителна части /чл.269 изр.първо ГПК/.

Първоинстанционното производство е образувано по пряк иск против застраховател с пр. основание чл. 432, ал.1 КЗ за компенсиране на неимуществени вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Като правопораждащи факти в исковата молба са посочени настъпването на пътното произшествие на 18.09.2017г. в гр.София по вина на водача на застрахования автомобил, който загубил контрол върху ППС и ударил с предната си част намиращия се на тротоара пешеходец, и че в резултат на произшествието последният получил травми, изразяващи се в счупване на голяма пищялна кост на ляв крак с оперативна намеса, огромно охлузване и кръсонасядане на лявата ръка и натъртване в 2 областта на лакътя на дясна ръка, от които търпял вреди с описаното в исковата молба изражение. Твърдят се имуществени вреди – направени разходи за лечение – изследвания, лекарства, консумативи, които към датата на исковата молба са в размер на 2346,76 лв. и са изплатени изцяло от ответника, както и че преди подаване на исковата молба ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 37000 лв, което обаче е недостатъчно да компенсира неимуществените вреди и поради това се претендират допълнително 41 000 лв.

В срока за отговор ответният застраховател не оспорва легитимацията си по иска, нито настъпването на ПТП при механизма описан в исковата молба. Оспорва претендираните вреди и счита, че същите са напълно компенсирани с изплатеното извънсъдебно обезщетение.

От фактическа страна не е било спорно, че пътният инцидент е настъпил на 18.09.2017 г. в гр. София на ул. Козлодуй, посока по пл.Сточна гара към бул. Мария Луиза, и че същото е причинено от водача В. В. при управление на микробус марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № ******, собственост на „Карина СПС“ АД по маршрутна линия № 46, който загубил контрол над ППС поради вътрешни заболявания и временно патологично състояние, излязъл от пътното платно и ударил с предната си част намиращия се на тротоара пешеходец Т. О. К., на 36 години. Образуваното по случая досъдебно производство № 11352/2017г по описа на СРТП-СДВР е прекратено, поради констатации въз основа на извършеното разследване, че водачът преди ПТП е изпаднал в състояние, непозволяващо на упражнява контрол върху ППС. Не е било спорно, че към момента на ПТП за увреждащия автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответния застраховател, и че по повод на образуваната преписка по щета на ищеца извънсъдебно са изплатени суми от 2 346,76лв- покриващи имуществени вреди и общо 37 000лв за неимуществени вреди.

Във връзка със спорните въпроси за естеството и вида на травмите пред първата инстанция е изслушана медицинска експертиза на в.л. Т. Д. –ортопед травматолог, от която се установява, че пострадалият е приет в болница с диагноза – закрито счупване на тялото на лявата голямопищялна кост, и че травмите кореспондират с механизма на произшествието.

Извършена е операция с наместване и фиксация с метален заключващ пирон и винтове, като имплантите са отстранени около година и половина по-късно – м. януари 2019 г. Лечението на пострадалия е включвало болнично лечение от общо 24 дни за периода 18.09.2017 г. – 24.01.2019г., домашно-амбулаторно лечение и рехабилитационно лечение. При извършения личен преглед съдебният експерт е установил, че пострадалият вече се предвижва самостоятелно без помощни средства, но левият му глезен е по-дебел с 2 см, има белези от операции на лявата подбедрица, лявата тазобедрена става е в намален обем на движения със 17%, дясната колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10%, лявата колянна става извършва движения в нормален обем, лявата глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 50% и е констатирана анкилоза (обездвижване) в 3 лявата глезенна става, без да е налице пълно обездвижване. Установено е от преглед на рентгенова снимка, че двете кости на лява подбедрица са сраснали напълно преди изваждане на остеосинтезата. Съществена в случая е и констатацията на вещото лице въз основа на медицинската документация, че ищецът има вродено заболяване на двете тазобедрени стави и съществуваща артрозна болест, която се е задълбочила по отношение на дясната става, заради по-голямото й натоварване по време на оздравителния процес. Анкилозната болест в двете коленни стави, според изводите на вещото лице, е с по-ранна изява, но продължителното лечение на травмата е провокирало развитието на този процес вследствие на нефункционирането им. Прогнозата за възстановяване е неблагоприятна, защото ограничаването на движенията ще се задълбочава с времето, което е обусловено от предходните болестни състояния на ищеца. Травмите и усложненията в заболяванията на ищеца, които се намират в причинно-следствена връзка с процесната злополука са увеличили неговата нетрудоспособност с 25 %.

