Решение № 3 от 05.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следН. състав:

Председател: Ивайло П. Георгиев

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500707 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 106 от 22.04.2025 г., по гр.д. № 451/2024 г. по описа на РС – Ихтиман, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Д. В..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производството с доводи за неправилност и незаконосъобразност, и с искане то да бъде отменено, а вместо него постановен нов акт по съществото на спора, с който исковете да бъдат уважени. Изложени са оплакваН. във връзка със сторените анализ и оценка на доказателствеН. материал по делото от първоинстанционН. съд. В тази връзка дружеството жалбоподател поддържа, че от писмените доказателства и изслушаните и приети пред районН. съд две експертни заключеН., безспорно се установявало както, че между страните са налице облигационни отношеН. по продажна на топлинна енергия, така и размерът на претенцията.

1

Въззиваемата страна, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД) не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваН. съдебен акт и възражеН.та на страните, приема следното.

РС – Ихтиман е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД против С. Д. В. искове за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми на ищеца: главница в размер на 842,29 лева, представляваща стойността на неизплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2023 г.; мораторна законна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.01.2024 г. в размер на 112,52 лева; сумата от 62,59 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от месец 01.2021 г. до месец 04.2023 г.; 11,75 лева, представляваща лихва върху тази главница за периода от 18.03.2021 г. до 02.01.2024 г., заедно със законната лихва върху главниците от 10.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивН.т съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителН. иск по чл. 422 от ГПК – възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а искът е предявен в законоустановеН. едномесечен срок, съгласно дадените от съда указаН..

Правната квалификация на предявените искове е тази, дадена от първоинстанционН. съд, касае се за установителни искове, предявени по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за дължимост на претендираните суми, начислени от ищеца на ответника като стойност на получената и разходвана от нея топлинна енергия в процесН. имот и за процесН. период. В тази връзка е разпределена и доказателствената тежест между страните.

2

За основателността на претенцията по чл. 79 ЗЗД в тежест на ищеца по иска е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземаН., т. е. наличието на валидно облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител по доставка на топлинна енергия през процесН. период; както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесН. имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

В настоящият случай от представеН. по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том I, рег. № 182, дело № 13 от 05.02.2007 г. се установява, че ответникът по делото е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 37, находящ се в гр. С., Столична община, район „И.“, местност „Д.“, булевард „Г.М. Д.“ № .., в жилищна сграда, вход Б, със застроена площ 142,63 кв. метра. Установява се също така, че сградата, в която се намира процесН.т имот, е топлоснабдена, поради което ответникът се явява клиент на топлинна енергия съгласно чл. 153 ЗЕ, в редакцията си действаща както към момента, така и към процесН. период. Макар да са налице редица законодателни промени на посочената норма, по съществото си тя урежда, че „потребител“, съответно „клиент“, на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Налице е и валидно сключен договор за присъединяване на сградата, в която се намира процесН. апартамент, към топлопреносната мрежа на гр.

София, който обвързва ответника. Договорът е сключен на 20.12.2008 г. между дружеството ищец, като доставчик и Етажната собственост на сградата, като потребител на топлинна енергия, представлявана от свидетеля С. А.. Видно от текста на договора, страните са се съгласили изрично изброени собственици на конкретни отделни обекти в сградата, да не се считат за потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката – чл. 2 от договора. В тази връзка потребителят (Етажната собственост) е поел задължение да осъществява контрол относно неправомерното ползване на топлинна енергия в изключените имоти – чл. 3 от договора. Уговорено е също така бъдещите дължими суми за потребена топлинна енергия – общи части, сградна 3 инсталация и др., за изключените имоти да се разпределят между всички останали потребители на топлинна енергия в сградата – чл. 4 от договора. Тук е необходимо да се посочи, че апартаментът, притежаван от ответника по делото, не е сред изрично изброените имоти, чиито собственици не следва да се считат „потребители“ на топлинна енергия.

Представен пред първоинстанционН. съд е и Протокол № 2, от проведеното на 22.07.2008 г. общо събрание на етажните собственици в процесната сграда, на което са разгледани декларации за отказ от ползване на топлинна енергия на част от собствениците на отделни обекти в сградата.

Съгласно протокола общото събрание е взело решение отклонеН.та на инсталациите за отопление и горещо водоснабдяване към изрично посочените обекти да бъдат трайно прекъснати от общите сградни инсталации, което присъствалите на събранието собственици са удостоверили и пред „Топлофикация София“ ЕАД. Останалите собственици са декларирали, че са съгласни да заплащат бъдещите дължи суми за топлинна енергия – сградна инсталация, общи части др., за изключените имоти. Видно от текста на протокола присъствалите на събранието собственици са приели условията на предложеН. договор и са упълномощили С. А. като представител на Етажната собственост да сключи договор за доставка на топлинна енергия с „Топлофикация София“ ЕАД. Именно въз основа на така взетото решение на общото събрание е сключен коментираН.т по-горе договор.

Посочените обстоятелства се потвърждават и от показаН.та на разпитаН. пред първоинстанционН. съд свидетел С. А., както и от писмените доказателства, в това число приложените от трето лице помагач справки за използваната топлинна енергия. В показаН.та си свидетелят посочва, че само собствениците, които са приели да бъдат клиенти на топлинното дружество имат измервателни уреди, а изключените, съгласно протокола собственици, нямат нищо и техните кранове, на входа на апартамента са запечатани и пломбирани. Посочва също, че желаещите да ползват топлинната енергия са се ангажирали да поемат всички тежести по дял сградна инсталация.

Настоящият въззивен състав, противно на първоинстационН., намира, че така сключеН.т договор за присъединяване на процесната сграда към топлопреносната мрежа не противоречи на императивни норми на закона.

Същият е сключен съобразно действащите към м. декември 2008 г. разпоредби 4 на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. (отменена с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването - ДВ, бр. 25 от 20 март 2020 г., в сила от 24.03.2020 г.). Съгласно нормата на чл. 133, ал. 2 ЗЕ, в редакцията й действаща към момента на сключване на договора, присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, чрез абонатна станция или нейни самостоятелни отклонеН. се извършва с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с изричното писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.

Следователно за присъединяване към централното топлоподаване на сгради при режим етажна собственост, искането за услугата се прави не от всеки отделен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решеН. дали и как да бъдат използвани общите части на сградата. Нещо повече – съгласно чл. 29, ал. 3, т. 2 от действащата към онзи момент Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, решението на общото събрание на етажните собственици следва да съдържа реда за разпределение и начина на заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и разходите за отопление на общите части на сградата, в случаи на изключеН. от общите правила.

Именно такова изключение от общите правила е налице в случая. По правило сградната инсталация е обща част, следователно всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на тази общата вещ. Въпреки това, съобразно изричното решение на общото събрание на етажните собственици, въз основа на което е сключен договора с „Топлофикация София“ ЕАД, не всички собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда са станали потребители/клиенти на топлинна енергия. Това решение обвързва всички титуляри на правото на собственост върху обекти в сградата и е задължително за всеки етажен собственик, независимо дали е участвал при приемането му и дали е дал съгласие. Също така, сключеН.т, на база решението, договор за продажба на топлинна енергия с дружеството ищец, като вид договор има сила на закон за страните по него. Поради това настоящият въззивен състав намира, че предвид изричната воля на етажните собственици, категорично следва да се приеме, че само част от тях, включително и ответникът по делото, са 5 обвързани от сключеН.т с „Топлофикация София“ ЕАД договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. Именно по силата на този договор само потребителите са задължени да заплащат цената на доставяната от дружеството ищец услуга и само между тях следва да се разпределя отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.

В настоящия случай претенцията на ищеца е именно за сума, представляваща незаплатена топлинна енергия за сградна инсталация, доколкото безспорно се установява, че на ответника не се начисляват суми за топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване.

В тази връзка е и заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза, от което се установява, че през процесН. период за имота на ответника е разпределяна единствено топлинна енергия за сградна инсталация и са начислявани такси за извършване на услуга дялово разпределение от фирмата „Бруната“ ООД, които според вещото лице се равняват съответно на 897,92 лева и 65,92 лева. В заключението е посочено още, че сумите за топлинна енергия на имота са начислени съгласно изискваН.та на действащата през процесН. период нормативна уредба Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г., като разпределената топлинна енергия от фирмата за дялово разпределение и отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер в абонатната станция, с приспаднати технологични разходи, съвпада. Също така според експерта в процесН. период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия от дружеството ищец, а количеството й се измерва чрез монтиран в абонатна станция общ топломер, който е преминал последващи проверки.

Разпечатката съдържа 34 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c549811a-0f06-4099-893a-9969bc6d6fc6