Пред първата инстанция е разпитана като свидетел съпругата на ищеца З.К.а, според която лечението е продължило около 6 месеца вкъщи, в началото - почти изцяло на легло, което го поставило изцяло в зависимост от чужди грижи. Придвижвал се с патерици около 8-9 месеца, през което време е имал много болки, включително от възпаление на другата му тазобедрена става; вече не ходел на ски, по планини, изоставил започнатото отглеждане на пчели; малкото му дете постоянно се разстройвало от вида на баща си с патерици, а самият той страдал, че вече не може да играе футбол с него. Претърпеният инцидент се отразил неблагоприятно на цялостния му начин и качество на живот – преди инцидента нямал оплаквания от болки в краката, независимо, че като дете претърпял операция на тазобедрените стави. По време на лечението постоянно отсъствал от работа – по професия бил обущар и управител на фирма за поправка и изработка на обувки, което освен финансови последици за семейството, било свързано с допълнителен стрес за ищеца. И към момента не бил в състояние да полага пълноценен труд, нито е възстановил предишното си качество на живот – не можел да стои дълго време прав и продължавал да търпи физически болки и неудобства.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства, които да променят установената фактическа обстановка. При същите идентично установени факти настоящият състав приема за неоснователни жалбите на страните – основната жалба на застрахователя и насрещната жалба на ищеца.

Неоснователни са оплакванията в жалбата на застрахователя, че първостепенният съд е придал завишена тежест на съпътстващите заболявания на ищеца и неправилно отдал значение на показанията на свидетелката, която била пряко заинтересована от изхода на делото. Свидетелските показания е следвало и са били ценени при условията на чл.172 ГПК и правилно първостепенният съд е придал доказателствена стойност, независимо от особените отношения с ищеца. Обстоятелството, че свидетелката е съпруга на пострадалия не е достатъчно да дискредитира показанията й, които от една страна почиват на лични и 4 непосредствени впечатления, а от друга не влизат в противоречие с доказателствата по делото. Продължителният период на възстановяване, през който свидетелката твърди, че ищецът се е придвижвал трудно с помощни средства /около 7-8 месеца/ кореспондира с изводите на неоспорената медицинска експертиза за неблагоприятно обостряне на съществуващата при ищеца артрозна болест на тазобедрените стави с по-тежка клинична изява в дясно, заради по-голямото натоварване, прогресиране на този процес при коленните стави /ангилоза/ вследствие на обездвижването и на лявата глезенна става поради нефункциониране. Освен със заключението на вещото лице- медик, гласните доказателствени средства се допълват с писмените доказателства – приложени и цитирани в експертизата множество амбулаторни листи, в които се съдържат данни за накуцваща походка, болки, ограничени движения и недостатъчно срастване на лява тибия за приблизително същия посочен период, като едва в резултата от рентгеново изследване от 09.10.2018г вече се сочи добра консолидация. Вярно е, че при ищеца има съпътстващи заболявания – артрозна болест на двете тазобедрени стави, но претърпеният инцидент и настъпилата вследствие на него фрактура /счупване на двете кости на лява подбедрица в средна част/ са причина за ранната изява на клиничната симптоматика. Именно полученото счупване е довело до задълбочаване на съществуваща артрозна болест на коленните, така и на двете тазобедрени стави с по-тежко проявление на дясната, което се дължи по-голямото натоварване при възстановителния процес, а анкилозата /обездвижването/ на глезенната става е последица от нефункционирането й. Съчетани фрактурата на лява подбедрица и настъпилите в хода на лечението усложнения са причинили много по-висок интензитет на болките и страданията, което неминуемо следва и е било съобразено като утежняващ състоянието на ищеца фактор при определяне обема на вредите. Действително, че пътният инцидент няма отношение към съществуващото заболяване /вродена луксация на тазобедрените стави/, но е в пряка причинна връзка със скоротечната изява на артрозното заболяване и настъпилите вследствие на него усложнения по време на оздравителния процес. В тази връзка следва да се вземат предвид показанията на св. К.а, че макар диагностицирано, това заболяване не е повлияло на нормалния му активен начин на живот, което се подкрепя и от медицинската документация – освидетелстването на ищеца и определената с това трайно намалена работоспособност следват по време злополуката.